Българи са помагали на еврейските семейства по време на Втората световна война, каза д-р Хаим Пардо

Българи са помагали на еврейските семейства по време на Втората световна война. Това каза в интервю за БТА д-р Хаим Пардо във връзка с 80 години от спасяването на българските евреи. 
„Първият ми спомен е от 3-годишна възраст, толкова ме е впечатлило - баща ми се връща и казва на майка ми много строго, че е приет Закона за защита на нацията, а тя скочи много уплашена и каза на нашия език „без нас, хвръкнахме“, разказа Пардо. 
Хаим Пардо е едно от децата, осъмнал на 10 март 1943 г. в двора на Еврейското училище в Пловдив, където през нощта събират еврейската общност. „Смътно си спомням 10-ти март, когато посред нощ ни вдигнаха с майка ми, моите баба, дядо, вуйчо и три лели“, разказа той. Семейството му е живеело около Четвъртък пазар – той сам с майка си, защото баща му по това време е в трудови лагери. „Майка ми успя с нещо да ме завие, защото беше много студено, и ни заведоха в Еврейското училище“, каза той. Не си спомня кога е дошъл Пловдивския митрополит, но помни, че всичко е утихнало, когато е започнал да говори. „До колкото разбрах после, е казал, че ще направи всичко възможно и да не се отчайваме“, каза Пардо. „Отвън беше пълно с народ и една приятелка на майка ми – леля Данка, казваше, „дай ми го, защото ще ви правят на сапун“. Спомням си, защото ми стана интересно – сапун. И сега се чудя как политици казват, че не са знаели къде ще ни пращат, а леля Данка, която беше обикновена жена, знаеше“, разказа той. 
В спомените му още живеят и други техни близки приятели – българи. Един от тях е бил дребният търговец Васко Витанов. Той е човекът помогнал на трите му лели да запазят доходите си след приемането на Закона за защита на нацията. Моите лели имаха на главната улица в Пловдив една малка парфюмерия „Детелинка“, която трябваше да се ликвидира, но Васко Витанов предложи да продължим да работим и че все едно я купува, а когато времената се оправят, ще я върне, разказа Пардо. 
Една от лелите на Пардо е работела като счетоводител при Панталей Генов, развиващ консервената промишленост в България, който също е бил до училището в онази нощ. „Някъде към 10:00 часа сутринта казаха „отивайте си вкъщи“ и после разбрах, че имало много демонстрации на „цвета“ на Пловдив, сред които председателят на Търговско-промишлената камера – Обрейко Обрейков, който организира събирания и изпращат писмо до царя, но то така и не пристига“, каза още Пардо.
От детството си Хаим Пардо си спомня вечерния час – 18:00 часа, и платена глоба от майка му, че е нарушен от него. „Спомням си, че майка ми имаше много приятелки българки, които ми носеха подаръци“, каза той и допълни, че не е гладувал като дете, въпреки че е бил слабичък. „Какво съм ял не знам, но децата от махалата ни разказваха какво значи пържола“, разказа той. „Спомням си колко вкусно ми се видя като ядох за първи път сланина. Това беше след 9 септември, когато бащата ми донесе и реши да опитаме, въпреки че на евреите ни е забранено“, допълни той.
Бащата на Пардо бил завършил Търговска гимназия и даже имал 1-2 семестъра в София, но не му стигат парите да завърши. Вкаран е в трудов лагер през 1941 г. „Тях ги взимаха някъде февруари – март и ги пускаха октомври – ноември. Знам само, че веднъж се върна, облечен в някаква шуба и майка ми още от вратата го съблече, защото имаше въшки. С налъм ги е убивала една по една“, разказа Хаим Пардо. През по-голямата част от годината баща му е бил по лагерите и „беше въпрос на оцеляване“. „Не винаги сме били както трябва с храната, но фактически парите, които идваха, бяха от леля ми счетоводител и от парфюмерията“, каза той. В семейството му няма смъртни случаи от онези години.
След Втората световна война бащата на Пардо работи като счетоводител и става директор в различни национализирани фабрики. „През 1948 г. евреите започваха да се изселват, а баща ми казваше „тук ще стане рай, ние сме вече свободни“, каза Пардо. Той е възпитаван от баща си, че антисемитизмът е свършил и че са като всички хора. „За жалост обаче с годините разбрах, че още има, каза Пардо и посочи случай през студентските му години, когато негов колега настоявал да бъде изключен, защото е евреин. 
Д-р Хаим Пардо е роден през 1938 г. Работи десетилетия като хирург в Пловдив до началото на пандемията от COVID-19, когато на 82 години приключва кариерата си. 
 
Българската телеграфна агенция (БТА) в партньорство с Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф" си поставя задачата с поредица от материали да припомни събитията от миналото и участниците в тях, и да представи значението на спасението и спасителите. България е спасила близо 50 хиляди живота. Според официалните данни на интернет страницата на Изследователския център на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем, в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората световна война и нула жертви. Единствената държава в таблицата със записани нула жертви е България.