Щайнмайер направи изказването си в реч по повод годишнината от обединението на Германия през 1990 г., след като миналия месец на изборите в две източни провинции крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (АзГ) получи най-голям дял от гласовете. На трети избори, в столицата Берлин, победиха „Левите“ – крайнолява партия.
В речта си Щайнмайер не спомена конкретна политическа формация, но осъди „нетърпимата политическа демагогия на екстремистки сили“, която според него застрашава свободата и демокрацията, както и единството на страната.
Резултатите от изборите в източните провинции Саксония-Анхалт и Мекленбург-Предна Померания, където консервативният Християндемократически съюз (ХДС) на канцлера Фридрих Мерц претърпя най-тежкото поражение в историята си, разклатиха управляващата коалиция. Тя дойде на власт миналата година с обещанието да съживи стагниращата икономика.
Вместо това при управлението на Мерц опасенията на избирателите за спада на жизнения стандарт и икономическия упадък нараснаха, което помогна на АзГ да запази първото място в социологическите проучвания повече от година.
Антиимигрантска партия отхвърля определението „крайнодясна“, като твърди, че традиционните партии го използват, за да я дискредитират и да поставят под съмнение възгледите на милиони германци.
Германия остава най-голямата икономика и водещата индустриална сила в Европа, но производството ѝ е под натиск заради конкуренцията от Китай и загубата на достъп до евтините руски петрол и газ след началото на войната в Украйна.
Щайнмайер, социалдемократ, който беше министър на външните работи при бившия канцлер Ангела Меркел, заяви, че Германия се нуждае „по-спешно от всякога от добре обмислена, последователна, професионална и твърда политика“.
Той каза, че демократичният дебат е подкопаван от сложни кампании за дезинформация, „измислени от кремълски тролове, германски крайнодесни екстремисти или дори заблудени леви авторитарни фигури и разпространявани в интернет от безскрупулни интернет олигарси“.
Щайнмайер призна, че много хора както в Източна, така и в Западна Германия не се доверяват на политическата система, а до една трета от избирателите „показват чрез решенията си на изборите, че обръщат гръб на основни права, залегнали в основата на нашата република“.
Президентът, чиято длъжност е до голяма степен представителна, но му придава морален авторитет, направи пряка аналогия с периода преди Втората световна война, когато острите политически разделения довеждат до краха на демокрацията във Ваймарската република.
„Дали Берлин се превръща във все по-голямо подобие на Ваймарската република е въпрос, на който все още няма отговор“, каза той.