Литва засили мерките за сигурност на стратегическата инфраструктура след пожар в станция на „Старлинк“ и „нестандартен случай“ с дрон

Литва започна тази седмица да засилва мерките за сигурност и равнището на наблюдение за обектите на стратегическата си инфраструктура. Това бе обявено от министър-председателя на балтийската република Миндаугас Синкевичус на пресконференция в понеделник след заседание на Комисията по национална сигурност, в контекста на опит за подпалване на базова станция на мрежата за сателитна комуникация „Старлинк" в покрайнините на столицата Вилнюс и на навлизане на дрон в литовското въздушно пространство, предадоха Ройтерс, ДПА и сайтът на Литовското радио и телевизия (ЛРТ).
Двата инцидента бяха регистрирани в ранните часове на миналата неделя. При пожара - малко след полунощ - не са били засегнати антените на „Старлинк", а е бил обгорен леко контролният блок, уточни Синкевичус.
По-късно в неделя сутринта Литва нареди на жителите си в северни и централни райони на страната да се скрият в бомбоубежищата за около час заради дрона, който първо бе обявен за „неизвестен летящ обект", съобщи Ройтерс, като се позова на армията и кризисния щаб на страната. Бе обявен „червен код" за въздушна тревога за окръзите Шауляй и Паневежис, а „жълт" - за окръг Каунас, информира ЛРТ. Около час по-късно предупрежденията бяха отменени и в трите окръга.
Самолети от мисията на НАТО за охраната на балтийското въздушно пространство бяха вдигнати във въздуха, а летището на втория по големина град - Каунас, бе затворено. ЛРТ съобщи, че дронът се е разбил в село Юоджоняй, в северната община Пасвалис в окръг Паневежис, и е експлодирал, като отломките са нанесли щети на лек автомобил. На базата на разследване премиерът Синкевичус каза в понеделник, че дронът със сигурност е бил зареден с експлозиви, съобщи ЛРТ.
Бе установено и че дронът е украински и е навлязъл от Полша, информира ЛРТ, като цитира в понеделник съветника на президента на Литва Гитанас Науседа по националната сигурност - Дейвидас Матульонис. Литовският министър на отбраната Робертас Каунас, също цитиран от ЛРТ, от своя страна определи инцидента с този безпилотен летателен апарат като „нестандартен случай".  Министерството на външните работи на Украйна заяви в публикация в социалната платформа Екс, че съжалява за вероятното отклоняване на украински дронове към въздушното пространство на Литва, което според него може да е било причинено от руски средства за радиоелектронна отбрана, предадоха Ройтерс и Укринформ.
Опитът за палеж на „Старлинк"
Премиерът Синкевичус обяви, че опитът за подпалване на техника на „Старлинк" - сателитната телекомуникационна мрежа на американската компания "Спейс Екс" на Илон Мъск - е извършен около 2:00 ч. местно време (също и българско) в неделя, 18 октомври, в станция на литовска компания. Министър-председателят не назова фирмата, уточнява ЛРТ.
По думите му диверсията не е нарушила работата на компанията, не са нанесени значителни щети, а връзката чрез „Старлинк" не е била прекъсната. Съветникът на литовския президент Науседа по националната сигурност - Матульонис, каза, че Русия е вероятният заподозрян подбудител на палежа, но подчерта, че литовските власти не са установили категорично кой носи отговорност. „Съществува голяма вероятност Русия да стои зад този инцидент, но нямаме сто процента потвърждение и яснота относно организатора“, каза Дейвидас Матульонис.
Президентският съветник отбеляза, че инцидентът има прилики със случаи в България и Полша, и предположи, че целта на предполагаемия палеж може да е била да се наруши достъпът до сателитната мрежа „Старлинк" на „Спейс Екс", която се използва от Украйна, посочва ЛРТ. Както информира БТА, Софийският градски съд разреши в понеделник издаване на Европейска заповед за арест (ЕЗА) за двама германски граждани, обвинени за запалването на антени на „Старлинк“, по искане на Софийска градска прокуратура, която настоява за задържането им под стража. По време на заседанието от прокуратурата посочиха, че Зека Ислам и Тирпан Бейтулла са обвинени задочно на 14 октомври за запалването на антени на „Старлинк“ в телепорт "Плана", край село Плана, южно от София. Наказанието, което могат да получат, ако бъдат открити и осъдени, е от 3 до 12 години затвор, обяви тогава Софийският градски съд.
„Случилото се в България, Полша и Литва е много сходно, така че изглежда почти очевидно, че целта е била да се ограничи достъпът до „Старлинк" за нуждите на Украйна“, каза Матульонис, цитиран от ЛРТ. Той посочи, че опитът за палеж и навлизането на дрона, случили се в рамките на часове, не трябва да се свързват помежду си. „Просто съвпадение“, каза той.
