Арне Слот е обещал нещо на Вирц, което сега не може да изпълни, смята Ули Хьонес за трудния старт на германския национал в Ливърпул

Почетният президент на Байерн (Мюнхен) Ули Хьонес изрази съчувствие към Флориан Вирц за трудния му старт в английския Ливърпул и предположи, че мениджърът на „червените“ Арне Слот го е подмамил с фалшиви обещания.
Байерн искаше Вирц през лятото, но германският национал в крайна сметка напусна Байер Леверкузен в посока Ливърпул, като някои медии подчертаха, че осноната причина е била дълга среща с Арне Слот. Вирц все още не е вкарал гол и почти постоянно си навлича критики на английски анализатори и медии.
В понеделник, по време провеждащ се спортен конгрес в Мюнхен, Хьонес заяви колко много съжалява за този развой на събитията и продължи с остри критики към Слот.
„Очевидно Слот му е обещал нещо, което сега явно не изпълнява. Защото му е обещал, че ще получи фланелката с номер 10. Флориан е придавал голямо значение на това. И му е обещал, че ще изгради нов отбор около него“, каза още германската футболна легенда.
„Каква невероятна глупост! В момента играе с номер 7, а Ливърпул играе навсякъде и по всякакъв начин, само не и около Вирц. В Леверкузен получаваше почти всеки пас. И ако изгубеше два паса, нямаше значение. Сега получава пет паса за едно полувреме. И ако изгуби два паса, получава лоша оценка“, допълни почетният президент на баварците.
Но пък обяснява, че този развой има и две страни и не е особено натъжен за пропуснатата възможност да вземат футболиста, както и за други провалени сделки, тъй като така се е отворила възможност за изява на младия Ленарт Карл, който напълно оправдава очакванията и доверието. Същото се отнася и за друго момче от академията – Том Бишоф, също вече трупащ минути.
„Това е огромно предимство за нас сега. Не можеш да купиш играчи за 60 или 70 милиона евро и после да пуснеш 17-годишен“, каза още Хьонес. И добави, че по същата причина е било правилно решение, макар и „изключително трудно“, да се разделят с иконата на клуба Томас Мюлер след 25 години.
„Ако Томас беше останал и седеше на пейката, целият стадион щеше да скандира „Мюлер, Мюлер“, когато Винсент Компани сменяше някого. И тогава Карл или Том Бишоф щяха да останат на студа и без минути. А нали искаме да развиваме млади таланти? Как да ги развиваме, ако няма минути за тях?“, допълва Хьонес и вдига рамене с усмивка.