Националният литературен музей, както и литературните музеи изобщо, в съзнанието на съвременния човек са пространство не само за знание и памет, а и място, съхраняващо духовните следи, оставени ни от бележити творци. Това каза Здравка Трайкова, преподавател по български език и литература в Профилирана гимназия "Пейо Яворов" в Петрич, по повод представянето на новия брой на списание ЛИК, чиято тема е „Литература и памет“.
Според Трайкова мощта на духовните културни пространства и на съвременните духовни средища е изключително голяма. „Подрастващото поколение има нужда да усеща връзката с корена", убедена е преподавателката.
„За децата винаги е интересно да се докоснат до фигури от такава величина. Макар за тях тези личности да изглеждат далечни като хора от друго време, това усещане за нещо недостижимо ги привлича“, каза учителката. Тя подчерта, че учениците излизат от посещения на литературни музеи „обогатени, вдъхновени, с ново мислене и ново съзнание, което им помага да усетят, че и техните собствени идеи и усилия могат да оставят значима следа“.
Според преподавателката днешните поколения са призвани да внесат нов, нестандартен и творчески поглед към бъдещето, а докосването до литературното наследство им помага да преосмислят богатството на миналото. „Точно това им харесва – да наситят традициите с нов смисъл и нов поглед“, добави Здравка Трайкова.