„Аз съм новозагорец, но от 1956 година съм в Сливен – като махна пет-шест години, все тук съм“, казва художникът с усмивка. През ноември той подготвя изложба в София заедно с внука си. „Всеки иска да бъде харесван, но хората не са длъжни да гледат неща, които не харесвам. И затова ги оправям. Ей тая картина до тебе съм я рисувал наново десет пъти“, сподели той в интервю за БТА. „Като имаш съмнение в себе си дали ставаш или не – не трябва да се отказваш. Аз на една работа мога да направя 25 варианта. Въпросът е така да я направиш, че да не те измъчва. Ако не ми хареса – започвам отново“.
Според нето „всеки, който прави нещо, е диригент“. „Светлин Русев свири на цигулка, ама си е диригент. Аз не мога да съм като тях – те са големи майстори, но и при мен има диригентство, само че провинциално“, шегува се той.
На въпрос кога разбира, че ще стане художник, отговаря с присъщия си хумор. „Още при раждането. Преди да изляза, орисницата ми казала: “Ти ще станеш художник. Е, какво да правя – не можех да откажа“, отбеляза Динев.
В ателието му има десетки картини. „Много от тях не ми се продават, но за да работиш, трябва да имаш материали“, казва той. „Добротата е в ДНК-то – не можеш да станеш добър от лош. Нещо трябва да обичаш – изкуството, природата, всичко“, споделя художникът.
Динев разказва и за дългия си път към Националната художествена академия, мечтата му е била да учи живопис. „Кандидатствах девет години. Няколко пъти не ме допускаха. Тогава трябваше писмо от кварталната организация, от комсомола, да те одобрят, за да кандидатстваш в Академията. После казват: “Не сте достоен.” Аз питам: “Какво да направя, за да стана достоен?” – и ми отговарят: “Ще разбереш.” Е, разбрах. Смениха председателя на ОФ“.
След политическите промени художникът усеща свобода. „Разликата между тогава и сега е, свободата, няма кой да ти стои на главата. Преди неграмотният милиционер решаваше съдбата ти. Ако не му харесаш – качва те в камиона и… лагер. Това беше“, спомня си Велин Динев.
Според него истинското изкуство не е лесно да се определи. „Руснаците, дето избягаха през 1917-та във Франция – като Кандински – те направиха истинското изкуство. Пикасо, Шагал – те създадоха голямото изкуство. А при нас Богомил Райнов писа за “упадъчното френско изкуство“.
На въпрос за групите в изкуството той каза, че художникът трябва да работи сам. “Това е индивидуална работа. Имаше на времето двама руски художници – тандем, ама това не е работа. Един рисува крачола, другият ръкава – не става“, отбеляза Динев.
Попитан дали в момента се създава нещо ново или изкуството е в застой, той отговари, че гръцките философи още навремето са казали – че светът загива. „Изкуството не спира да се развива. Просто трябва време, за да се разбере кое е истинско. Всеки има право да мисли и да се изразява както иска. Ако всички бяхме еднакви, щяхме да рисуваме като мен. А това не е интересно“, каза с усмивка.
И днес, на 86 години, художникът продължава да рисува всеки ден. „Рисуването е като зависимост – като на алкохолика. Не можеш да спреш да рисуваш, но трябва да го правиш с любов“, каза в заключение той.
Велин Динев е роден през 1938 г. в Нова Загора. Завършва Националната художествена академия, специалност „Текстил“ при проф. Марин Върбанов. От 1970 г. живее и работи в Сливен. Бил е преподавател в Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“ в Сливен.