Как се разви Афганистан пет години след връщането на талибаните

На 15 август 2026 г. се навършват пет години от завръщането на талибаните на власт в Афганистан. След изтеглянето на водената от САЩ международна коалиция през август 2021 г. талибаните установиха контрол върху страната и затвърдиха управлението си, въпреки международната изолация, тежката хуманитарна ситуация и липсата на широко международно признание, съобщават световните агенции.
Правителството в Кабул търпеливо изгражда отношения с чужди държави, макар че към момента официално е признато единствено от Русия, отбеляза Франс прес.
Властите „се стремят да установят отношения с всички държави“, заяви говорителят на правителството Забихула Муджахид на пресконференция в края на юли. „Страните от региона и съседните държави имат особено значение, тъй като нашите икономики и интереси са тясно свързани“, добави той.
През април заместник-министрите на външните работи на Узбекистан и Киргизстан, както и високопоставени представители на Туркменистан, Таджикистан и Казахстан, участваха в среща в Кабул, припомня АФП. Някои от тези централноазиатски държави без излаз на море се стремят да развиват търговски маршрути през Афганистан, за да достигат до пристанища в Иран или Пакистан.
Правителството в Кабул подписа и договори за добив на полезни изкопаеми с китайски, киргизстански и азербайджански компании, макар че чуждестранните инвеститори продължават да проявяват предпазливост към страната.
Въпреки липсата на международно признание високопоставени представители на режима пътуват и в чужбина, какъвто бе случаят с делегацията, приета през юни в Брюксел за разговори с представители на около 15 държави от Европейския съюз (ЕС) относно връщането на афганистанци, чиито молби за убежище са били отхвърлени, припомня АФП.
Независимо от напредъка в дипломатически план правителството на талибаните засега остава признато единствено от Русия, а Афганистан остава без достъп до международната банкова система.
Подновените трансгранични нападения с Пакистан, които доведоха до стотици цивилни жертви, от друга страна, представляват едно от най-сериозните предизвикателства пред Афганистан във външен план.
Това обаче доведе до задълбочаване на връзките с Индия - дългогодишен противник на Пакистан, като дори бе въведена временна отмяна на санкциите, за да може афганистанският министър на външните работи Амир Хан Мутаки миналата година да посети страната.
През юни Делхи предложи да бъде преразгледан и въпросът за санкциите срещу някои талибански лидери, включващи забрана за пътуване, замразяване на активи и оръжейно ембарго.
„Политическата реалност в Афганистан се промени през последните пет години и режимът на санкции трябва да отчете това“, заяви постоянният представител на Индия в ООН Хариш Парватанени.
С течение на времето „все повече държави приемат факта, че това е реалността“ - че талибаните управляват Афганистан, „дори това да е реалност, която те не харесват“, отбеляза пред АФП Ерика Гастън, която до 2024 г. бе част от екип, натоварен от Съвета за сигурност на ООН да набележи стратегии за справяне с предизвикателствата в Афганистан.
Повечето държави обаче се въздържат от задълбочаване на отношенията, докато не видят промяна, по-специално по отношение на забраната момичетата да продължават образованието си след началния етап.
През 2025 г. Международният наказателен съд издаде заповеди за арест на върховния лидер на талибаните Хайбатула Ахундзада и председателя на Върховния съд Абдул Хаким Хакани, обвинени в престъпления срещу човечеството заради преследването на афганистанските жени, припомня АФП.
Талибаните в Афганистан систематично отнемат права на жените и момичетата, откакто поеха властта преди пет години, заяви и „Хюман райтс уоч“, публикувайки хронология на нарушенията през последните пет години.
От превземането на Кабул на 15 август 2021 г. талибаните наложиха всеобхватни ограничения върху правото на жените да работят, да се придвижват свободно и да участват в обществения живот като част от по-широка система за социален контрол и ограничаване на всякакви прояви на несъгласие. Талибанската нравствена полиция извършва проверки на работни места, наблюдава обществени пространства и произволно задържа жени за предполагаеми нарушения на правилата за облеклото. Афганистан остава единствената държава в света, в която на момичетата е забранено да продължават образованието си след шести клас, отбелязва правозащитната организация.
