По думите им познатите като "пловдивската петорка" и като "великолепните", имената на Георги Божилов – Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев, Христо Стефанов и Енчо Пиронков са най-ярките герои от периода на 60-те и 70-те години и процесите на "размразяване" на художествената сцена в България, които протичат тогава. Петимата пловдивски живописци са определяни като "бохеми", като "революционери" и дори като "школа", която се отличава на общия фон на дирижираното от властта изкуство и на тематичните общи изложби. Близките приятелски отношения помежду им, плодотворното съревнование, благоприятните за периода условия за изява, относително свободното пространство в любимия Пловдив създават около тези художници красива митология.
Изложбата с куратор Светлана Куюмджиева ще представи обичаните и познати пловдивски автори в по-малко позната светлина - като монументалисти. За първи път пред публика ще бъде показана в оригинал част от колекцията с проекти за монументални произведения, която се съхранява в НБ "Иван Вазов" – Пловдив.
От културната институция посочват, че развитието на монументалните изкуства следва променящите се архитектурни концепции. За дълъг период от време основната им роля е да бъдат "декорация" към архитектурата и да не напускат предварително зададените им граници. През 60-те години "пловдивската група" разбива тази монотонност и започва да търси по-сложни решения. Изследователите на периода говорят за "кавалетизация" на монументалните изкуства и това се счита за началото на новия етап, в който се работи с мащаб, разнообразни техники и най-смели решения. Понятието "синтез" добива през 70-те и 80-те години все повече плът с многобройна продукция във всички български градове и села. "Монументалистите са буквално навсякъде. Номадството, работата нависоко по скелетата се превръща в начин на живот. Нещо, което в днешния ден е извънредна рядкост, тогава е постоянен ангажимент за няколко поколения художници, като усъвършенства техните умения отвъд просто изпълнение на държавни поръчки", разказват от НБ „Иван Вазов“.
Според тях заслуга на "петорката" е до голяма степен Пловдив да бъде признат като център на монументалните изкуства. Произведенията им малко или много са отражение на тематичността, тенденциите и общата политика на времето си. Същевременно те са израз на искрено желание и старание на тези артисти да оставят трайна следа в града, както той се е запечатал в изкуството им. Техният размах, вкус и творческо виждане определят и до днес градската среда на Пловдив. "Следата на петимата е тежка и масивна като слонска стъпка и красива като крило на гълъб, важна за Пловдив, колкото са важни възрожденските резби и икони и античните стъпала и колони, но крехка и нетрайна", казват те.
Разказът в експозицията включва и произведения на учителите на известните пловдивски монументалисти – живописецът Михаил Лютов и скулпторът Иван Топалов, както и на техния професор в художествената академия Георги Богданов. В Пловдив за изложбата гостува и оригинална рисунка на Ренато Гутузо – един от важните модели в тяхното изкуство.
Произведенията в изложбата са от колекциите на Народна библиотека "Иван Вазов" – Пловдив, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей на Националната художествена академия – София, Художествена галерия "Христо Цокев" – Габрово, Художествена галерия "Димитър Добрович" – Сливен, Художествена галерия – Стражица, Художествена галерия "Никола Маринов" – Търговище, "Дом на изкуствата"– Смолян и частни колекции.
Изложбата "МОНУМЕНТАЛНИТЕ. Петима пловдивски художници и тяхната следа в града" се осъществява от Народна библиотека "Иван Вазов" с финансовата подкрепа на община Пловдив след спечелен конкурс за избор на куратор и концепция за организиране на изложба в галерия "Капана" към ГХГ – Пловдив с фокус "Представяне на творчеството на пловдивски художници, оставили ярка следа в българското изобразително изкуство и в духовния живот на Пловдив“.