Апелативният съд прие, че са налице достатъчно доказателства, които формират основателно подозрение всеки от обвиняемите да е автор на разследваните престъпления. Съдът е отхвърлил възражението на защитата, че се касае за гражданско-правни отношения, които не съдържат признаци на престъпление. Пострадалите свидетели твърдят, че обвиняемите са им предлагали извършване на строителни дейности на приемливи цени, които впоследствие са се оказвали много по-високи. Заплащането на така претендираните суми в значителни размери е реализирано след заплахи, при „конвоиране“ на пострадалите до банкови офиси и незабавно вземане на изтеглените от там пари.
Съдът намери за неоснователно и възражението, че престъпленията са извършени от други лица, различни от обвиняемите, тъй като последните са разпознати от пострадалите. Няма опасност от укриване за нито един от тях. Но е установено по делото, че дейността им е била предварително планирана, добре организирана, реализирана в съучастие от тримата обвиняеми спрямо предимно възрастни и самотно живеещи лица, което сочи на висока обществена опасност както на деянията, така и на самите дейци. Опасността от извършване на други престъпления за всеки от обвиняемите е с висок интензитет и не може да бъде преодоляна с по-лека по вид мярка за неотклонение.
Определението на Апелативен съд - Пловдив е окончателно.
Срещу тримата има повдигнато и друго обвинение през юни - за извършено в съучастие престъпление по чл. 214 от НК (изнудване), за това, че на 12.06.2024 г. чрез заплаха са принудили възрастна жена да изтегли от банката и да им даде на ръка 10 000 лева за извършване на нежелан от пострадалата ремонт- поставяне на външна топлоизолация на апартамента ѝ.