Четири четнически знамена са поръчани от Стефан Стамболов за Първи революционен окръг, каза проф. д-р Светла Атанасова във Велико Търново

Четири четнически знамена са поръчани от главния апостол Стефан Стамболов за Първи търновски революционен окръг по време на Априлското въстание, каза проф. д-р Светла Атанасова от Регионалния исторически музей във Велико Търново. Тя бе гост в пресклуба на БТА в града във връзка с представянето на новия брой на списание ЛИК, посветен на 150 години от обявяването на въстанието през 1876 г. 
По време на Априлското въстание четническите знамена присъстват като задължителни атрибути и символи на борбата, разказа проф. Атанасова. При проектирането и изработката на революционните знаци участват хора, съпричастни към националноосвободителната идея, предимно учители и обществени деятели. И въпреки самодейният характер на начинанието, някои образци са изпълнени със съвършена прецизност и майсторство. Изработени са от качествени и доста скъпи за времето материали.
В Първи търновски революционен окръг по нареждане на главния апостол Стефан Стамболов са ушити и извезани четири знамена. Те са предназначени за въстаниците в Горна Оряховица, Търново, Лясковец и Ловеч. Символите на революцията са изработени в Горна Оряховица от членовете на местното женско дружество „Просвета” – Елена Грънчарова, Евангелия Писарева –Шопова, Зафира Григорова–Язаджиева и Зойка Добринова–Шонтова. 
Знамето предназначено за Горнооряховската чета с ръководители Иван Панов Семерджиев и Георги Измирлиев – Македончето е възприето като Главно знаме на Първи революционен окръг. То е изработено от зелен атлаз. От трите страни завършва с кантове и ресни от златовезана сърма. Външният му край е изрязан под формата на лястовича опашка. Двата външни ъгъла са апликирани с пискюли. На лицевата страна на знамето, в центъра на композицията, в апликирана елипса е нарисуван златен лъв с корона, изправен в хералдическа поза обърнат надясно. Над лъва, в горната част в полукръг е извезан девизът на революцията: „Свобода или смърт”, а в краката на лъвската фигура е изписана годината на въстанието: „1876 г.”. На обратната страна на знамето е пришит православен кръст, изработен от по-светъл жълт плат и обрамчен с тъмнозелен контур. Този символ е разположен в центъра на изобразителното поле.
На 28 април 1876 г. малобройна група от 13 души въстаници развява за първи път Горнооряховското знаме. След извършено предателство, непосредствено преди обявяването на въстанието в Горна Оряховица са арестувани 21 души, сред които са и ръководителите Иван Панов и Георги Измирлиев. При задържането им  са конфискувани „джепане (барут), оръжие, знаме и тръба.” При тази акция е отнесено знамето на Горнооряховската чета в сградата на Конака в Търново.
През лятото на 1877 г. с приближаването на Предния отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко към подстъпите на старата българска столица Търново, турската държавна администрация се евакуира в западна посока от града в село Малък чифлик. В опразнената сграда на турския конак влизат няколко младежи от Горна Оряховица, сред които и племенникът на Елена Грънчарова - Константин Панайотов, за да търсят арестуваното преди година знаме. И го откриват захвърлено в един ъгъл на една от многото стаи.
От този момент започва бойният поход на революционния символ. Със знамето на горнооряховските въстаници са посрещнати войниците от Предния отряд на генерал Гурко при Преображенския манастир и то е връчено лично на командира на отряда. На 9 юли 1877 г. въстаническото знаме е тържествено осветено и предадено на IV Опълченска дружина. В епичните сражения, водени от 9 до 20 август 1877 г. на връх Шипка майор Радкин нарежда да бъде спасено знамето от вражески плен. За целта то е свалено от дръжката и увито около гърдите на знаменосеца унтерофицер Расказов. След Освобождението Главното знаме на Първи революционен окръг се превръща в патрон на 20 Пловдивска пеша дружина. От 1946 г. то е част от колекцията бойни знамена на Военноисторическия музей в София.
Второто знаме, ушито в Горна Оряховица, е връчено на 26 април 1876 г. на Тодор Лука Лефтеров за четата на поп Харитон. То съществено се отличава от главното знаме. Направено е от червен атлаз, с православен кръст от едната страна и девизът „Свобода или смърт” от другата страна. За първи път е развято при пристигането на войводата поп Харитон в землището на търновското село Балван. За знаменосец е определен Димитър Атанасов – Русчуклийчето. При боевете на четата в Дряновския манастир, то се развява в двора на светата обител. Знамето е изгорено за да не попадне във вражески ръце.
Третото знаме е връчено на дейците на Лясковския революционен комитет на Общото събрание проведено в Горна Оряховица в края на април 1876 г. То е изработено по подобие на знамето на Горнооряховската чета. При освобождението на Горна Оряховица и Лясковец, знамето е отнесено от руските войски и предадено на съхранение в Ермитажа в Санкт Петербург.
Съдбата на знамето, предназначено за Ловешкия революционен комитет остава неизвестна.