Ще оцелее ли споразумението между САЩ и Иран анализират западни и израелски издания

Ще оцелее ли споразумението за примирие между САЩ и Иран на фона на подновените удари е един от основните въпроси в доминиращата тема за ситуацията в Близкия изток в западния и израелския печат.
САЩ
В. „Ню Йорк таймс“ публикува редакционен коментар под заглавие „В Иран Тръмп рискува още една „вечна война“ на САЩ.
Президентът Доналд Тръмп, който обеща да „приключва войни“, а не да ги започва, може би е попаднал в добре познат президентски капан, отбелязва изданието.
След войната във Виетнам американските президенти неведнъж са се впускали в конфликти, които изглеждат безкрайни, поне докато следващият президент – или този след него – не реши, че цената и политическите последици са твърде високи, не обяви победа и не изтегли страната от конфликта.
Според вестника Тръмп може да е попаднал именно в такъв капан в Иран.
Войната, подета от Израел и САЩ с голяма решимост, преминаваше през редуващи се периоди на преговори и военни удари. Досега обаче не са постигнати заявените от Тръмп цели - смяна на режима или прекратяване на иранската ядрена програма. В същото време конфликтът създаде нов, на пръв поглед трудно разрешим проблем - блокирането на Ормузкия проток.
При дипломация в задънена улица, поне засега, разочарованият Тръмп отново е изправен пред перспектива за военни действия. Прекратяването на огъня е нарушено, а протокът остава блокиран. Меморандумът за разбирателство, който според него е трябвало да „постигне всичко, което сме си поставили за цел“, въпреки коренно различните тълкувания на страните, се разпадна за по-малко от месец.
Идеята за „вечните войни“ се появи след атентатите от 11 септември 2001 г. и „глобалната война срещу тероризма“, въвличайки САЩ в продължителни военни ангажименти в Афганистан и Ирак. Тези конфликти, започнали със свалянето на враждебни режими и прераснали в антибунтовнически кампании, приключиха без ясен успех или с поражение след огромни разходи и човешки жертви, припомня „Ню Йорк таймс“.
„Тръмп и Иран подписаха примирие, но все още не могат да се разберат какво означават условията му“, пише на свой ред „Вашингтон пост“.
Неяснотата по въпроса кой контролира Ормузкия проток върна САЩ и Иран към конфронтацията.
Според иранските власти споразумението предвижда Техеран да контролира протока. Американски представители обаче настояват, че съгласно договореното корабоплаването трябва да бъде възстановено в предвоенния му вид.
Някои критици на меморандума обвиниха американските преговарящи в прибързани отстъпки под натиска на президента Доналд Тръмп, който се опитва да облекчи напрежението на глобалните енергийни пазари.
В интервю в понеделник Тръмп призна, че текстът на споразумението е неясен.
„То беше написано, за да тества Иран“, каза той в „Шоуто на Хю Хюит“, като обясни, че първоначално е искал по-обхватно мирно споразумение с Техеран, но в крайна сметка е приел вариант с по-ограничен характер. „Този меморандум за разбирателство не означава много“, добави американският президент.
Докато и двете страни настояват, че двусмисленият текст подкрепя техните позиции, анализатори и бивши служители предупреждават, че споразумението вероятно ще затрудни бъдещите преговори.
Тръмп е склонен към разширяване на американските военни операции в Иран, макар да предпочита дипломатическо решение, пише в. „Уолстрийт джърнъл“.
Президентът е бил информиран тази седмица за различни варианти, включително използване на сухопътни сили и бомбардиране на планината Пикакс. Сред разглежданите възможности са засилване на въздушните удари, завземане на ирански острови край Ормузкия проток и атака срещу укрепен обект, който може да се използва за тайни ядрени дейности, отбелязва изданието.
Израел
Иран обяви, че води „екзистенциална война“ със САЩ след новата вълна от удари, съобщава израелският в. „Джерузалем пост“.
Последната ескалация идва само дни след разпадането на крехкото примирие, което отново постави въпроса за завръщане към пълномащабен конфликт, макар анализаторите засега да смятат подобен сценарий за по-малко вероятен.
