Кой е Хан Док-су, изпълняващ длъжността президент на Южна Корея след импийчмънта на Юн Сук-йол

Министър-председателят Хан Док-су, който стана изпълняващ длъжността президент на Южна Корея след импийчмънта на Юн Сук-йол, е технократ от кариерата, чийто богат опит и репутация на рационален човек биха могли да му послужат добре в новата му роля, отбелязва Ройтерс.
 
След като по-рано днес Националното събрание (еднокамарният южнокорейски парламент) гласува импийчмънт на Юн след краткотрайното военно положение, което той въведе, Юн бе лишен от правото да упражнява президентските си правомощия, а конституцията на страната предвижда министър-председателят да поеме функциите му като и. д. президент.
В страна, която е силно разделена от партийната реторика, Хан е рядко срещан кадър, чиято разнообразна кариера надхвърля партийните граници, отбелязва Ройтерс.
Хан е изправен пред трудната задача да поддържа функциониращо правителството в най-тежката политическа криза от четири десетилетия насам, като същевременно се бори със заплахите от страна на въоръжената с ядрено оръжие Северна Корея и със забавянето на темповете на икономическо развитие на страната. 
Мандатът му на и. д. президент може да бъде застрашен и от наказателни разследвания за ролята му в решението на Юн за въвеждане на военно положение.
75-годишният Хан е заемал ръководни постове в продължение на повече от три десетилетия под ръководството на петима различни президенти - както консервативни, така и либерални. Длъжностите му включват посланик в Съединените щати, министър на финансите, министър на търговията, президентски секретар за координация на политиката, министър-председател, посланик в Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и ръководител на различни мозъчни тръстове и организации. С докторска степен по икономика от Харвардския университет, експертните познания на Хан в областта на икономиката, търговията и дипломацията, както и репутацията му на рационален, умерен и трудолюбив човек, го превръщат в редовен участник в южнокорейската политика, отбелязва Ройтерс.
Хан е министър-председател от началото на мандата на Юн през 2022 г., като това е вторият му път на тази длъжност след назначаването му за министър-председател при бившия президент Но Му-хьон в периода 2007 - 2008 г. Той има и дългогодишен опит в работата с ключовия съюзник на Южна Корея - Съединените щати, тъй като участва активно в процеса по подписване на Споразумението за свободна търговия между САЩ и Южна Корея. 
Владеещ свободно английски език, той е назначен за посланик на Южна Корея в САЩ през 2009 г., работи във Вашингтон по време, когато настоящия американски президент Джо Байдън е вицепрезидент, и допринася за одобряването на Споразумението за свободна търговия от Конгреса на САЩ през 2011 г.
Хан е бил и член на управителния съвет на южнокорейска петролна и рафинираща компания "Ес-ойл" (S-Oil), дъщерна компания на петролния гигант "Сауди Арамко" (Saudi Aramco).
Очаква се ролята на Хан в ръководството на държавата да продължи няколко месеца, докато Конституционният съд реши дали да отстрани Юн или да възстанови правомощията му. Ако Юн бъде отстранен, до 60 дни след решението на съда трябва да се произведат президентски избори, а дотогава Хан ще остане на поста и. д. президент.
Основната опозиционна Демократическа партия, която има абсолютно мнозинство от 180 депутати в 300-местното Национално събрание, е подала жалба срещу Хан, за да бъде включен в разследванията за това, че не е успяла да блокира опита на Юн за въвеждане на военно положение. Ако парламентът реши да наложи импийчмънт на Хан, министърът на финансите е следващият по ред сред членовете на кабинета, който ще изземе функциите на и. д. президент, отбелязва Ройтерс.
Конституцията на Южно Корея не уточнява до каква степен министър-председателят е упълномощен да изпълнява ръководната роля. Голяма част от учените твърдят, че премиерът трябва да разполага с ограничение правомощия до степен да предотврати неизпълнението на държавните дела и не повече от това, въпреки че според някои той може да упражнява всички правомощия на президента, тъй като конституцията не поставя никакви ограничения.