Манастирът "Св. Петка" в пернишкия квартал "Калкас" се възражда за нов духовен живот


Оскъдни са достигналите до нас писмени данни за съществуването на манастира "Св. Петка" в пернишкия квартал "Калкас". За разрушаването и възраждането му за нов духовен живот, разказва монахиня Павла - игумения на светата обител.
Тя припомня за датировка от 1393 г., в която се говори за върлуването на неосмански разбойнически орди в района на Сердика. Същите палят и унищожават множество манастири в района на т.нар. Софийска (Мала) Света гора. Сред тях е и този в Калкас, където, според преданието, са убити над сто калугери.
"На практика тогава се губят следите на този манастир. Напълно оправдано е предположението, че той е съществувал още през IX век. Изследвания показват, че покрай всяка от крепостите на войводата Кракра и на всички негови твърдини - 35 на брой, според византийския историк и хронист Йоан Скилица, е имало манастир, църква или свято място. От това време са Църногорският (Гигински), Билинският и Кладнишкият манастири", смята Павла.
Тя казва, че около църквата в Калкас има молитвена скала и образувание, назовавано от местните като "провиралка". По думите ѝ то досущ прилича на това край гроба на св. Иван Рилски.
"Мястото беше запуснато, обрасло с храсти. Забелязах скалата и един ден я показах на посетители, и възрастни жени, които идват да помагат в манастира. Сега целият квартал си спомня как като деца са минавали през скалата", обяснява Павла.
След празника на манастира на Светла събота мястото е почистено от доброволци. В дейностите са се включили и членове на новосформираната сурвакарска група в "Калкас". В основата на запазването на светата обител стои и бившият дългогодишен кмет на квартала Надка Павлова.
Игумения Павла със светското име Руми Борисова е позната на перничани като журналист. Била е политически репортер в местен ежедневник и кореспондент на национален ежедневник. Намира призванието си във вярата и е на мнение, че рязката промяна в живота ѝ идва по естествен път, с Божията промисъл. 
"След подстрижението си за монахиня получих името Павла с идеята да отида в манастира в Кладница. В годините на социализма там дълго време се подвизаваше една легендарна монахиня със същото име. Тя беше духовен стожер на много хора в онези години, а двете бяхме много близки и общувахме. Това обаче не беше известно, преди да решат да ме изпратят там и да получа същото име. По-късно приех, че това е знак свише. Така и не отидох в Кладница. Чаках две години след подстрижението си назначение, но не го получих. В един ден, без да съм искала и да съм била предупредена, получих заповед, подписана от приснопаметния Светейши патриарх Неофит, че ме назначава в Калкас от началото на 2022 г. Тук обаче нямаше как да се живее и на практика съм на това място от една година", спомня си тя.
Казва, че сградата, която обитава, макар и привидно стабилна, е в недобро конструктивно състояние. Същата е построена през XIX в., след съновидение на жена от Калкас и поръчение за възстановяване на манастира. Стаите в нея са били именувани на отделни села в района. На празници хората от тях идвали и нощували тук. По-късно сградата е превърната в училище и читалище. В годините на социализма е използвана като жилищна сграда, а в по-ново време и като магерница. 
Днес манастирът в Калкас е познат на мнозина. Посещава се предимно от перничани и хора от околността, идващи да се покланят на света Петка. В двора му се намира язмо с лековита вода, която доскоро не е текла. То е направено от местен жител, който повече от 20 години е наемател на естествените манастирски езера, превърнати в рибарници. Над аязмото е издигната фиала по подобие на тези в светогорските манастири. Манахиня Павла твърди, че водата събираща се в резервоара му, идва от под олтара на храма. Тя смята, че същата има лековита и чудодейна сила. Вече няколко души са споделили с нея, че са получили изцеление на свои болежки.
Църквата в двора на манастира е възстановена и поддържана от покойния отец Павел. Хората от Калкас го познавали като много добър и свят човек. Заради това семействата в квартала са кръщавали поне едно от децата си с неговото име, като знак на уважение към личността му.
Монахиня Павла коментира, че желаещите да помогнат на манастира, могат да го направят с доброволен труд и средства. Тя изработва различни артикули и продукти, сред които броеници, ракии, ликьори, сладка, сиропи и мазила. Средствата от тяхното закупуване също отиват за възстановяването на светата обител. Разкрита е и банкова сметка. Мечтата ѝ е в двора да се изгради магерница, където хората да се събират на различни християнски празници.
Манастирът "Св. Петка" е отворен за посещение всеки ден от седмицата. Отскоро в храма към него се правят и кръщанета.