Две емблематични фотографии пазят жив спомена за жертвите на атаките от 11 септември 2001 г. в САЩ

В продължение на 25 години две емблематични фотографии, заснети на 11 септември 2001 г., пазят жив спомена за жертвите на терористичните атаки в САЩ, за които отговорност пое организацията Ал Каида. Двете фотографии остават в историята с имената „Прашната дама“ и „Падащият мъж“, обобщават Би Би Си, „Тайм“, „Гардиън“, американският сайт „Кълектив кълчър“ и италианското издание „Декрипто“.
,„Прашната дама“ е снимка, заснета от американския фотограф Стан Хонда, работещ на свободна практика за агенция Франс прес. Тя документира момент след рухването на кулите близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк, в които последователно се врязват два похитени от терористи самолета.
След рухването на кулите всичко потъва в огромен облак от гъст сив прах. Хората, придвижващи се в този облак, буквално стават сиви от главата до петите. Те се опитват да се изплъзнат от прашния облак, примесен с отломки от кулите близнаци, като влизат в околни магазини или лобита на съседни бизнес сгради. Именно в лоби на съседна сграда фотографът Хонда заснема жена, оцеляла от атентатите. Тя е елегантно облечена, носи колие и обеци, но цялата е покрита с прах. Хонда я заснема насред призрачна жълтеникава светлина, придаваща на фотографията още по-ужасяващ сюрреалистичен характер. Снимката е направена без знанието на жената и бързо се завърта в медиите.
С течение на времето журналисти успяват да открият дамата от фотографията. Това е оцелялата от атентатите Марси Бордърс от Ню Джърси. Към онзи момент тя е на 28 години. На 11 септември 2001 г. Марси е била на работа във финансовата институция „Банк ъв Америка“ на 81-ия етаж на Северната кула на Световния търговски център. Младата жена е започнала работа там преди около месец, припомня Би Би Си.
Пред американски медии, интервюирали я през годините, Марси си спомня ужаса, преживян на 11 септември 2001 година. Когато самолет се врязва в Северната кула, всички в офиса й изпадат в паника, но директорът разпорежда на хората да останат на място. Марси не се подчинява и  хуква по стълбите на небостъргача. Стига до изхода, успява да излезе от сградата и нахлува в лобито на съседна сграда. Така се спасява от рухналата Северната кула  на СТЦ, пише Би Би Си.
Преживеният ужас на 11 септември 2001 г. се отразява зле на Марси. Тя започва да пие и се пристрастява към наркотиците. Попечителството над двете й деца е отнето.  Изпада в депресия. Няма стабилна работа. През 2014 г. постъпва за лечение в специализирана клиника. После успява да си върне попечителството над двете си деца. 
Но малко след това Марси е диагностицирана с рак на стомаха и умира през 2015 г. на 42-годишна възраст. В интервю за американски издания през ноември 2014 г. Марси казва, че според нея болестта й се дължи на поглъщането на токсичния прах по време на атентатите в Ню Йорк. Нейни близки също впоследствие правят такава връзка в интервюта за американски медии.
„Падащият мъж“ е фотография, заснета от фотографа Ричард Дрю, работил за Асошиейтед прес.  Тя показва мъж, който пада от една от кулите близнаци, след като в тях се врязват похитените самолети.
В деня на атентатите фотографът Ричар Дрю е бил на фоторепортаж, посветен на модата за бременни жени в Брайънт парк в Ню Йорк. Но мисията му се променя внезапно заради атентатите и той е пратен в района на СТЦ. Когато стига там, кулите близнаци вече горят, хората са в паника, отекват сирени на пожарникарски камиони, на полицейски коли и на Бърза помощ. Дрю си спомня, че хора, озовали се в капана на небостъргачите, се виждат по прозорците им. Някои от тях започват да скачат и Дрю казва, че завинаги в създанието му се е запечатал звукът от сблъсъка със земята на падащите от огромната височина тела.
Дрю започва да снима всичко и така в обектива му попада и мъж, който се вижда да лети надолу на фона на Северната кула. На момента фотографът не си дава сметка какво точно е успял да заснеме. Но когато се връща в редакцията и предава снимките за публикуване в емисията, той осъзнава, че снимката на „Падащият мъж“ е призвана да остане в историята. Тя документира ужаса, който е изпитал един човек, намирал се в една от кулите близнаци на СТЦ. Снимката кара хората да осъзнаят, че атентатът не е срещу емблематични сгради в САЩ, а срещу обикновените американци. Снимката е запечатала и последните мигове от живота на едно човешко същество.
Малко след появата на фотографията в емисията на Асошиейтед прес обаче редица медии отказват да я публикуват, защото смятат, че тя прекрачва етичните граници. Според други медии обаче тя е важен документ за събитията от 11 септември 2001 г. 
Дебати се водят и каква дума би трябвало да  фигурира в описанието на снимката, ако бъде публикувана. Към онзи момент не се знае какво точно се е случило вътре в кулите близнаци и редактори се въздържат да използват думата „скочи“, за да опишат действията на „Падащия мъж“. Използването на този глагол би означавало, че се говори за самоубийство в момент, в който патолозите и следователите на Ню Йорк третират всички загинали в кулите на СТЦ като жертви на убийство, а не на осъзнато самоубийство.
Някои от семействата на жертвите поради религиозни убеждения не могат да възприемат изобщо идеята, че техни близки биха могли да бъдат подтикнати от някаква ситуация към самоубийство и намекването на подобно нещо чрез снимката на „Падащия мъж“ засилва болката им, пише "Кълектив кълчър".
Самоличността на мъжа от емблематичната снимка остава неясна и до днес. Първоначално се смята, че това може би е Норберто Ернандес, който е бил майстор сладкар в ресторанта „Прозорците към света“ на върха на Северната кула на СТЦ. Близките на Ернандес обаче отхвърлят тази теза. Съпругата на Ернадес казва, че той би се борил до края на живота си, за да се измъкне от СТЦ, а не би скочил от сградата.
Допълнителни снимки от падането на мъжа обаче показват, че под ризата му се вижда оранжева тениска. Този детайл отпраща разследващите към друга посока и те започват да предполагат, че „Падащият мъж“ е Джонатан Брайли. Той е работил като звукорежисьор в ресторанта „Прозорците към света“ в Северната кула. Бил е на 43 години по онова време и на ръст, съвпадащ с този на мъжа от фотографията. Носел е оранжеви тениски под ризите. Нищо от това не може да се смята обаче за категорично доказателство, смятат и до днес роднини на Брайли.
В района на небостъргачите е била открита негова халка, едната му обувка, идентификационен бадж и пейджър. В района са идентифицирани и тленни останки от Джонатан, но пак няма категорично доказателство, че той е именно мъжът от снимката.
По повод годишнината от атентатите сестрата на Джонатан – Гуен, си спомня, че седмица преди тази трагедия да покоси семейството й, заедно с Джонатан са били на почивка във Флорида и казва, че иска да запази този щастлив съвместен спомен с брат си, а не мъчителния спомен за това какво е преживял той в Северната кула на СТЦ.