Тенорът Цинг Фанг Хъ от Китай ще се превъплъти в принц Су-Чонг в оперетата „Страната на усмивките“ на Великотърновска сцена
Оперетата от Франц Лехар ще бъде представена на 20 февруари на сцената на Великотърновския театър. Диригент-постановчик на спектакъла е маестро Георги Патриков, а гост-режисьор е Вера Петрова от Софийската опера и балет.
Цинг Фанг Хъ е бакалавър по вокална педагогика от Музикалната академия на град Шенян в Китай и магистър по оперно пеене от Консерватория „Джовани Б. Мартини“ в Болоня, Италия. Сега е докторант в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София, като успешно съчетава академичните изследвания с активно участие в оперни проекти.
През 2024 г. той участва в спектакъла „Страната на усмивките“ на софийска сцена като принц Су-Чонг. По-късно, след успешен кастинг за двойната роля на Базилио и Курцио в „Сватбата на Фигаро“ във Велико Търново, започва неговото сътрудничество с театъра, което солистът оценява като истинско признание за положените усилия и професионализъм.
„Страната на усмивките“ на Лехар и операта „Турандот“ на Пучини са двете произведения в западната оперна история, които имат най-близка връзка с Китай. „Турандот“ е по-широко известна, а арията Nessun dorma е изключително популярна. Въпреки това, оперетата на Лехар по-дълбоко и детайлно представя китайската атмосфера, особено в психологическото изграждане на героите, казва младият тенор. „Трудно е да си представим как композитор като Лехар, който никога не е бил в Китай, успява толкова дълбоко да улови същността на конфуцианската философия за „самодисциплина и връщане към традициите“ и да я изрази чрез западния музикален език“, допълва той. Според него това е да се усмихваш заради любовта, дори когато се отказваш от нея в името на щастието на другия.
По думите на младия солист, принц Су-Чонг въплъщава европейската представа за източния човек в началото на XX век и в пълнота олицетворява концепцията за любовта чрез конфуцианската философия.
„Въпреки че „Страната на усмивките“ е художествена измислица, образът на Су-Чонг е изграден с изключителна дълбочина и достоверност. Операта отразява не само междукултурните връзки между Китай и Европа в началото на XX век, но и универсалния психологически конфликт при сблъсък с културни различия.