След първата вълна от нови удари председателят на иранския парламент и водещ преговарящ Мохамад Багер Галибаф публикува изявление, в което заяви, че сигурността на Иран зависи от запазването на това, което той нарече „иранските договорености“ за протока.
„Намираме се в съществена и екзистенциална война с Америка“, заяви Галибаф.
Тръмп от своя страна отново демонстрира увереност, както многократно е правил, откакто САЩ и Израел започнаха военните действия на 28 февруари.
„Скоро ще победим Иран. Те ще бъдат победени много скоро“, каза той.
По време на кръгла маса в рамките на срещата на върха за отбрана и иновации в Пенсилвания Тръмп заяви още, че иранците „много искат да постигнат споразумение“.
„Не им харесва това, което правим, и искат да се споразумеят. Ще видим дали ще постигнем сделка с тях или просто ще довършим започнатото“, каза американският президент.
Израелският в. „Аарец“ от своя страна разкри предполагаем план на Мосад за издигането на бившия ирански президент Махмуд Ахмадинеджад начело на Иран.
Според разследването на изданието агенти на израелското разузнаване са се опитали да привлекат Ахмадинеджад - дългогодишен противник на Израел - към сътрудничество с Мосад.
Тази на пръв поглед немислима връзка започнала да се оформя година по-рано, когато израелските служби събрали информация за изненадваща промяна във възгледите на Ахмадинеджад. Бившият президент, известен с отричането на Холокоста и крайно враждебната си реторика към Израел, постепенно се утвърдил като един от най-видните критици на режима на аятоласите след напускането на поста си през 2013 г.
Според публикацията израелските власти са обърнали особено внимание на убеждението му, че Иран не може да оцелее безкрайно под санкции и че ядрената програма на страната все повече се превръща в бреме, а не в предимство.
В началото на 2026 г., когато Иран се превръща в основен фокус на израелската стратегия, Ахмадинеджад започва да бъде разглеждан като потенциален фактор в плановете за политическа промяна в страната. В рамките на операция „Котаракът в чизми“ - предполагаем план за сваляне на режима - той бил определен като възможен лидер в периода след евентуална смяна на властта.
Надеждата била, че ще насочи страната в нова посока, ще се откаже от стремежа към ядрено оръжие и ще представи пред света един различен Иран.
Ахмадинеджад обаче бил само част от по-широк проект за смяна на режима. Планът включвал операции за влияние в Иран, програма за въоръжаване и обучение на кюрдски сили в Ирак, активиране на други малцинствени групи и създаване на сухопътен коридор за придвижване на въоръжени формирования.
В израелското ръководство обаче съществували сериозни разногласия, отбелязва “Аарец”. Генерал-майор Шломи Биндер, директор на военното разузнаване, преценил, че шансовете за успех са минимални. Бригаден генерал Офир Мизрахи-Розен, ръководител на изследователския отдел на военното разузнаване, изготвил анализ, поставящ под съмнение цялата операция. Съветникът по националната сигурност Цачи Ханегби също се дистанцирал от планирането, определяйки проекта като нереалистичен.
Три дни преди началото на операцията разногласията достигнали връхната си точка и началникът на генералния щаб на израелските въоръжени сили Еял Замир разпоредил подготовката да бъде прекратена. Според публикацията премиерът Бенямин Нетаняху обаче настоял планът да продължи.
Израел подготвил и резервен сценарий, основан на предположението, че кюрдските сили ще напреднат бързо и ще срещнат ограничена съпротива.
При този вариант част от силите трябвало да се насочат към Техеран, докато Мосад разчитал израелските военновъздушни сили да осигурят въздушно прикритие. Очакванията били кюрдите да достигнат ключови квартали на столицата, смятани за опозиционни крепости, и да подпомогнат избухването на по-мащабно въстание.
В навечерието на операцията представители на Мосад и кюрдските командири уточнили маршрутите за настъпление и координирали планираните въздушни удари. Директорът на Мосад дори провел лична среща с лидерите на кюрдските групировки. Всичко изглеждало готово, като оставало единствено одобрението на Белия дом.
Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс обаче останал скептичен към плана. Държавният секретар Марко Рубио го определил като „глупост“, а директорът на ЦРУ Джон Ратклиф го отхвърлил като „фарс“. Висши представители на американското разузнаване преценили, че очакванията кюрдско настъпление да доведе до смяна на режима са „откъснати от реалността“.
Тръмп, очевидно повлиян от оценките на съветниците си, в крайна сметка заключил, че евентуалната смяна на режима е проблем на иранското население.
Великобритания
САЩ разширяват ударите си към Северен Иран, пише тази сутрин британският в. „Индипендънт“. Иран отвърна с ракетни и дронови атаки срещу Бахрейн, Йордания и Кувейт преди разсъмване.
Дни на взаимни удари между САЩ и Иран в Близкия изток, съчетани с подновените заплахи за Ормузкия проток, подкопаха временното споразумение за прекратяване на войната и могат да тласнат региона обратно към пълномащабен конфликт.
За първи път от последния кръг на насилие ударите достигнаха и райони около иранската столица Техеран.
След началото на войната, започната от САЩ и Израел на 28 февруари, Техеран на практика затвори Ормузкия проток за корабоплаване. Това доведе до рязко поскъпване на петрола, торовете и редица други стоки далеч извън региона, като същевременно даде на Иран значително предимство в преговорите.
Растящите цени представляват сериозно предизвикателство за президента Доналд Тръмп и Републиканската партия, която се стреми да запази контрола си върху Конгреса след изборите през ноември. Вашингтон обаче продължава да среща трудности при възстановяването на свободното корабоплаване, което доведе до повторното налагане на морска блокада от страна на Тръмп в сряда.
В. „Телеграф“ обръща внимание на йеменските бунтовници хуси, които според изданието „подготвят откриването на нов фронт“ в подкрепа на Иран.
Хусите възнамеряват да блокират протока Баб ел Мандеб в полза на Техеран, пише вестникът.
Според източници в Йемен групировката, определяна като най-способния регионален съюзник на Иран, постепенно разширява влиянието си към Африканския рог.
Хусите може да си сътрудничат със сомалийската въоръжена групировка „Аш Шабаб“, за да установят контрол върху двата бряга на стратегическия воден път и да нанесат допълнителни щети на световната икономика, увеличавайки натиска върху Доналд Тръмп.
„Има множество признаци за координация между хусите и „Аш Шабаб“, заяви източник на „Телеграф“. „Целта е пълен контрол и евентуално блокиране на пролива Баб ел Мандеб, ако Иран реши да предприеме подобна стъпка.“
Според изданието това е целенасочен опит на Техеран да установи контрол и над „другата страна на Червено море“ и да създаде ситуация, подобна на тази в Ормузкия проток от другата страна на Арабския полуостров.
И двата морски прохода са от ключово значение за световните енергийни доставки. Между 10 и 12 процента от годишната морска търговия в света преминава през Баб ел Мандеб - входа към Суецкия канал.
Франция
„Иран и САЩ се връщат в задънената улица на войната“, коментира френският в. „Монд“.
След няколко седмици на относително спокойствие конфликтът между САЩ и Иран отново се разгаря, поставяйки под въпрос споразумението, подписано преди по-малко от месец.
То трябваше да замени прекратяването на огъня, обявено през април, чиято основна цел беше възстановяването на корабоплаването през Ормузкия проток.
Иранският режим се възползва от неясната формулировка на клаузата за повторното отваряне на Ормузкия проток, за да претендира за контрол върху него, включително чрез употреба на сила.
В същото време САЩ се стремят да създадат алтернативни морски маршрути през омански води от отсрещната страна на пролива, за да заобиколят Иран.
Настоящото съсредоточаване върху контрола над ключовия воден път представлява краткосрочна победа за Техеран, тъй като иранската ядрена програма - сочена като една от основните причини за нападението срещу страната – вече почти не присъства в международния дебат, отбелязва „Монд“.