„Петата годишнина от завземането на властта от талибаните е мрачен знак за опустошителната цена на безнаказаността“, заяви Фереща Абаси, изследователка за Афганистан в „Хюман райтс уоч“. „Правителствата трябва да преминат отвъд декларациите на загриженост и да настояват за справедливост за тежките престъпления в Афганистан, включително престъплението срещу човечеството, представляващо преследване по полов признак“, добави тя.
Последните закони, приети от талибаните, допълнително засилват репресиите. На 4 януари 2026 г. те въведоха нов наказателно-процесуален кодекс, който определя мюсюлманите изключително като последователи на ханафитската правна школа и обявяват други религиозни групи, включително шиитите мюсюлмани, за еретици.
Съгласно наказателно-процесуалният кодекс за домашно насилие срещу жени вече се признава единствено „прекомерния“ побой, като оставя жертвите на други форми на насилие без възможност да потърсят правосъдие и допълнително премахва правната защита за жените и момичетата. Указ относно съдебната раздяла на съпрузи премахва и изискванията за минимална възраст за сключване на брак от момичета, увеличавайки риска от детски бракове.
Властите също така засилиха ограниченията върху свободата на изразяване и въведоха цензура в местните медии, отбелязва на свой ред организацията „Репортери без граници“. Журналисти, защитници на правата на жените, активисти на гражданското общество, учени, творци и други критици са подложени на репресии, произволни арести, изтезания и други форми на жестоко или нечовешко отношение.
От август 2021 г. са издадени над 20 национални директиви и дълъг списък от провинциални укази, насочени към заглушаването на свободата на печата. Журналистиката е все по-силно задушавана, критиките към режима са забранени, жените са подложени на всеобхватни ограничения, политическият дебат е заглушен, а излъчването на изображения на живи същества е забранено, сочи организацията.
Новият наказателно-процесуален кодекс предвижда лишаване от свобода и бичуване за обида на ръководството на страната или на върховния лидер на талибаните, като на практика криминализира всякаква критика към властите. Кодексът наказва и контактите с противници на правителството. Неясни определения на понятия като „бунт“, „подривна дейност“ и „ерес“ са съчетани с тежки наказания, предоставяйки на режима нов мощен правен инструмент за заглушаване на журналистите.
„За пет години талибаните методично превърнаха Афганистан в затвор за информация. Всяка нова директива допълнително стеснява пространството за журналистите и независимите медии. Забраната за критика вече е записана в закона, като официално кодифицира цензурата. Жените журналисти на практика са заличени от публичното пространство, дебатът е заглушен, а всеки независим глас е преследван”, отбелязват „Репортери без граници“.
Забранени са и политическите предавания на живо, а медийните организации могат да канят единствено гости от одобрен от талибаните списък с „експерти“.
Задълбочава се и хуманитарната криза в Афганистан, след като правителствата донори съкратиха помощта за страната, отбелязва „Хюман Райтс Уоч". Очаква се над 17 милиона души, или 40 процента от населението, да бъдат изправени пред остра продоволствена несигурност, докато Планът на ООН за хуманитарна помощ остава сериозно недофинансиран. Значителното намаляване на чуждестранната помощ от САЩ, както и съкращенията от страна на Великобритания и други донори, принудиха хуманитарните организации да ограничат програмите си и да намалят обхвата на услугите си.
На този фон Иран и Пакистан принудиха милиони афганистанци да се завърнат в страната, с което допълнително засилиха натиска върху афганистанската икономика.
Талибаните не разполагат с достатъчно ресурси, за да се справят с глада, безработицата и кризата с препитанието и, подобно на предишните афганистански правителства, продължават да зависят от чуждестранна помощ, отбелязва базираното в Лондон издание „Афганистан Интернешънъл“, но поставя въпроса дали това е достатъчно, за да разклати властта на правителството в Кабул.
Някои противници на талибаните, сред които бившият вицепрезидент на Афганистан Амрула Салех, през последните години се надяваха, че намаляването или прекратяването на чуждестранната помощ ще засили натиска върху групировката. Но опитът от последните пет години показа, че широко разпространената бедност не води непременно до политически бунт.
Лидерът на опозиционния Фронт за свобода на Афганистан Ясин Зия разглежда недоволството, породено от бедността, заедно с политическите репресии и всеобхватните ограничения за жените, като част от социалните условия, които могат да подхранят съпротивата.
