С панихида и поднасяне на цветя в Омуртаг бяха отбелязани 148 години от освобождението на града

С панихида за упокой на душите на загиналите в църковния храм „Св. Димитър“ в Омуртаг днес бяха отбелязани 148 години от освобождението на града. Признателни потомци, общинското ръководство, представители на културни институции и граждани поднесоха венци и цветя на паметната плоча в градския парк.
С уважение и отговорност към миналото отдадохме почит към събитията, които са част от историята на Омуртаг. Днес повече от всякога е важно да бъдем заедно – обединени в името на мира, разбирателството и бъдещето на нашия град, се казва в обръщение на ръководството на Община Омуртаг по повод 27 януари. 
За събитията в Омуртагския край и за това как се съхранява споменът за тях разказа пред репортер на БТА директорът на Историческия музей в Омуртаг Мирослав Тошев. Историкът припомни, че през януари 1878 г. по нашите земи от седем месеца бушува войната. Докато в централна Северна България и в Тракия се водят сражения и се лее кръв, старият Осман пазар (днес Омуртаг) е сравнително спокойно място – градът е превърнат в пункт за продоволствие и военно оборудване. 
Тогава руските войски заемат селата Джулюница и Кесарево, а османските части са се укрепили в Джумалъкьой, днес село Черни бряг. Двете групировки водят малки схватки, разузнават силите си и патрулират по Османпазарския път. В края на 1877 г. положението се променя – русите превземат Плевен и тръгват в настъпление през Балкана и на изток, сиреч и към стария Осман пазар, разказа Тошев. 
Историческият музей в града съхранява експонати, които напомнят за онези дни, както и разказват за самата война. Войната се подготвя дълго и има много страни. В музея се пази една от тях – речник, предназначен за ограмотяване, най-вероятно на офицерите от Руската армия. Изданието представя необходимите за война и администриране названия и понятия на четири езика.
“За момент си представете как някой достолепен руски капитан с мундир, с големите пагони, с акселбанти, може би и с ордени, е приседнал, държи речника в ръка, поглажда си брадата и се образова: По руски – прошение, аха, по турецки – арзухал; прошение или харзавал – по болгарски, румьнский – жалобе или суплике… ахааа... понятно!”, разлиства изданието Тошев. 
Директорът на музея допълни разказа с това, че следобед на 15/27 януари 1878 г. казаци и части на 43-ти пехотен Охотски полк от състава на 11-а пехотна дивизия влизат в Осман пазар. Какво е положението в града най-добре е описано от ген. Ернрот: „Трети ден откакто турската войска е напуснала града; след това тук е настъпил истински терор; жителите българи не са смеели да излязат от домовете си; много са осакатени. Църквата, училището, телеграфа, складовете и много жилища са опожарени; градът още гореше, когато пристигнах; сега вече пожарите се гасят. Цялото турско население, с малки изключения, е избягало; българите ни посрещнаха като спасители”, се казва в документите. 
Според преданието ген. Ернрот е посрещнат от признателните българи в къщата на баба Иванка Хаджийката. Генералът на бял кон изкачил трите стъпала от улицата, влязъл в просторния салон на къщата и установил там щаба си. 
Днес къщата на баба Иванка Хаджийката заема централно място в архитектурния комплекс на Исторически музей на Омуртаг.