Икономиката на емоциите и Фейсбук балоните подменят реалната картина на обществото, коментира в Свети Влас доц. д-р Мила Минева

Икономиката на емоциите и Фейсбук балоните подменят реалната картина на обществото, каза доц. д-р Мила Минева, социолог и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в рамките на професионалната дискусия на 16-ите Награди за телевизионна журналистика „Свети Влас“ 2026 г., организирани от сдружение „Кръг 11“. Минева анализира още въпроси, свързани с разграничението между факт и мнение в медиите, ролята на аудиторията и начина, по който се представят експертни позиции в публичното пространство.
По думите ѝ съвременната медийна среда все по-силно се формира от т.нар. „икономика на емоциите“. Минева посочи, че „всъщност ние непрекъснато преработваме информацията именно през емоцията“, като подчерта, че това се отнася не само до медийното съдържание, но и до политическите процеси. „Епохата ни е такава, че и политическото го преработваме през емоциите“, отбеляза тя.
Според нея медиите функционират в среда, в която емоцията често предхожда рационалния анализ. Тя се позова на изследвания и автори, които разглеждат емоциите като част от социалната и политическата комуникация, и подчерта, че те се използват за „политически, информационни, идентичностни цели“.
Минева обърна внимание и на променящите се медийни практики и потребление на съдържание. По думите ѝ не съществува ясно разграничение между традиционни и нови медии в начина, по който аудиториите възприемат информацията. Тя посочи, че потреблението е фрагментирано, а хората активно търсят допълнителна информация по теми, които ги интересуват, включително чрез подкасти и дигитални платформи. „Когато видят новина, която ги интересува, тема, която ги вълнува, те започват активно да търсят повече неща“, отбеляза тя и допълни, че заради това новите формати често се използват паралелно с традиционните медии.
Минева отдели внимание и на въпроса за разграничението между факт и мнение в медиите. Тя подчерта, че това разграничение е „много важно“, но на практика често е трудно разпознаваемо за аудиторията. По думите ѝ проблемът се задълбочава от тенденцията към представяне на „множественост на гледните точки“, която не винаги е придружена с ясно обозначаване на позициите на коментаторите. „Аз, гледайки новини и коментарни предавания, не мога да направя разлика между факт и мнение“, посочи Минева. Според нея това създава риск от смесване на журналистическа информация с интерпретации, без ясно разграничаване на тяхната природа. Затова и тя предложи медиите да бъдат по-ясни в представянето на експертните позиции, като обозначават ценностните и политическите рамки на своите събеседници. По думите ѝ, когато се канят коментатори, аудиторията трябва да знае „какви са позициите, от които се изговарят тези изказвания“.
Минева постави под въпрос и начина, по който се представят експертите в ефир. Тя отбеляза, че често не е ясно каква е разликата между различните титли и роли като политолог или политически анализатор, и подчерта, че това влияе върху начина, по който се възприема информацията. Според нея липсата на ясно обозначаване на ценностните ориентири на говорителите затруднява аудиторията в интерпретацията на фактите.
В изказването си Минева коментира и резултати от международни изследвания, включително на Института „Ройтерс“, според които част от аудиторията не разпознава собствената си гледна точка в медийното съдържание. По думите ѝ медиите често отразяват перспективата на по-образовани и градски аудитории, докато други социални групи остават по-слабо представени. Тя допълни, че когато изследванията започнат да отразяват по-точно социалната структура на обществото, това води до спад в измереното доверие към медиите.