Световната организация за сътрудничество в сферата на ИИ и амбициите на Китай да разбие западния технологичен монопол

Представители на 29 държави подписаха споразумение за създаване на Световна организация за сътрудничество в областта на изкуствения интелект (WAICO) със седалище в Шанхай, съобщи китайската информационна агенция Синхуа. 
Китай заяви, че междуправителственият орган, официално основан на 16 юли, има за цел да насърчава международното сътрудничество и глобалното управление в областта на изкуствения интелект (ИИ).
Китайският президент Си Цзинпин определи Пекин като защитник на новия глобален ред в областта на ИИ, използвайки водещата технологична конференция на Китай, за да насърчи технологиите с отворен код и да оспори влиянието на САЩ върху правилата, регулиращи бързо развиващия се сектор, съобщава Ройтерс. 
В реч на церемонията по откриването на Световната конференция за ИИ (WAIC), проведена в Шанхай от 16 до 20  юли, Си призова страните да се възползват от историческата възможност на ИИ с отворен код и обеща да помогне на развиващите се страни да изградят капацитет за тази технология, предупреждавайки за появата на „нови исторически несправедливости“ от неравностойния достъп до технологиите.
Забележките представляват най-ясното изказване на Си досега за амбицията на Китай да оформи глобалното управление на изкуствения интелект, като очертава своите модели с отворен код като глобално обществено благо и позиционира Пекин като алтернатива на Вашингтон в ключов момент в надпреварата за технологично лидерство.
Като сравни значението на изкуствения интелект с изобретяването на парната машина и електричеството, Си Цзинпин очерта визия, в която Китай споделя технологии и експертиза със страни от целия Глобален Юг, като същевременно ръководи международните усилия за създаване на стандарти, регулиращи нововъзникващите технологии. 
В речта си той представи китайската коалиция като съперник на водената от САЩ международна инициатива „Пакс Силика“ (Pax Silica) за осигуряване на глобални вериги за доставки на ИИ и редкоземни минерали, въпреки че избягваше да назовава Вашингтон.
Китайските държавни медии все по-често представят стратегията на Пекин като отговор на това, което наричат ​​ръководен от САЩ опит за издигане на „желязна завеса с изкуствен интелект“. 
В коментар държавната китайска телевизия СиСиТиВи (CCTV), заяви, че Пекин се стреми да изгради друг ред, като „обедини силите на цялото човечество и всички страни, за да изгради екосистема от ИИ с отворен код“.
Конференцията WAIC подчерта променящия се технологичен пейзаж, като китайските модели с отворен код отбелязват бързи печалби спрямо американски компании като „ОупънЕйАй“ (OpenAI) и „Антропик“ (Anthropic).
Ройтерс съобщи по-рано този месец, че Пекин обмисля ограничения върху достъпа в чужбина до някои от водещите модели на китайски изкуствен интелект, подчертавайки нарастващото напрежение между насърчаването на ИИ с отворен код и все по-строгата програма за национална сигурност.
В най-ясното си изказване до момента относно безопасността на изкуствения интелект, Си Цзинпин също така призова системите да останат под човешки контрол и настоятелно призова държавите да създадат механизми за ранно предупреждение и реагиране при извънредни ситуации, за да управляват рисковете, свързани с тази технология. 
Той допълнително настоя за мерки за предпазване от сценарии на загуба на контрол, предупреждавайки за опасностите, породени от автономните системи, които биха могли да избегнат човешкия надзор и контрол.
Китай ще осигури обучение по ИИ и ще развие центрове за сътрудничество със страни от БРИКС, АСЕАН, Латинска Америка и Африканския съюз, заяви Си, като по този начин ще съгласува своята дипломация в областта на ИИ с основните блокове от Глобалния Юг, където Пекин вече има значително влияние. Сред подписалите страни са Русия, Беларус, Сърбия, Куба, Бразилия и Венецуела, както и 12 азиатски и 10 африкански държави. 
Тези изказвания бяха направени след стартирането на организацията WAICO, която китайският президент нарече „крайъгълен камък в историята на световното развитие на ИИ“ и каза, че тя отговаря на исканията на страните от Глобалния Юг за по-голямо участие в управлението на технологията. 
Анализаторите посочиха, че моментът е превърнал това, което може би е било рутинна политическа реч, в изявление, свързващо технологичния напредък на Китай с официална дипломатическа платформа.
„Това е лидерът на втората най-могъща държава в света, държава, която все още отбелязва реални технологични постижения въпреки всичко, което се случва със САЩ, и която се изправя и излага гледната точка на Китай“, каза Алфредо Монтуфар-Хелу, управляващ директор на консултантската компания „Анкура Чайна Адвайзърс“ (Ankura China Advisors).
Според анализатори, този институционален тласък отразява по-широките усилия на Китай да избегне да бъде определян като страна, която приема правилата в сектор, който все повече се оформя от американски компании, американския контрол върху износа и технологичните партньорства, водени от Вашингтон.
