Голям интерес има към документалното кино в момента във филмовите платформи, каза за БТА Мартичка Божилова, филмов и телевизионен продуцент, основател и директор на фестивала „София ДокуМентал“. Тя беше на Фестивала на българското документално и анимационно кино „Златен ритон“, който се провежда в Пловдив.
„В момента тенденциите и процесите в съвременното документално кино са много интересни на международно ниво. Това, което се случва с документалното кино, е един бум по платформите като Netflix, Amazon, Disney и MAX. И не толкова много в самите кина, макар че има изключения, които са доста интересни. Например продукцията за Лени Рифенщал в Германия има боксофис от стотици хиляди зрители, а това е документален филм изцяло изграден от архиви“, каза Божилова.
Според нея обаче на национално ниво тенденцията в момента е низходяща. Това е видно и от самата селекция на документални филми, включени в националния фестивал „Златен ритон“. По думите на Божилова документалните филми са много малко, но също нивото на художественост, на смелост, на разказ и подход , за съжаление, е доста посредствено. Разбира се, има и изключения, които правят цвета на фестивала. Мартичка Божилова каза, че българското документално кино винаги е превъзхождало игралното кино и направо е „стърчало“ в Европа и България. За съжаление, сега не може да наблюдаваме това, е мнението й.
Това, което е наистина облика на българското документално кино, е, че ние разказваме човешките истории много задълбочено. Прекарваме с нашите персонажи години, така че да се превърнем в едни документалисти, за които може да се използва изразът „като муха на стената“ - нашите персонажи почти да не ни забелязват и по този начин хващаме най-важните моменти, които изграждат филма и историята. Това е характерно за българското документално кино и не от вчера. Това е традиция от 70-те години на ХХ век и заради това имаме успехи на българското документално кино, което стигна до най-големите фестивали и завоюва големи награди, каза още Божилова. Тя добави, че документалното кино в сравнение с игралното в България е много по-награждавано и по-“възпято“ и от критиката, и от публиката. Получило е и много повече зрители, защото документалните филмите пътешестват не само по фестивали, а и се излъчват по телевизии и платформи, което увеличава многократно зрителската аудитория.
Като най-успешния български документален филм през годините Мартичка Божилова определи „Георги и пеперудите“, който получи голямата награда на фестивала в Амстердам, най-големият форум за документално кино в света. Тя каза, че продукцията е била разпространена в цяла Европа и в България, като е останала по кината цели 8 години. Според Божилова това е абсолютен рекорд за документален филм, произведен след промените в България.
Божилова открои още филма на Адела Пеева „Чия е тази песен?“, който получи Европейска филмова награда и все още остава един от най-добрите български документални филми, както и продукции на режисьора Елдора Трайкова. Мартичка Божилова определи Елдора Трайкова за най-голямата документалистка от тяхното поколение.
Фестивалът на българското документално и анимационно кино „Златен ритон“ традиционно се провежда в Пловдив, в "Лъки Дом на киното". Организира се от Националния филмов център, а съорганизатори са Министерството на културата, Община Пловдив и други професионални организации и институции. Тази година се състезават 59 филма, от които 21 анимационни и 38 документални, а в програмата „Открити хоризонти“ са включени 25 продукции. Общият брой на филмите тази година е рекорден - 84. Наградите 17 на брой ще бъдат връчени тази вечер на тържествена церемония в зала 1 на "Лъки Дом на киното".