Нова научна публикация на български учени доказва високи концентрации на микропластмаса в морските седименти, свързани с урбанизираните територии по югозападното българско черноморско крайбрежие. Това съобщават на сайта си от Българската академия на науките (БАН).
Публикацията на учени от Лабораторията по морска екология в Созопол излезе от печат в международното списание Marine Pollution Bulletin (с импакт фактор 5.3). Сред авторите й са докторант Никола Бобчев, гл. ас. д-р Димитър Беров, гл. ас. д-р Стефания Клайн и доц. д-р Венцислав Карамфилов. Лабораторията е част от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) при БАН.
Публикуваната статия представя данни от първото проучване на замърсяването с микропластмаси в седиментите на плажове и морското дъно по югозападното крайбрежие на Черно море – в района на Созополския залив, устието на река Ропотамо и Маслен нос.
Резултатите показват, че най-високи концентрации на микропластмаса са открити в близост до урбанизирани зони, а именно - Созополски залив – 464.44 ± 272.50 частици за килограм пясък от плажа и 825.93 ± 396.30 частици за килограм пясък на морското дъно.
Най-често срещани са влакната, съставляващи 72.3 % от микропластмасата на брега и 91.7 % от микропластмасата на морското дъно, а 44% от частиците на брега и 54% от тези на морското дъно са с червен или син цвят.
В публикуваната статия пише, че концентрацията на микропластмаса в седиментите на плажовете ''Златна рибка'', ''Градина'' и ''Червенка'' между градовете Созопол и Черноморец е между 2-4 пъти по-висока, отколкото в други части на Черно море, докато тази в неурбанизираните и слабо урбанизирани зони е сходна с проучвания от Черно море, и други европейски морета. Концентрацията на микропластмаса в седиментите от морското дъно в зоната е по-висока от тази в други проучвания за Черно море, но сходна с микропластмасата в дънните седименти на Каспийско море, Балтийско море, крайбрежието на Ламанша и белгийския континентален шелф.
Учените отбелязват, че потенциални основни източници на замърсяване са микропластмаси, пренасяни от сушата с вливащите се в морето отпадни и дъждовни води, както и от деградация на попаднали в морето пластмасови обекти от бита, туризма, риболова и аквакултурите. Екипът от ИБЕИ-БАН потвърждава, че морските седименти действат като ''резервоар'' за микропластмаса, която остава архивирана в тях за дълъг период от време. Те са показателни за дългосрочните нива на замърсяване на крайбрежните екосистеми от урбанизирани крайбрежни територии и човешките дейности в тях.
/ЙВЛ