„Посланието на Си е ясно – Китай няма да следва никого както по отношение на технологиите за изкуствен интелект, така и по отношение на стандартите. Вместо това ще води света и в двата аспекта“, каза Джордж Чен, председател на отдела за дигитална практика в консултантската компания „Ейжа Груп“ (The Asia Group).
Срещата в Шанхай се проведе в момент, когато Вашингтон и Пекин се подготвят за първите си преговори за изкуствен интелект на правителствено ниво под ръководството на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп.
Двете страни изложиха конкуриращи се визии на диалога на ООН за изкуствения интелект, където американски представители твърдяха, че прекомерното регулиране може да възпрепятства иновациите, докато Китай промотира своите нискобюджетни модели с отворен код като инструмент за намаляване на глобалните неравенства в достъпа до ИИ. 
Вашингтон обедини 35 държави зад своята Декларация за възможностите на изкуствения интелект, в сравнение с 29 държави, подписали се в ръководената от Китай WAICO.
Казахстан е единствената държава, посочена като присъединяваща се към двете инициативи. 
Наред с водещите технологични компании на Китай, участниците във WAIC включваха генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, президента на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев и тайландския премиер Анутин Чарнвиракул.
САЩ и ЕС наложиха ограничения върху вноса на технологии от Китай, позовавайки се на опасения за националната сигурност. Нараства и опасението относно внедряването на ИИ на бойното поле и използването му от хакери и терористи, припомня Дойче Веле. 
„Трябва заедно да се противопоставим на пренатягането на концепцията за национална сигурност в областта на изкуствения интелект или на поставянето на сигурността на една държава пред тази на други“, подчерта Си на конференцията.
WAIC е „най-важното годишно събитие за разбиране на посоката на китайската ИИ индустрия“, каза По Чжоу от аналитичната платформа „Чайна Тек“ (China Tech). 
„САЩ запазват ясна преднина в областта на чиповете, инфраструктурата за гранични изчисления и най-капиталоемкото разработване на модели“, каза той пред Франс прес. 
„Но Китай е най-близкият и най-всеобхватен конкурент“, допълни По. 
Четиридневната конференция привлече над 1000 китайски технологични компании, заедно с представители на администрацията и изследователи. Изложени бяха около 3000 продукта, от мощни полупроводникови системи за изчисления с ИИ до смартфон, който може автономно да управлява приложения.
Но погледите първо бяха насочени към визията на Си Цзинпин за това как светът трябва да се справи с потенциалното въздействие на изкуствения интелект върху киберсигурността и конфликтите, както и върху работните места и световната икономика, коментира френската новинарска агенция. 
„Трябва да въведем закони и разпоредби, технологичен мониторинг, системи за ранно предупреждение и реагиране при извънредни ситуации, за да... гарантираме, че изкуственият интелект винаги е под човешки контрол“, каза Си на конференцията, призовавайки за подход, ориентиран към хората.
Други акценти на тазгодишната WAIC са моделът M3 на китайската компания „МиниМакс“ (MiniMax), първият масово произвеждан телефон, оборудван с автономен ИИ агент, и „Атлас 950“ (Atlas 950) на „Хуауей“ (Huawei), ИИ архитектура за учене и собствено разсъждение. 
ИИ агентите, представляващи инструменти, способни да разговарят с потребители, да управляват софтуер или да изпълняват сложни задачи, също заемат централно място.
Технологията се превърна в стратегически стълб на индустриалната политика на Китай, водена от държавни инвестиции, насочени към изграждане на вътрешна екосистема, от производството на чипове до потребителите.
Ежедневната консумация в Китай на „токени“, индустриалната единица за използване на ИИ, се е увеличила хилядократно през последните две години, според държавните китайски медии, позовавайки се на официални лица.
Китайският пазар е оценен на 1,2 трилиона юана през 2025 г. (177 милиарда долара) и се очаква да нарасне с над 30% тази година, според официални данни. 
Китай има повече заявки за патенти за генеративен изкуствен интелект от всяка друга страна, според Световната организация за интелектуална собственост, която е регистрирала над 43 000 такива заявки за 2024 и 2025 г.
САЩ въведоха различни мерки за контрол на износа, насочени към ограничаване на достъпа на Китай до високотехнологични продукти, коментира Си Ен Би Си. Вашингтон започна да затягат ограниченията по време на първия мандат на Тръмп. 
Администрацията на Байдън по-късно въведе контрол на износа през 2022 г., за да ограничи способността на Китай да купува усъвършенствани компютърни чипове и да произвежда усъвършенствани полупроводници, позовавайки се на рискове за националната сигурност.
