ТПС: Изследване за произхода на езика може да трансформира детското развитие и изкуствения интелект

Проучване, което би могло да повлияе на всичко - от изследванията на детското развитие до дизайна на по-естествено звучащ изкуствен интелект, твърди, че човешкият език не е възникнал от един еволюционен пробив, а от постепенното сближаване на биологичните способности и културното учене, предаде израелската новинарска агенция ТПС.
В продължение на векове учени и философи се стремят да обяснят как хората са развили способността да говорят, да създават граматика и да споделят смисъл. Въпреки че езикът е една от определящите черти на човешкия вид, корените му остават неуловими.
Учени от Еврейския университет в Йерусалим се опитаха да преодолеят безизходицата, като обединиха открития от лингвистиката, психологията, генетиката, неврологията и комуникацията с животните, създавайки това, което авторите описват като единна рамка за разбиране на езиковата еволюция.
Тяхното проучване, публикувано наскоро в рецензираното списание „Сайънс“ (Science), твърди, че езикът трябва да се разбира като биокултурен феномен, изграден от множество еволюционни нишки, а не от една единствена начална точка.
„Най-важното е, че нашата цел не беше да измислим собствено обяснение за езиковата еволюция“, каза първият автор Инбал Арнон от Еврейския университет в Йерусалим. „Вместо това искахме да покажем как многостранните и биокултурни перспективи, съчетани с нововъзникващи източници на данни, могат да хвърлят нова светлина върху стари въпроси“.
Изследователите твърдят, че нито едно изолирано биологично или културно явление не може да обясни появата на езика. Човешката комуникация, казват те, е възникнала от пресечната точка на способности като произвеждане на нови звуци, разпознаване на модели, формиране на сложни социални връзки и предаване на знания в рамките на и между поколенията. Това взаимодействие между биологията и културата, според тях, е от съществено значение за разбирането как езикът се е превърнал в богато структурираната система, която хората използват днес.
„Многостранната природа на езика може да затрудни изучаването му, но също така разширява хоризонтите за разбиране на еволюционния му произход“, каза съавторът Саймън Фишър от Института за психолингвистика „Макс Планк“ и Университета „Радбауд“. „Вместо да търсим това едно специално явление, което отличава хората, можем да идентифицираме всички различни аспекти на езика, и да ги изучаваме не само като черти на нашия собствен вид, но и в животни от различни клонове на еволюционното дърво.“
Авторите предупреждават, че изследванията понякога са в застой, защото различни научни дисциплини са изследвали езика изолирано. Те твърдят, че развитието на областта изисква интегриран подход, способен да обхване пълния набор от биологични и културни сили, които оформят комуникацията.
За да илюстрира стойността на своята рамка, статията разглежда три области, където биокултурната перспектива помага за изясняване на дългогодишни въпроси.
Един от фокусите е вокалното обучение, умение, решаващо за човешката реч, но ограничено сред най-близките ни роднини примати. Видове като птици, прилепи и китове показват много по-силни способности за вокално обучение и авторите твърдят, че тези сравнения предлагат ключови прозрения за човешката реч.
Изследването също така подчертава бавното възникване на езиковата структура, заявявайки, че граматиката се е оформяла през поколенията чрез многократна употреба и културно предаване, процес, очевиден в развитието на нови жестомимични езици и в лабораторни симулации.
Изследването също така посочва социалните основи на езика, отбелязвайки, че силната склонност на хората да споделят информация е в основата на комуникацията, но рядко се среща при други животни.
Констатациите предлагат няколко практически последици. За езиковите интервенции в ранното детство, изследователската рамка предполага, че трудностите в речта или разбирането могат да възникнат от различни отделни елементи – като например вокално учене, разпознаване на модели или социална мотивация – което позволява на медиците да избират подходящи терапии, вместо да третират езика като едно-единствено умение.
Проучването е от значение и за изкуствения интелект, показвайки, че комуникационните системи стават сложни не чрез един пробив, а чрез постепенно културно предаване и социално взаимодействие. Моделите с изкуствен интелект, проектирани да учат по по-интерактивни, подобни на човека начини, биха могли да развият по-естествени комуникационни способности.
Освен това, биокултурният подход може да помогне на изследователите да разберат и диагностицират комуникационните нарушения по-добре, като покажат кои специфични компоненти на езика се разпадат при състояния като аутизъм, езиково разстройство в развитието или афазия, което води до по-ефективни лечения.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)