Нова Зеландия е изправена пред трудни коалиционни преговори след оспорвани избори

Жителите на Нова Зеландия ще трябва да изчакат седмици, за да разберат кой ще управлява страната, след като произведените в събота парламентарни избори не излъчиха категоричен победител нито в десния, нито в левия политически лагер, съобщи Американското обществено радио. Така трудните преговори за осигуряване на крехко парламентарно мнозинство се очертават като единствения възможен път към властта и за двете партии.
Най-оспорваните избори от години нанесоха тежък удар на основните формации, които отдавна доминират в политическия живот на Нова Зеландия – дясноцентристката Национална партия на Кристофър Лъксън и лявоцентристката Лейбъристка партия, оглавявана от Крис Хипкинс. Избирателите подкрепиха в по-голяма степен от преди по-малките партии от различни части на политическия спектър. Според резултатите от събота тези формации ще влязат в преговорите за съставяне на правителство с възможност да извоюват по-съществени политически отстъпки от отслабените Национална и Лейбъристка партия.
Трудно е да се определи кой е спечелил изборите. Резултатът е толкова неясен, че партиите няма да започнат преговори за съставяне на правителство, преди на 27 ноември да бъдат обявени окончателните резултати и да стане ясен точният брой на спечелените от тях места.
След преброяването на 2,8 милиона бюлетини в изборната нощ управляващата консервативна коалиция, оглавявана от Националната партия на Лъксън, изглежда е близо до най-крехкото възможно парламентарно мнозинство – само с две места над необходимия минимум. Лъксън обаче не обяви победа, а изрази предпазлив оптимизъм, че може да договори втори мандат начело на правителството.
В разговор с журналисти в неделя премиерът обясни недоволството на избирателите с глобалните сътресения, засегнали икономиката на Нова Зеландия, която е силно зависима от международната търговия. Той отбеляза, че управляващите партии и в други страни по света са се сблъскали с гнева на избирателите заради поскъпването на живота.
Опозиционният му съперник Хипкинс, който загуби властта през 2023 г. до голяма степен заради недоволството от същите икономически проблеми, също не успя да извлече полза от вота в събота. Левият политически блок изглежда не разполага с необходимото мнозинство, но все още се надява да спечели, макар тази перспектива да изглежда по-малко вероятна.
В неделя изборните власти трябваше да започнат преброяването на още близо 400 000 т.нар. специални бюлетини – 14% от общия брой подадени гласове. Сред тях са и бюлетините на новозеландци, живеещи в чужбина. Очаква се процесът да продължи три седмици.
В миналото тези бюлетини обикновено са осигурявали едно или две допълнителни места в парламента за левите партии. Това може да отнеме сегашното минимално мнозинство на десницата, макар че дори и при такъв развой левият лагер вероятно ще срещне трудности да събере необходимата подкрепа за управление, уточнява Американското обществено радио. Ако не бъде съставено правителство, Нова Зеландия може да се изправи пред нови избори.
„Мисля, че на всички им дойде до гуша от политиката, така че нека всички си дадем малко почивка през следващите три седмици“, заяви Лъксън пред журналисти в неделя.
Той посочи, че Националната партия има реален шанс да остане на власт, и подчерта, че тя е спечелила повече места в парламента от всяка друга политическа формация.
До неделя Националната партия бе получила едва 29,21% от гласовете за партии – рязък спад спрямо предишните избори. Тя печели 42 депутатски места, като всички те са резултат от победите ѝ в отделните избирателни райони.
Популярността на Лъксън като лидер също отбеляза спад в навечерието на изборите. През тази година той беше подложен на два вота на доверие от депутатите от собствената си партия – нещо необичайно за новозеландската политика.
Лейбъристката партия спечели 29,36% от гласовете за партии – резултат, който изглежда предвещава втора поредна изборна загуба за лидера ѝ Крис Хипкинс. Въпреки че делът ѝ от гласовете е малко по-висок от този на Националната партия, тя получава само 36 места според досегашните резултати, тъй като е спечелила по-малко избирателни райони.
Същевременно по-малките леви партии увеличиха подкрепата си. Зелените, които поставят акцент върху опазването на околната среда, спечелиха 16 места, а Партията на маорите, която защитава правата на коренното население, получи пет.
Общият брой на местата в парламента на Нова Зеландия се променя заради особеностите на избирателната система и начина на разпределение на мандатите. Според досегашните резултати в следващия парламент ще има 131 депутати, а за мнозинство са необходими 66 места.
Консервативният лагер на Лъксън разполага към момента с 68 места, а левият блок ще има 57 места, съгласно резултатите преди преброяването на специалните бюлетини.
„Тази вечер Нова Зеландия каза своята дума. Може да ни трябва малко повече време, за да разберем точно какво сте ни казали“, пошегува се пред поддръжниците си в Уелингтън лидерът на лейбъристите Крис Хипкинс, цитиран от Си Ен Ен.
