На 24 май Етнографският комплекс отбелязва 25-годишнина от създаването. Това е уникален за България пример за мащабна инвестиция, която разгърна многообразен туристически продукт, допълни кметът.
Наред с вложенията през годините в инфраструктура и изграждане на места за настаняване, занаятчийски работилници и заведения, развитието на Етнографският комплекс е свързано с организиране и финансиране на 7 археологически експедиции, пленери по живопис, издателска дейност и научно-популярна библиотека, представяща в луксозни илюстровани издания историята на региона, посочи пред БТА инж. Александър Митушев, управител и основател на Етнографския комплекс. Сред авторите на издадените поредица книги за историята на Златоград, Родопите и България са проф. Николай Овчаров, проф. Пламен Павлов, проф. Иван Маразов.
През този четвърт век всичко в Стария град е постигнато с много труд, започвайки през 2001 г. с група реставрирани къщи, разказва инж. Митушев. Самото начало на комплекса е с 3-4 работилници, един музей и механа, в която са се посрещали гостите на града. Сега чаршията на комплекса е изпъстрена с дюкянчета и занаятчийски работилници, които връщат във времето век назад. Калдъръмите водят към Археолого-етнографски и музей „Делю Войвода“, а работилниците изработват изделия, за които дигиталното поколение дори не е чувало – сарашка, грънчарска, терзийска, гайтанджийска, златарска, тъкачна. В златарското дюкянче е възродено куюмджийството - забравен занаят, а за Коста Куюмджията се споменава в песните за Делю Войвода, обяснява инж. Александър Митушев.
Инвестицията в Етнографския комплекс даде възможност във времето да създадем нов поминък в Златоград, коментира управителят. Старият град доведе в Златоград сериозен туристически поток. Екипът на комплекса надхвърли общоприетите схващания на инвестиращите в туризъм у нас, ограничаващи се в хотели и места за настаняване. Успехът на комплекса се дължи на богат съпътстващ туристически продукт, който включва възстановяване и създаване на празничен календар, спонсориране на изследователска дейност и археологически разкопки за обогатяване на музейните сбирки, изграждане на база за отдих и риболов „Ягнево“, строителство на СПА комплекс с минерална вода „Александър“. Летовниците в Златоград се радват на почивка море – планина, тъй като Комплексът има договори с гръцки партньори и вози гостите си до Беломорските плажове. Делюви празници, „Един пазарен ден отпреди 100 години“, възстановка "Хайдути бранят местното население", Празник на кафето, фестивал „Трифониада“ са част от превърналите се вече в традиция събития в Стария град, привличащи гости от страната и южната ни съседка. Празничният календар на Етнографския комплекс е разработен през годините в партньорство с местното читалище.
Управлението на Етнографския комплекс е така устроено, че не се фокусира само върху своята печалба, а е в интерес на развитието на региона, коментира кметът Мирослав Янчев. Той припомня, че моделът на сътрудничество между Комплекса и Община Златоград в миналото е отличен с национална награда за публично-частно партньорство.
След привличането на целогодишен туристически поток към Етнографския комплекс, в града са изградени и създадени множество хотели, места за настаняване и заведения. Сравнявайки с възможностите на един хотел в началото, сега в Златоград има близо 50 места за настаняване с около 1000-1200 места, уточняват от Комплекса. Всичко това е изградено само и единствено на базата на развитието на културно-историческия туризъм, допълва инж. Митушев. Според кмета Мирослав Янчев този туристически продукт дава поминък на много хотелиери, ресторантьори и обекти в сферата на търговията и услугите в Златоград. Този тип културен туризъм се оказва ключов не само за Златоград, но за региона, за страната, смята Мирослав Янчев.
Залагайки на максимата постоянно да се обновява и надгражда продуктът, инж. Митушев залага в бъдеще на разгръщане и на балнеоложкия туризъм с минерална вода от находището при Ерма река.