За поредна година читалище „Жар“ ще спази традициите на Рождество Христово, като организира коледно мегданско хоро на централния площад „Севтополис“ в Казанлък, което прави вече повече от 20 години, съобщи председателят. Спазен ще бъде и коледарският ритуал, като тази вечер коледарите ще наричат за здраве и берекет в много къщи в общината.
Петкова отбеляза, че макар и осъвременени, са запазени много от коледните ритуали. Украсената коледна елха е неизменна част от празника, но преди години тя се украсяваше непосредствено преди празника със стъклени играчки и истински свещички, които създаваха една топла обстановка, посочи Петкова и напомни, че преди 70-те години на миналия век това се е случвало в навечерието на Новата година, която се е отбелязвала преди Рождество Христово. Тогава също се вярваше, че някой носи подаръците, а посланията ни бяха към Дядо Мраз, който живее в планината и изработва даровете за децата. Елхата се слагаше до малко прозорче, което стоеше отворено в празничната нощ“, разказа тя.
По думите и коленето на прасе преди Коледа също е изключително български ритуал, който се пази и до сега, но разликата е, че в миналото никой не си е позволявал да яде от месото, тъй като това е правено по време на пости. „Всички гледаха прасета, никога обаче чорбаджията не колеше своето прасе, защото това се е смятало за грях“, допълни тя и посочи, че този ритуал се е извършвал от външен човек – касапин. От закланото прасе се отделя месото, прави се и кървавицата, с която на Бъдни вечер се срещат коледарите, обясни Тодорка Петкова.
„В нощта на Бъдни вечер в камината се е слагал и Бъдник – това е дърво, което е наречено и трябва да гори цяла нощ, за да те държи буден“, посочи тя и подчерта, че Бъдникът символизира уюта и топлината в семейството. „Коледа е точно това – хората да бъдат сплотени около огнището, всички да са заедно и да си помагат, защото този, чиято душа е топла – той е добър“, каза Петкова. Тя допълни, че на Бъдни вечер са се раздавали орехи на всички членове на семейството и се е вярвало, че ако е здрава ядката, този човек ще е здрав през годината.
„На Бъдни вечер най-чакани гости бяха коледарите, а когато се чуеше, че идват, се гасяха лампите. Те идваха при пълен мрак, защото трябваше да донесат светлината, че Бог се е родил“, разказа още Тодорка Петкова. По думите и това е много характерно за коледарския обичай, тъй като се е смятало, че влизайки в един дом, коледарите го осветяват, пречистват го и му дават нов живот. Коледарите наричат за здраве, за берекет, за благоденствие, затова и песните им са насочени към мома, към ерген, към бъдещата майка, към стопанина, към овчаря, обясни Петкова и допълни, че песните не са еднакви във всяка къща. Тя разказа, че наричанията са се казвали преди коледарите да влязат в къщата, а навремето стопанинът е отварял само, когато те са правилно изречени.
По традиция в деня на Рождество Христово коледарите отиват задължително на църква, където ги благославят, защото те са пратениците, които носят вестта, че Бог се е родил. След църквата се захваща голямо мегданско хоро, като навремето хората са се вили три дни за здраве и берекет и са завършвали на Стефановден, когато завършва и коледният цикъл, разказа Тодорка Петкова.
Сред основните разлики в почитането на традициите преди и в наши дни е, че навремето от Игнажден до Коледа никой не си е позволявал да се весели, да пее, или да играе, обясни още Петкова. Тя посочи, че не отрича новото, но подчерта, че традициите е добре да се помнят и по тази причина читалище „Жар“ ще продължи да напомня за ритуалите и обредите от българския празничен календар. По думите и са получени множество заявки за коледарския ритуал от различни селища в община Казанлък, което показва, че хората се събуждат и усещат, че имат нужда от това.
Според Тодорка Петкова най-важното по време на коледните и новогодишни празници е „да имаме отворени очи да видим светлината, да имаме отворена душа, която тази светлина да стопли, и да имаме сърце да предадем тази топлина на всеки, който я пожелае“.