Премиерът Синкевичус заяви, че за подпалването на помещенията на компанията във Вилнюс, в които оперира американската фирма „Спейс Екс", са били използвани запалителни течности и самоделни взривни устройства от типа на „коктейл Молотов“. Пожарът е бил забелязан навреме от охранител на обекта, който е започнал да го гаси, като същевременно са били повикани и пожарникари, уточни министър-председателят. Антените на „Старлинк" не са се запалили, а контролният блок е претърпял леко обгаряне.
„Разглеждаме това като саботаж и издирваме лицата, извършили престъплението. Предвид ситуацията беше взето решение за повишаване на бдителността в обектите на стратегическата инфраструктура от национално значение - те са над 15“, заяви Синкевичус, цитиран от ЛРТ. По думите му нивото на бдителност и наблюдение е повишено още от понеделник. 
„Повишената бдителност означава, че за тези обекти ще бъдат заделени повече сили и ще им се обръща по-голямо внимание, включително чрез засилване на техническата и физическата им охрана“, заяви министър-председателят пред медиите.
Навлизането на дрона
Литовският премиер обяви, че няма съмнение, че разбилият се на територията на страната дрон е пренасял експлозиви, отбеляза ЛРТ. Министърът на националната отбрана Робертас Каунас заяви, че навлизането на дрона е било следствие от украинска атака срещу Санкт Петербург.
„Според събраната към днешна дата информация е ясно, че безпилотният летателен апарат е украински. Това се потвърждава от отломките, както и от съобщение от украинска страна, че по време на атаката е била изгубена връзка с един от дроновете“, заяви премиерът, цитиран от ЛРТ. „Вероятно именно този дрон е експлодирал на територията на Република Литва. Няма съмнение, че е пренасял експлозиви“, посочи той.
Според Синкевичус инцидентът от миналата неделя се различава донякъде от предишните, тъй като дронът е навлязъл на литовска територия от Полша - тоест от Шенгенското пространство. Преди това дроновете, навлизащи в Литва, са идвали от територията на Беларус или от руския ексклав Калининград, обърна внимание Синкевичус.
„Затова и реакцията беше малко по-различна: изтребители излетяха и засякоха движещ се обект на радарите си. Обектът беше идентифициран, но не беше възможно той да бъде видян, тъй като метеорологичните условия бяха неблагоприятни“, акцентира Синкевичус. „Към момента не е ясно дали на дрона му е свършило горивото или е бил в процес на снижаване. Изясняват се обстоятелствата – дали се е взривил при удар в земята или в дървета“, обясни министър-председателят в понеделник.
Според Гедрюс Пременецкас, началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на Литва, по-дългият интервал от време между навлизането на дрона на територията на страната и уведомяването на населението се дължи на факта, че летящият обект не е идвал от територията на враждебно настроена държава, поради което службите е трябвало първо да го идентифицират правилно, отбелязва ЛРТ.
„В медиите и сред обществеността вероятно са възникнали редица въпроси защо е отнело толкова време - от пресичането на дрона през границата в 6:02 ч. до получаването на първите предупредителни сигнали в 6:45 ч. за окръг Каунас. Това, което министър-председателят спомена, всъщност са обективните причини - алгоритъмът, въз основа на който се задействат тези предупредителни сигнали, е различен. Обектът идва от приятелска държава“, обясни пред журналисти Пременецкас.
Литовският министър на отбраната Каунас на свой ред отбеляза, че налице е „нестандартен случай“, посочи ЛРТ. Той подчерта, че ако обектът беше навлязъл от враждебна държава, службите щяха да реагират по различен начин. „Разполагаме с достатъчно надеждна система за контрол на въздушното пространство. Този случай обаче е нестандартен – обектът не е дошъл от Беларус или Калининград“, каза той.
„Изисках пълна и точна хронология на анализа за всеки случай с навлизане на дрон досега. Така ще можем да преценим дали са допуснати грешки и дали е необходимо да се направят някакви промени в схемата на действие при подобни случаи“, заяви министърът, цитиран от ЛРТ.
Литовският президент Науседа обяви във вторник, че съвместен екип от министерствата на отбраната на Полша и Литва разследва причините за експлозия на дрона в района на Пасвалис. „Налице е допълнителна информация, но не бих искал да изпреварвам събитията. Министерството на отбраната на Литва и Министерството на отбраната на Полша сформираха екип, който да разследва този инцидент“, заяви пред ЛРТ Науседа по време на работното си посещение в Варшава във вторник.
Той обсъди с колегата си Карол Навроцки общи проекти за укрепване на отбраната на източния фланг на НАТО, информира сайтът на литовското президентство. По време на срещата Науседа представи целите и приоритетите на предстоящото председателство на Литва в Съвета на Европейския съюз (от 1 януари 2027 г.). По думите му те са подчинени на геополитическите реалности, пред които е изправена Европа - войната на Русия срещу Украйна, нарастващите хибридни заплахи, регионалната нестабилност и засилващите се предизвикателства пред конкурентоспособността.