Либертарианската партия „АСТ Нова Зеландия“ и популистката „Нова Зеландия на първо място“ печелят съответно 13 и 12 места.
Възможност за участие в управлението получава и нова политическа формация, която за първи път от години ще влезе в парламента.
„Опортюнити“ (Opportunity), оглавявана от бизнесдамата Киулае Уонг, получи 5,9% от гласовете за партии и премина изборния праг за влизане в парламента, съобщи в. „Гардиън“. Така тя стана първата нова политическа формация, влязла в парламента след въвеждането на смесената пропорционална избирателна система в Нова Зеландия през 1996 г., която не е създадена от бивш депутат и не се е отцепила от друга партия.
Обещанията ѝ за прагматична политика осигуриха на „Опортюнити“ седем депутатски места според резултатите от събота. Това е достатъчно, за да попречи както на левицата, така и на десницата да поемат властта без нейна подкрепа. Възходът на партията е забележителен, като се има предвид, че Уонг пое ръководството ѝ преди по-малко от година, а дотогава формацията бе направила три безуспешни опита да влезе в парламента.
От стъпалата пред парламента вчера сутринта лидерката на новата парламентарно представена формация определи деня като „изключително важен“ за нея.
„Видяхме, че популизмът не води до резултати. Той е повърхностен и лишен от съдържание, когато става дума за развитието на държавите. Затова подкрепата, която получихме, е наистина окуражаваща“, заяви тя.
Основните политики на „Опортюнити“ са свързани с данъчната система, отбелязва Ройтерс. Партията предлага годишен универсален базов доход от 19 400 новозеландски долара (10 800 щатски долара) за повечето жители на страната, който да бъде финансиран чрез годишен данък върху земята от 1,75%. Формацията иска също да опрости системата за облагане на доходите.
„В световен мащаб се наблюдава промяна в нагласите и все повече се осъзнава необходимостта трудът да се облага по-малко, а богатството или активите – повече. Именно това цели пакетът ни за данъчна реформа: да намали тежестта на данъка върху доходите и да я прехвърли върху недвижимите имоти“, заяви Уонг пред Ройтерс в интервю през август.
Универсалният базов доход за жителите на страната би бил новост за развита икономика. Десетки държави имат данъци върху земята, но обикновено основното жилище е изключено от облагането, за разлика от предложението на „Опортюнити“.
И Националната, и Лейбъристката партия отхвърлиха възможността да възприемат данъчните предложения на „Опортюнити“. По време на предизборната кампания Лъксън многократно заявяваше, че няма да влиза в коалиция с тази партия.
Уонг заяви, че ще се стреми да преговаря с партията, която спечели най-много места в парламента, и че е възможно да бъде намерен общ език както с Националната, така и с Лейбъристката партия.
„Има различни начини, по които можем да работим с други партии – чрез коалиция, чрез подкрепа за правителство без участие в него или като заемем позиция извън управляващите и опозицията. Всички тези възможности са на масата пред нас в момента“, заяви тя в събота пред обществената телевизия Ти Ви Ен Зи.
Лъксън все пак се срещна с Уонг снощи.
„(Това беше) чудесна възможност да я опознаем и да започнем да градим връзка заедно“, каза Лъксън пред репортери тази сутрин.
Междувременно няколко от най-високопоставените представители на Националната партия вероятно ще напуснат политиката според досегашните резултати.
Премиерът на Нова Зеландия Кристофър Лъксън има срок до 4 декември да реши кой ще бъде следващият му финансов министър, ако Националната му партия получи възможност да състави новото правителство, отбелязва „Блумбърг“.
Никола Уилис, която заема поста от 2023 г., не успя да спечели място в парламента на изборите през уикенда. Съгласно конституцията на Нова Зеландия тя запазва поста си в служебното правителство, но мандатът ѝ е ограничен във времето.
Лъксън ще трябва да намери заместници и на главния прокурор Крис Бишъп, и на министъра на правосъдието Пол Голдсмит. Заедно с Уилис те отговаряха за 19 министерски ресора, които ще трябва да бъдат преразпределени.
Избирателите в Нова Зеландия не гласуват пряко за министър-председател. Вместо това те подават два гласа – единият за предпочитаната от тях партия, а другият за кандидата, когото искат да представлява техния избирателен район, уточни Американското обществено радио.
В страната има еднокамарен парламент и няма щати, поради което централното правителство има решаващо влияние върху развитието на Нова Зеландия. Правителствата в тихоокеанската островна държава с население от 5,6 милиона души се избират на всеки три години.
Сега победителите ще се изправят пред изключително трудната задача да обърнат тежката икономическа ситуация, която кара много новозеландци да гледат песимистично на бъдещето си и все по-често да възприемат заминаването в чужбина като единствената възможност да си осигурят приличен стандарт на живот.
