Ловешкият печат и издателските традиции остават неделима, жива и авторитетна част от културното наследство на България. Четири кръгли годишнини по документален път доказват приноса на печатните издания и книгоиздаването в Ловеч към общонационалната културна история. Това каза Светлана Петрова, завеждащ отдел „Краезнание" в Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев" – Ловеч, по повод представянето на новия брой на списание ЛИК, посветен на 180-годишнината от излизането на първия български вестник „Български орел“ и развитието на печата у нас.
Навършват се 140 години от появата на първия ловешки вестник „Мараза“, 125 години от вестник „Стремление“, утвърдил се като истинска обществена институция, както и 95 години от присъствието на вестник „Народен глас“. И трите вестника днес не се издават. Богата журналистическа традиция обаче се допълва от 150-годишнината от рождението на големия книгоиздател - ловчалията Христо Хаджиев (роден през 1876 г.), разказа Петрова.
По думите й ловешката печатна традиция започва още преди Освобождението чрез системата на спомоществувателството. Ловчалии не са били само ревностни читатели на писменото слово, а масово присъстват като любородни спомоществуватели в списъците за излизането на първите български книги и периодични издания.
„Началото на местния печат ни отвежда към есента на 1886 г., когато излиза първият ловешки вестник — хумористичният „Мараза“, създаден и редактиран от Михаил Векилски. Техническата база се полага пет години по-рано, през 1881 г., когато учителят Стоян Пинтев купува печатна машина от Виена и открива първата градска скоропечатница“, посочи краеведът.
Тази ранна стъпка отваря пътя за по-нататъшен разцвет и на 10 май 1901 г. излиза първият брой на вестник „Стремление“. Неговият стопанин и издател Антон Широков определя задачата на вестника изключително с разрешаване на въпроси от обществен характер. Под дългогодишната редакция на Иван Бенишев и по-късно под издателството на Стефан Рясков, „Стремление“ постига 43 години историческо съществуване, като последният му брой е от 2 септември 1944 г. Това го превръща в изданието с най-дълга история в Ловеч и в един от най-продължително излизалите вестници в страната. Любопитен факт е, че неговите страници отразяват езиковата еволюция в България, тъй като вестникът е печатан по правилата на три различни граматики — променяли се последователно до 1919, до 1924 и след 1925 г., разказа Петрова.
Традицията на независимите вестникарски гласове в града се обогатява в периода между двете световни войни, когато на 29 август 1931 г. под отговорната редакция на Иван Пъшков стартира седмичникът „Народен глас“.
Ловешкият принос към българската култура достига национален мащаб чрез дейността на големия книгоиздател – ловчалията Христо Хаджиев, роден на 7 ноември 1876 г. След като учителства в редица ловешки села, през 1910 г. той поставя началото на популярното списание „Детска радост“, включващо книги в помощ на учебната програма. На 14 май 1918 г. Хаджиев става съосновател и директор на акционерното дружество „Хемус“, като успоредно с това ръководи и списание „Детска радост“. Благодарение на неговата издателска дейност днес притежаваме пълните събрани съчинения на Вазов, Славейков, Яворов, Йовков, Ботев, Раковски и десетки други видни български творци, допълни краеведът.
„Тази традиция на финансово обезпечаване и организиране на големи издания намира своето пряко продължение в историята на създаването на седемтомния сборник „Ловеч и Ловчанско“ между 1929 и 1938 г. Началото е поставено в София от високообразованата ловешка интелигенция и „Ловчанската колония“. През 1923 г. видният езиковед проф. Беньо Цонев призовава за написването на цялостна история на родния край. Това води до свикване на историческо събрание на 17 април 1924 г. и избор на централен научен комитет, в който влизат учени като проф. Анастас Иширков и проф. Стефан Ватев“, каза Светлана Петрова.
По думите й на местно ниво в Ловеч на 24 април 1924 г. се учредява градски инициативен комитет, който започва събирането на средства. Набраният спомоществувателски капитал възлиза на 340 хиляди лева. Фондът е събран чрез дарения, благотворителни вечеринки и лотарии. Цялото това дело се крепи на високо обществено съзнание, като авторите, редакторите и художниците работят абсолютно безвъзмездно. До 1938 г. успешно излизат общо седем тома, съдържащи 158 научни статии и 453 илюстрации, които днес определят този труд като уникален енциклопедичен справочник.
„В заключение можем да обобщим, че регионалният периодичен печат и книгоиздаването в Ловеч изпълняват две незаменими документални функции. От една страна, пожълтелите страници на местните вестници служат като историческо огледало за детайлно изследване на събитията, общинското управление, образованието и читалищното дело. От друга страна, родолюбиви примери като даренията на ловчалии за сборника „Ловеч и Ловчанско“ и мащабното дело на издателя Христо Хаджиев доказват, че градът ни не е просто пасивен наблюдател, а активен участник в изграждането на българската духовна и книжовна култура“, зави още Светлана Петрова.