На бдението всяка година се събират хора въпреки обявения заради войната комендантски час и въпреки призивите на властите да се избягват големи струпвания на граждани.
Аварията от 26 април 1986 г. насочи вниманието към слабите стандарти за безопасност в тогавашния Съветски съюз и към опита катастрофата да бъде скрита от обществеността. Съветските власти не съобщават за експлозията в продължение на два дни и признават за нея едва след като вятърът разнася радиоактивен прах из цяла Европа и шведски експерти изразяват публично своите опасения.
Около 600 000 души, станали известни като чернобилските "ликвидатори", са изпратени да гасят пожара в атомната електроцентрала и да почистят най-тежко засегнатите от радиация зони.
В момента на взрива в централата загиват двама души, но през следващите няколко месеца около 30 пожарникари и работници умират от остра лъчева болест.
Аварията предизвиква опасни нива на радиация в региона и налага мащабна и постоянна евакуация на стотици градове и села в Украйна и Беларус.
Град Славутич, който се намира на около 50 км от Чернобилската АЕЦ, датира от този период. Повечето евакуирани са настанени в близката Киевска област. В края на 1986 г. съветските власти обаче започват да изграждат нов град, където да бъдат настанени служители на атомната централа и техните семейства. Първите жители на Славутич се заселват в града през 1988 г.
Славутич за кратко бе окупиран от руските сили по време на неуспешното им настъпление към столица в началото на войната. Оттогава градът преживя сурови зими, последната от които беше особено тежка. Спиранията на тока принудиха някои жители да готвят на открит огън по улиците.