В събота настроението на хората в Нова Зеландия беше също толкова мрачно, колкото и сивото време. Така Би Би Си обобщи обществените нагласи по време на изборите.
Според неотдавнашно проучване повече от половината жители вече не смятат Нова Зеландия за страна на възможностите, а приблизително същият дял се опасява, че бъдещето ще бъде още по-лошо.
Рязкото поскъпване на живота е сред основните тревоги, посочва и в. „Ню Йорк таймс“. Четирима от всеки десет новозеландци са заявили в скорошно проучване на Университета в Отаго, че изпитват затруднения да плащат за стоки и услуги от първа необходимост. Безработицата се е повишила до 5,7% – най-високото равнище от 2013 г. насам. През всяка от последните две години броят на гражданите, напуснали страната, е надвишавал с близо 40 000 броя на завърналите се.
Но Нова Зеландия невинаги е изглеждала така, отбелязва Би Би Си.
Дълго време страната бе възприемана като земя на изобилието и благоденствието за хората, които работят усърдно. Жителите ѝ бяха сред най-позитивно настроените хора в света.
Удовлетворяващата професионална реализация, достъпът до качествено здравеопазване и близкият кръг от роднини и приятели – трите най-важни основи на щастливия живот според научните изследвания – бяха достъпни за хората, каза проф. Робърт Маккалък от Окландския университет.
„Начинът на живот беше добър“, посочи пред Би Би Си световноизвестният изследовател на икономиката на щастието. „Не получавахме най-високите заплати, но можехме да живеем добре.“
Но това вече не е така. Много от хората, разговаряли с Би Би Си, посочват, че упадъкът на страната се е ускорил и се е превърнал в рязък срив по време на пандемията от КОВИД-19.
Сметките за електроенергия на домакинствата са се увеличили рязко, отчасти заради глобалните сътресения във веригите за доставки, а Нова Зеландия продължава да бъде едно от най-скъпите места в света за наемане или закупуване на жилище.
Островната държава произвежда осем пъти повече храна, отколкото е необходима за изхранването на населението ѝ. В същото време около една четвърт от пълнолетните жители пропускат хранения заради цените на хранителните продукти, които са сред най-високите в развитите страни. Това отчасти се дължи на доминиращото положение на двете най-големи вериги супермаркети.
Заглавията в медиите са изпълнени и с новини за кризата в здравеопазването: дълги листи на чакащи, хроничен недостиг на персонал, рушаща се здравна инфраструктура и нарастващи разходи за пациентите.
„Има част от населението, която изпитва сериозни материални затруднения, а друга част от новозеландците се тревожи, че може да се окаже в същото положение“, казва политологът Люк Олдфийлд от университета „Виктория“ в Уелингтън.
Националната партия дойде на власт през 2023 г. с обещанието да „върне страната на правилния път“ и да възстанови икономиката.
„Трябва да признаем, че успехите им са много ограничени“, казва политическият коментатор Грант Дънкан.
И двете правителства – на Националната партия и на Лейбъристката партия – твърдят, че плановете им за страната са били осуетени от кризи извън техния контрол, като пандемията от КОВИД-19, войната с Иран и търговската конфронтация със САЩ.
Но според Дънкан това обяснение вече не убеждава избирателите. Той посочи, че никога досега не е виждал страната в подобно състояние: „Нито една от двете партии не успя да предложи наистина силен и вдъхновяващ лидер. И двете имат история на разочароващи резултати.“
Основните партии от двете страни на политическия спектър „вероятно са недоволни от предизборните си кампании“, заяви пред Би Би Си Макс Рашбрук, старши научен сътрудник в Университета „Виктория“ в Уелингтън.
Опозиционната Лейбъристка партия, ръководена от Крис Хипкинс, проведе кампания, която „изглежда е вдъхновила малко избиратели“, въпреки че се изправи срещу Кристофър Лъксън – „исторически непопулярен премиер“, посочи Рашбрук.
От друга страна, добави той, управляващата Национална партия също „не успя да предизвика ентусиазъм“, въпреки че „би трябвало да се чувства в сигурна позиция“, тъй като страната не е имала правителство, управлявало само един мандат, от повече от 50 години.
Слабото представяне на Националната и Лейбъристката партия се вписва в тенденцията, наблюдавана на избори в други развити страни, където дясноцентристките и лявоцентристките управляващи партии губят позиции за сметка на по-малки политически формации, отбелязва Ройтерс.
Във Великобритания подкрепата за лявата Зелена партия и дясната „Реформирай Обединеното кралство“ нарасна значително. В Австралия крайнодясната „Една нация“ излезе начело в някои социологически проучвания, а в Европа крайнодесни партии във Франция, Германия и Австрия също набират подкрепа.
„Доверието в политиката като цяло е на исторически ниско равнище и всички ние – политическите лидери и партиите – трябва да направим всичко възможно, за да възстановим това доверие“, заяви вчера лидерката на партия „Опортюнити“ Киулае Уонг.