Компанията за производство на чипове „Енвидиа“ (Nvidia) отбеляза рязък спад на пазарния си дял в Китай, като в годишния си доклад заяви, че не е в състояние да създаде и достави конкурентен продукт за китайския пазар на центрове за данни, който да е одобрен както от Пекин, така и от Вашингтон.
„Към края на фискалната 2025 година ние бяхме ефективно изключени от конкуренцията на китайския пазар на центрове за данни и ефективното ни изключване помогна на нашите конкуренти да изградят по-големи екосистеми от разработчици и клиенти, за да ни предизвикат по целия свят“, обяви компанията.
Организацията WAICO ще даде на Китай влияние върху международното определяне на стандарти и други въпроси, тъй като неговите модели все повече се конкурират с американските за глобално влияние, се посочва в анализ на „Файненшъл Таймс“. 
Ходът идва в момент, когато Китай все повече добавя изкуствен интелект към пакета си от дипломатически предложения към други страни, особено към развиващите се страни от така наречения Глобален Юг, които се стреми да привлече по-близо до своята икономическа орбита.
Така например казахстанския президент Касъм-Жомарт Токаев, който бе на посещение в Шанхай за конференцията, заяви, че „Китай е готов да сподели технологии за дигитална икономика, за да помогне на Казахстан да постигне дигитална трансформация“, съобщи казахстанската държавна агенция Казинформ. 
„Индонезия очаква участието ѝ в организацията да стимулира инвестициите във високотехнологичния индустриален сектор, което да помогне на страната да трансформира икономиката си“, предаде индонезийската държавна новинарска агенция „Антара“ преди подписването.
Членовете на WAIKO се надяват, че като се обединят с Китай, ще могат да се възползват от някои от предимствата на нарастващите му технологични възможности, казаха анализатори пред „Файненшъл Таймс“. 
Предизвикателството на Китай към глобалното лидерство на САЩ в областта на ИИ идва в момент, когато стартиращите компании пускат все по-мощни, най-съвременни модели, намалявайки разликата между двете страни, коментира американското издание. 
Западните компании от САЩ до Европа също преминават към по-евтини китайски модели.
„Сименс“ (Siemens) и „Еър Биенби“ (Airbnb) са сред компаниите, които са възприели инструменти за изкуствен интелект, създадени в Китай, привлечени от модели, които са по-евтини, все по-способни и в някои случаи по-лесни за работа на собствената им инфраструктура. Промяната се дължи до голяма степен на разходите, но в Европа ходът на администрацията на Тръмп миналия месец да наложи контрол върху износа на моделите ‚Митос“ (Mythos) и „Фейбъл“ (Fable) на „Антропик“ принуди бизнеса да се изправи пред рисковете от зависимостта от американските технологии.
Въпреки че Пекин изостава от САЩ по отношение на достъпа до най-съвременните полупроводници, в момента той има предимство в захранването на огромни центрове за данни, необходими за обучение и управление на модели с изкуствен интелект, информира Ал Джазира. Китай също така доминира в производството на критични редкоземни минерали, необходими за изграждането на чипове.
Изобилието от евтина електроенергия даде на Китай предимството да посреща колосалните енергийни нужди на ИИ. Страната вече произвежда над два пъти повече електроенергия от САЩ, като се очаква тази преднина да се увеличи на фона на агресивни държавни инвестиции в енергийната мрежа на страната.
Досега страните се затрудняваха да съобразят регулирането на ИИ с бързия му растеж. Опасенията относно използването му в области като военни действия предизвикват едни от най-интензивните дебати за управлението му. 
Водещата роля на Китай в конференцията за ИИ в Шанхай и алианса WAICO сега поставя Пекин във влиятелна позиция да оформя политиките относно технологията.
Китайският премиер Ли Цян за първи път разкри плановете за WAICO през юли 2025 г. По това време анализаторите спекулираха, че Пекин преминава от износ на китайска инфраструктура за ИИ към създаване на глобални политики и институции, опитвайки се да отрази китайските интереси на световната сцена – преди САЩ.
Мнозина посочват как Китай отдавна е предпазлив към интернет, например, поради американския му произход и децентрализираните модели. 
Действията, предприети преди предвидимото глобално приемане на изкуствения интелект, биха могли да помогнат на Китай да обърне тенденцията, казват анализатори, особено с подкрепата на неговите съюзници от развиващите се страни и тези с ниски доходи, чийто брой ще има тежест в ООН.
„С бързото оттегляне на Вашингтон от глобалните процеси за определяне на норми в областта на киберсигурността и изкуствения интелект и оттеглянето на финансовата си подкрепа за кибердипломация в по-широк смисъл, Пекин е нетърпелив да демонстрира своето глобално лидерство“, пише експертът по управление Ариндражит Басу в анализ за американския мозъчен тръст „Карнеги Ендоумънт“. 
„По този начин се надява да получи подкрепа за своята държавно-центрична визия за управление на технологиите от Глобалния Юг“, смята той.