Базираният в Австралия афганистански анализатор Нематулла Бизхан обаче направи разграничение между широко разпространеното недоволство и непосредствената заплаха за правителството. Той посочи, че бедността или международната изолация сами по себе си едва ли ще доведат до непосредствен крах на правителството.
Според Бизхан проблемът става по-сериозен за талибаните, когато икономическият натиск започне да прониква в самата структура на властта. Намаляващите приходи, конкуренцията за ресурси, недоволството сред командирите и намаляващата способност да бъдат възнаграждавани лоялните мрежи могат да отслабят вътрешната стабилност на талибаните.
Абас Фарасу – друг базиран в Австралия афганистански анализатор – добави, че икономическата структура на талибаните се основава предимно на митнически приходи, данъци и добив на полезни изкопаеми, като основната цел е поддържането на политическия и силовия апарат, а не създаването на социална държава.
Той определи икономиката на талибаните като „хищническа икономика“ и заяви, че различните фракции на движението водят ожесточена конкуренция за завладяване на тези ресурси.
Увеличават се и разногласията между ръководството в Кандахар, базираните в Кабул представители на властта, мрежата „Хакани“ и някои местни командири на талибаните, пише „Афганистан Интернешънъл“. Но досега тези спорове не са прераснали в разцепление, което да застрашава единството на талибанското управление. Опозицията все още не контролира никаква територия и не разполага с ефективна чуждестранна подкрепа, която да може да поддържа и разшири бунтовническо движение.
Ясин Зия заяви, че след завръщането си на власт талибаните са затворили почти всички възможности за политическа промяна. Няма избори, конституцията не се прилага, а жените са изключени от големи части на обществения живот.
По думите му, когато едно правителство затвори всички пътища към реформи, то на практика разширява социалната база на опозицията срещу себе си.
През последните години недоволството стана по-видимо в някои части на Афганистан. Протестите в Бадахшан отразяват напрежението между местните общности и талибаните заради ресурсите и начина, по който се управляват тези райони.
В Южен Афганистан талибаните бяха принудени да проявяват гъвкавост в отговор на икономическия натиск върху земеделските производители. Те неофициално позволиха отглеждането на мак в някои райони. Подобни отстъпки не са напълно неочаквани. Югът е традиционната крепост на талибаните, а нарастващото недоволство сред бедните земеделци може да се окаже скъпо за групировката, отбелязва изданието.
Абас Фарасу определи липсата на силна и организирана опозиция като един от най-важните фактори за продължаващото управление на талибаните. По думите му противниците на режима остават разединени, нямат единно командване и политическа програма и не разполагат с ефективна чуждестранна подкрепа.
Той отбеляза, че при настоящите условия най-вероятният сценарий за следващите две до пет години е консолидиране на властта на талибаните.
Тази прогноза не означава, че те са разрешили проблемите си. Според него групировката оцелява до голяма степен, защото противниците ѝ досега не са успели да се възползват от нейните слабости.
Сходно е мнението и на Али Ахмад Джалали - бивш министър на вътрешните работи на Афганистан. Той заяви пред „Афганистан Интернешънъл“, че всяка авторитарна система в крайна сметка се сблъсква с обществена реакция, но добави, че сегашните разпръснати нападения на опозицията все още не представляват сериозна заплаха за талибаните.
Джалали посочи, че успехът на опозицията изисква политическо единство, единна стратегия и национално лидерство и предупреди, че ако протестите и въоръжените сблъсъци останат разпокъсани, талибаните могат да използват военните и силовите си ресурси, за да ги овладеят.
Намаляващото внимание на големите сили също е от полза за талибаните, отбелязва „Афганистан Интернешънъл“.
Фарасу посочи, че войната в Украйна, кризите в Близкия изток и конкуренцията между САЩ и Китай означават, че Афганистан вече не заема мястото, което заемаше във външната политика на големите сили през предходните две десетилетия.
Заплахата от терористичната групировка „Ислямска държава - Хорасан“ също укрепва позициите на талибаните. Опасенията от разрастването на групировката подтикнаха Иран, Русия и някои държави от Централна Азия към по-тясно сътрудничество с талибаните в областта на сигурността, пише "Афганистан Интернешънъл".