Науседа, който се срещна и с премиера на Полша Доналд Туск, подчерта във Варшава, че действията на Русия стават все по-непредвидими и агресивни, а рисковете, които тя поема, продължават да нарастват. „Нивото на заплаха се повишава постоянно – не само в регионите по протежение на източната граница, но и в цяла Европа", отбеляза литовският държавен глава.
В четвъртък във Вилнюс той заяви, че Украйна не трябва да бъде изключвана от преговорите за край на войната, водена от Русия, предаде ДПА. Науседа каза това в контекста на потенциална тристранна среща на върха между президентите на Русия - Владимир Путин, на САЩ - Доналд Тръмп, и на Китай - Си Цзинпин, идния месец в Китай, в кулоарите на срещата на Форума на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) в Шънджън.
Месец на напрежение между Литва и Русия
Напрежението между Литва и Русия се повиши през настоящия месец. На 5 октомври, понеделник, президентът на САЩ Доналд Тръмп каза, че ще разгледа възможността за създаване на постоянна американска военна база в Литва, предаде Ройтерс. „Те са мои приятели, те са чудесни хора, така че със сигурност ще обмислим това“, каза Тръмп, цитиран от агенцията.
На следващия ден Вилнюс заяви готовност да поеме разходите по създаването на постоянна военна база на САЩ на нейна територия. Това бе обявено от премиера Миндаугас Синкевичус, информира Ройтерс. От 2019 г. насам Съединените щати поддържат в тази балтийска република транспортен батальон от близо 1000 военнослужещи, чийто състав се сменяше периодично, припомня Ройтерс. В края на миналия месец президентът Науседа обяви, че САЩ са потвърдили нова ротация на своите подразделения в рамките на военното си присъствие в балтийската република, предадоха Ройтерс и Франс прес. Това сложи точка на неизвестността по въпроса дали Вашингтон ще замени на литовска територия военнослужещите си, които се завърнаха у дома това лято, посочиха двете агенции.
Сега Синкевичус посочи, че е предложил създаването на постоянна американска военна база в Литва по време на среща с пратеника на Тръмп Джон Коул, състояла се миналия месец във Вилнюс. „Радвам се, че тази идея се приема сериозно... Това е от ключово значение като гаранция за възпиране и сигурност“, написа премиерът в социалната платформа Фейсбук. „Нашите партньори трябва само да вземат политическото решение за постоянно разполагане на войски, а Литва е готова да покрие свързаните с това разходи“, посочи Синкевичус.
Също на 6 октомври парламентът на Литва подкрепи на първо четене премахването на конституционната забрана за разполагане на ядрени оръжия в страната, предаде Ройтерс. Необходими са две гласувания, като следващото е насрочено за 12 януари догодина. При първото 106 от общо 141 депутати гласуваха в подкрепа на предложената промяна.
Същия ден Кремъл предупреди Литва, че решението ѝ за отмяна на забраната за разполагане на ядрени оръжия крие риск от по-нататъшна ескалация на напрежението, съобщи Ройтерс. В отговор на въпрос от журналисти как Русия възприема това решение, както и намерението на президента на САЩ Доналд Тръмп за изграждане на американска военна база в балтийската република, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви: „Ако военната инфраструктура на водещата страна в НАТО - САЩ, се приближава към нашите граници, то, разбира се, това не може да се възприеме по друг начин, освен като стъпка към ескалация на напрежението“, заяви Песков, цитиран от Ройтерс.
„Същото важи и за разполагането на ядрени оръжия на територията на съседна държава. Нито едно от тези събития няма да допринесе за стабилността и предвидимостта на европейския континент; напротив“, добави говорителят на Кремъл. Литва граничи с руския ексклав Калининградска област.
По-малко от седмица по-късно - на 12 октомври, литовският външен министър Кестутис Будрис заяви в кулоарите на Съвета „Външни работи" на ЕС в Люксембург, че Европейският съюз трябва да категоризира руското военно разузнаване - ГРУ (Главно разузнавателно управление) като терористична организация, предаде Ройтерс. Будрис потвърди позицията си в интервю 2 дни по-късно за Литовското национално радио.
Според него атаките на руската разузнавателна служба срещу гражданска инфраструктура в цяла Европа представляват терористични актове. „Една такова решение би означавало, че всеки, който е служил в ГРУ или е свързан с него, ще се разглежда от нас като подкрепящ тероризма или допринасящ за него“, каза той. „За такива хора не би трябвало да има място близо до нашите компании, банки или, в крайна сметка, близо до нашата територия или на нея“, заключи външният министър на Литва.