Ударните инструменти са инструментите на ХХI век. Те присъстват все по-често в афишите и в произведения на композитори от цял. Това каза в интервю за БТА музикантката Татяна Колева, която заедно с колегата си Живко Василев изнесе концерт под наслов „Дърво - Кожа - Дъх“ на Международния музикален фестивал „Варненско лято“. Колева свири на маримба и перкусии, а Василев на кавал. С електрониката на живо им помага Рубен Кийфтенбелт. Заедно са от една година, но смятат да се развиват, посочи Колева. В програмата си те предложиха авторска музика, както и композиции на Янис Ксенакис, който по думите й е един от известните творци на произведения за ударни инструменти. След концерта Татяна Колева изнесе и открит урок за учениците от НУИ „Добри Христов“ в родния си град.
Татяна Колева живее и работи в Нидерландия. Тя е родом от Варна, учила е в Националното училище по изкуствата (НУИ) „Добри Христов“. Когато е първи курс в Националната музикална академия, участва със свои колеги на конкурс във Франция със соната на Барток за две пиана и ударни. Там получава покана да замине за Нидерландия от Роберт ван Сайс, който събира интернационален клас. „Желанието да уча ме заведе там. Завърших Кралската консерватория в Хага, която беше много важно училище за мен заради преподавателите Вим Фос и Люк Нахтегал“, посочи музикантката, която понастоящем преподава в Консерваторията в Гронинген.
По думите й Нидерландия има много добра школа за духови и ударни инструменти. Съществуват редица формации и клубове и се организират големи състезания за такива състави. Барабанчето е в основата на обучението по музика, посочи тя.
Татяна Колева говорипред БТА за съвременната музика за ударни инструменти, реализацията на българските композитори и инструменталисти по света, за връзката с родните ритми
Следва пълният текст на интервюто.
По-добра почва за реализация ли е Нидерландия за перкусионист като Вас?
- Нидерландия има много добра школа за духови и ударни инструменти. Барабанчето е тяхната мая и е в основата на обучението. При нас е по-различно. Ние имаме добро класическо образование в музикалните училища. Чудесна основа дава предметът Задължително пиано. Аз започнах във Варненското музикално училище с пиано и после продължих с ударни. В България нашата подготовка е класическа, пианистична, затова много от родните перкусионисти, които пробиват на световната сцена, са маримбисти. В Нидерландия ме заведе желанието да уча и останах там. През последните години вече нещата се промениха и вече няма значение от коя държава си.
Има ли много материал за перкусионисти в съвременната музика?
- Ударните инструменти са инструментите на ХХI век. Те все повече навлизат в афишите на концертите и композитори по цял свят творят за тях. Има над 150 произведения, написани специално за мен. Аз самата композирам и аранжирам. Особеното на съвременната музика е, че имаш много по-лесен контакт с целия свят. Ударните инструменти сме едно семейство. Нашата ниша е малка, но в същото време тя има много приложения, дори в поп музиката, а смесена с електроника може да звучи в техно концерт и на клубната сцена.
Съвременната музика няма този имидж да е неслушаема и абстрактна, тя има различни влияния върху нас като изпълнители и върху публиката. Едната възможност е да се импровизира, другата - да е написана специално за теб. В концерта във Варна свирихме преди всичко наши авторски неща, с изключение на Янис Ксенакис. Обичам българските фестивали. За щастие „Варненско лято“ ми се доверява. Не държа да свиря всичко, което правя, но усещам когато дойде правилният момент и всичко става много органично.
Пишат ли композиторите нови произведения за ударни инструменти?
- Имам силна връзка с Мартин Георгиев, който също е перкусионист и възпитаник на Варненското музикално училище, а сега дирижира Кралския балет в Лондон. Харесвам музиката, която композира, тя е много вдъхновена, възвишена, свързана с Бог. Той е писал няколко неща за мен, включително Концерт за маримба и оркестър, чиято премиера беше във Варна.Имаме добро партньорство и с Ценко Минкин. Той е много активен, емоционален, пише и филмова музика. Творбите му се харесват на много хора, те са силни, мелодични, имат фолклорен заряд, енергия, съзерцателност, романтика, поезия.В началото на тази година имах щастието да бъда поканена да свиря на премиерата на Концерта за маримба, вибрафон и тъпан от Емил Табаков в Скопие и се надявам да го изпълним и в България.
Трудно ли е да пазите в сърцето си родните ритми далеч от България? Чухме, че ги влагате във Вашите авторски произведения. Имат ли почитатели сред слушателите ви?
- Да, балканската музика има много почитатели. Това беше и зрънцето, което ние заложихме в комбинацията на кавал с маримба в проекта ни, а електрониката дойде по-късно. Когато за първи чух какво прави Живко Василев, веднага разбрах, че искам да си партнираме и това стана много спонтанно, точно на базата на родния фолклор. Все повече се обръщаме към предизвикателството да държим нашите неравноделни ритми, които са интересни на Запад, понякога опитвайки с моите инструменти да ги съчетаем с техните регулярни тактове. Получава се интересно смесване на ритми като мозайка. Понякога маримбата може да звучи и вокално, зависи с какви палки се свири. Това също е част от нашата закваска, магията на българските гласове.
Свирили ли сте произведения с перкусии и вокали?
- Преди няколко години направихме голям проект с хора на Ваня Монева и Младежката перкусионна формация. Този концерт бе записан, излъчен по националната телевизия, може да се види и в интернет. Цялата концепция беше на база фолклорна музика. Имаше произведения, написани специално за нас от Любомир Денев, премиерна творба на Мартин Георгиев и Пролетната кантата на Ценко Минкин. Аз винаги поддържам връзка с българските композитори и по-млади музиканти.
Свирите ли в големи състави или се изявявате предимно солистично и с камерна музика?
- Имам един основен състав, който се нарича Младежка перкусионна формация. Премиерната му изява беше във Варна. Той започна като формация на млади даровити колеги, някои още ученици и студенти. Като цяло свиря соло и в различни проекти. Искаме да развием нашето дуо с Живко Василев, което съществува от една година. Той живее в София, но е учил в Нидерландия и често свири там. Във Варна беше нашият пети концерт.