Дървена катедра, изработена в традициите на Тревненската школа, ще подари България на Арбитражния съд в Двореца на мира в Хага

Катедра от масивен дъб, изработена в традициите на Тревненската школа, ще подари България на Постоянния арбитражен съд, най-старият и най-активен международен съд, който се намира в Двореца на мира в Хага. Това ще стане по време на работното посещение на министъра на външните работи на България Велислава Петрова в Нидерландия на 5 октомври, както съобщиха за БТА от Министерството на външните работи.
Катедрата ще бъде връчена на специална церемония в Двореца на мира в Хага, където освен Постоянният арбитражен съд се помещават още Международният съд на ООН и Хагската академия по международно право. България е сред 26-те страни-основателки на съда. Страната ни участва в двете исторически Хагски мирни конференции през 1899 г. и 1907 г., като само две десетилетия след Освобождението страната застава наравно с големите световни сили. С Хагските конвенции - серия от важни международни договори – се поставят  основите на съвременното международно хуманитарно право и международно частно право.
Катедрата от масивен дъб е направена от преподаватели в Националната гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“ - град Трявна. Логото на Арбитражния съд в Хага е съчетано с традиционни стилизирани растителни орнаменти, типични за Балканите и за старата ни възрожденска българска дърворезба, разказа за БТА Орфей Миндов, директор на Гимназията. Той е сред авторите на катедрата и ще присъства утре на церемонията по връчването на дарението. Неслучайно по думите му за катедрата е избран дъб: традиционно символ на сила, устойчивост, достойнство и дълголетие.  Преплетените орнаменти символизират взаимната свързаност, диалога и единството, а тяхното балансирано и симетрично подреждане носи идеята за равновесие, хармония и справедливост.
Като сложна определя Орфей Миндов задачата да се вплетат български и международни мотиви, но и постижима. Проектирането е отнело две седмици, а изработването - месец. 
Катедрата – дарение на България за Двореца на мира в Хага не е единствената подобна поръчка, която Гимназията е изработила. „Това е вече е традиция повече от 40 години. Интериорните пространства на българските посолства в Берлин, Москва и Белград са направени от училището ни“, разказа още Орфей Миндов. Основана през 1920 година, Националната Гимназията за приложни изкуства съхранява и развива традициите на Тревненската възрожденска иконописна и дърворезбарска школа, най-старата възрожденска художествена школа в България. По думите на Орфей Миндов то е единственото училище, реален продължител на старите възрожденски школи.
Катедрата, изработена от „Тревненска школа“, ще допълни колекцията Двореца на мира, където се съхраняват подаръците и от други страни-участнички в Хагските конференции.
Основният камък на Двореца на мира е положен през 1907 г. по време на Втората мирна конференция в Хага, когато към страните-участнички е оправен призив да дадат своя принос към новопостроения „храм на мира“. Откликват близо 40 държави, като даряват материали за неговото построяване и предмети за интериора му, както и произведения на изкуството.  Сред тях са Италия, която дарява  мрамор за главното фоайе; Германия - масивни входни порти от ковано желязо; Швеция и Норвегия –  гранит за външната облицовка на сградата; Швейцария - часовник за централната кула; Япония - стенни копринени гоблени; Китай - ценни порцеланови вази; Дания - порцеланов фонтан; Турция - ръчнотъкан килим Хереке, а витражите са дарове от различни държави, всеки от които изобразява теми, свързани със закона и мира.
Близо 113 години след като Дворецът отваря врати през 1913 година, и България ще направи своето дарение. 
Както екстериорът, така и интериорът на Двореца на мира се отличават с уникални декоративни елементи, произведения на изкуството, скулптури и таванна стенопис, които все още са запазени в първоначалния си вид, гласи информация на сайта на институцията. Идеалът за мир се отразява във всеки детайл, а мотото „Мир чрез правото“ е запечатано в различните предмети и изображения.
Дворецът на мира е сред първите обекти, получили Европейския знак за културно наследство през 2013 г. за това, че въплъщава идеалите за мир и международна юрисдикция.