Проблем на късометражното кино у нас не е само финансирането, а и разпространението, смятат експерти

Производството на български късометражни филми има проблем не само с финансирането, а и с разпространението. Това каза кинокритикът Божидар Манов по време на дискусия, посветена на темата, която се състоя в рамките на фестивала „Златна роза“ във Варна. По думите му факторът разпространение е от огромно значение за социалната реализация на кратките форми и следва гилдията да се замисли за създаването на национална платформа за кино, в която да има секция и за такива филми. 
Александър Николов от варненската фирма „Артин вижън“ сподели, че скоро ще има национална телевизия, която предвижда показването и на късометражни български заглавия. Той припомни, че компанията му реализира от години проекта „Нощно кино“ във Варна и прави специални прожекции на български заглавия във Фестивалния и конгресен център. Той посочи, че идната година тези срещи ще бъдат веднъж месечно и организаторите търсят продукции, които да представят. 
По думите на автори и продуценти на късометражни филми начините за финансиране на този вид кино у нас са няколко, но често средствата не са достатъчни. Те отбелязаха, че ресурсите са наполовина на дотациите за пълнометражни продукции, а разходите за кратките филми са същите. Режисьорката Майя Виткова-Косев изрази мнение, че ще бъде добре да се търсят начини да се издействат по-малки ставки на техническите изпълнители в тези продукции. 
Има възможност да се финансират късометражни проекти от Националния филмов център (НФЦ), но творците посочиха, че трябва да се намалят таксите за кандидатстване и да се променят условията при оценяване. Директорът на центъра Петър Тодоров, който присъства на разговора, посочи, че от 1 януари 2024 г. ще влезе в сила нов правилник за дейността на Изпълнителната агенция, в който тези промени ще станат факт и условията ще бъдат облекчени, а таксите по-ниски. Той каза още, че се мисли в посока финансиране в отделна секция за първи и втори дебютен филм на даден автор. Тодоров каза, че в момента бюджетът за късометражен филм, отпуснат от НФЦ, може да достигне до 40-50 хиляди евро, докато в предишни години той е бил до 50 хиляди лева и не са се намерили механизми за индексиране. 
Други възможности за финансиране предлага Националният фонд „Култура“ чрез програмата за дебюти и други секции, както и някои общини, които разполагат с местни фондове за дотиране на проекти в сферата на културата като Варна, Бургас и Пловдив, каза Петя Александрова. Бяха дадени примери за успешни проекти, финансирани от общински бюджети, но по мнение на някои от творците продукциите, които печелят такива средства, по-често не са художествени, а социално ангажирани, исторически или рекламни. 
Други проблеми пред късометражните филми, според авторите, са липсата на опции за разпространение на фестивали, както и честите откази на продуценти да работят за такива проекти, заради липсата на реализация и слабата възвръщаемост.