Граовската песен е уникална със стила „тресене“, каза за БТА етномузикологът Мартин Борисов

Граовският стил на пеене се характеризира с отличителния белег на двугласните женски песни, характерни с „тресенето“, каза за БТА Мартин Борисов етномузиколог и учител корепетитор в Обединен детски комплекс (ОДК) – Перник.
Той е автор на сборника „Леко пое, далеко се чуе“. В него са събрани изпълненията на 15 народни певци от граовския край.
Етномузикологът е на мнение, че песните от този край са трудни за изпълнение, именно това е и причината преди време да не са били сред предпочитаните от младите музиканти. Тази тенденция, обаче се е обърнала, все по-често този тип народното творчество влиза в репертоарите им.
„Един певец от нашия край може да запее една тракийска песен и ще му бъде много по-лесно да я усъвършенства, отколкото един певец от Тракия да пее с характерното „тресене“, допълни още Мартин Борисов.
Песните с „тресене“ са два вида - Марковски или Сватовски, уточни той. Корепетиторът коментира, че дори и възрастните певици, нямат обяснение как са усвоили този тип пеене, предадено им от техните майки и баби.
 Той разказа, че в миналото граовци са се шегували, че с една Марковска песен можеш да тръгнеш от Радомир и да стигнеш чак до София. „Не случайно има израз – носиш се като народна песен“, каза още етномузикологът.
Когато песента е Марковска – тя възхвалява юначествата на Крали Марко, а когато е Сватовска е от семейно битов характер или женитбен характер, допълни Мартин Борисов. За това тя се свързва със семейната обредност, за това се налага и това разделение, корепетиторът коментира, че това са малко известни факти, които младите изпълнители трябва да познават.
Мартин Борисов изготвя сборникът „Леко пое, далеко се чуе“ по проект на Фонд „Култура“ към Министерството на културата, съвместно с читалище „Нови хоризонти“ – Перник.
В него е заложено традиционното изкуство в новото време. Публикуваните произведения са нотирани, заедно с биографията на изпълнителите от граовския край, допълни още той.