Оперетата „Българи от старо време“ е първото ново заглавие в афиша на Варненската опера за 2024 г.

Оперетата „Българи от старо време“ от Асен Карастоянов по едноименната повест на Любен Каравелов с либрето от Коста Райнов е първото ново заглавие в афиша на Варненската опера за 2024 г. Това обяви директорката на Театрално-музикалния продуцентски център Даниела Димова. По думите й това е най-играната и любима оперета у нас, а варненската публика се е срещала с нея над 86 пъти от 2006 г. насам. „Вярвам, че ще достигнем до сто представления с тази нова постановка, с най-младите и талантливи певци, актьори и музиканти под режисурата на доайена на това заглавие Николай Априлов“, добави Димова. 
Според нея е знаково, че премиерата ще се състои на българския празник 1 март и в навечерието на националния празник 3 март, защото с помощта на историята, описана от Каравелов, можем да направим съпоставка между моралните ценности и устои на българите тогава и сега. 
Това е най-възторжената и играна българска оперета със стотици представления, смята и режисьорът Николай Априлов, който каза, че в негова редакция има триста спектакъла на „Българи от старо време“. По думите му в текста се вижда желанието на българите за освобождаване от старомодните нрави, изразени в заключената любов на двамата млади между желанията на техните бащи. Според Априлов тяхната история може да се определи като българската версия на Монтеки и Капулети. 
Главите на двата рода - Хаджи Генчо и Дядо Либен, се изпълняват в новата постановка от актьорите Владислав Карамфилов и Иво Танев. По думите на Карамфилов в пиесата са заложени изконните човешки характери и българското ДНК. Макар и писана преди много години, според него тя звучи адекватно, както всички класически постижения. За него това е най-сладката роля в кариерата, един от специалните герои, с които е имал щастието да работи, сподели още актьорът преди премиерата. Играл я е за първи път преди 20 години в Сливенския театър, а сега участва в спектакъл с 80 човека на сцената, между които има танцьори, хор и музиканти. „Не на всеки актьор му се пада такава възможност“, каза Карамфилов. 
Според колегата му Иво Танев Каравелов е показал в своето произведение много добре и кривиците и правиците на нашия народ. Той намира общо между българите от новото и от старото време в твърдия характер и инатливостта, която понякога ни е спасявала, но друг път ни пречи. По думите му трябва съвременниците ни да видят героите от миналото, за да се поучат. „Трябва да бъдем мъдри и да вземем най-доброто от онова време и да го сложим до най-доброто от това време“, каза Танев. И двамата гост-актьори изказаха възхищение от работата с екипа на Варненската опера и от приема, който получават. 
Оперните певци Мария Павлова и Борис Луков изпълняват ролите на младите влюбени Лиляна и Павлин. Той смята, че техните образи са контрапункт на всичко, което ги заобикаля в постановката. В нея всичко е доста комично, а те са светли и невинни, символизират чистата и неподправена любов и са българските Ромео и Жулиета, каза Луков. Според него историята на Каравелов дава отговор защо българите сме такива и до днес. Ролите са класически вокално поставени и в тях има две сериозни арии и един дует, казаха още певците. 
Другите млади в оперетата са артистите Лилия Илиева-Михайлова и Велин Михайлов, които са станали семейство благодарение именно на „Българи от старо време“. Те се запознават при участието си в предишна постановка във Варна преди девет години и стават семейство, споделиха двамата. 
В новия спектакъл на Варненската опера има много танци, поставени от хореографа Радослав Иванов, който е ръководител на танцовия ансамбъл на МВР. По думите му ансамбълът е точно на мястото си в постановката, защото работата му е да съхранява традициите от епохата, пресъздадена в оперетата. Той подчерта, че в новото режисьорско решение артистите и певците танцуват наравно с ансамбъла на сцената. 
Диригент на оркестъра в оперетата е Стефан Бояджиев, сценографията и костюмите са на Ася Стоименова.