Йежи Помяновски: Мечът прави айкидо техниката остра

По повод тазгодишния айкидо маратон, свързан с честването на 35-годишнината на Българската айкидо федерация, президентът на Европейската федерация по айкидо и един от хората, участвали в създаването на българската школа по айкидо Йежи Помяновски, даде интервю за БТА. В него той разказа за онези времена, когато в България стилът е бил известен на шепа хора.
"Преди 40 години имах възможност да дойда в България. По това време в Полша айкидо имаше вече от 10 години, в България това беше началото. Тогава беше 1985 година. Тогава аз бях на 25 години и говорех малко български, защото майка ми работи тук и аз идвах през зимата и през лятото на ваканция. И един човек от България ми каза, че в България се е сформирала първа група, ако можем да помогнем, да дойда. Аз казвам - добре, и аз и двама мои колега дойдохме в България 1985 година".
"Така се стигна до тези 35 години от развитието на българската федерация, която се развиваше след това много, много добре (интервюто се проведе на айкидо-маратона по повод 35-ата годишнина от създаването на Българска айкидо федерация - бел. ред). И сега в България има единствената в Европа спортна академия, където се преподава айкидо на студентите от спортната академия. Това е много важно и сега България показва на другите страни как айкидо може да расте".
В началото е било далеч по-трудно. "През 85 година бяха 10 човека, които практикуваха след тренировката по джудо, защото нямахме свой клуб, само по приятелски отношения можеха малко да тренират. Имаше двама лидери, единият се казва Георги Пенев, другият се казваше Георги Иванов. Знам, че Георги Иванов почина 10 години по-късно в катастрофа с кола. Те двамата след това, след нашата среща тук, дойдоха в Полша и взеха изпитите за черни колани, 1-ви дан, и това беше началото на айкидо в България. С тези хора започна това движение, което сега се нарича българска федерация по айкидо."
Преподаването на айкидо в спортна академия обаче не означава, че някога ще има състезания.
"В айкидо не може да има съревнование, то не може да се проведе в айкидо - това е въпрос който беше решен от основателя на айкидо Морихей Уешиба сенсей. Преди много, много години той каза, ако имаме съревнование, не може да практикуваме смъртоносните техники, техники, които са опасни и не може да се включа в в спортен формат, т.е. в съревнованията, но може да се практикуват, когато нашият партньор разбира какво става и разбира как се прави движението и го приема. Затова ние практикуваме по друга методология. Но аз мисля, че това е много интересно за всичките служби, които искат да употребява някакви техники, които са много опасни. Ние можем да ги учим."
Как ще се промени айкидо в бъдещето е голям въпрос, но няма как да знаем отговора. "Мисля, че айкидо ще се развива и ще има нови форми, но как ще се развива е много трудна да се каже. Аз като преподавател се специализирам във връзките между старото айкидо и новото айкидо и показвам корените на айкидо, по-специално с меч и с традиционните самурайски форми от 17-18-19-и век. Това е моята специалност затова аз искам да покажа каква има връзка между старото бойно изкуство и съвременното бойно изкуство".
Освен айкидо, шихан Помяновски практикува и традиционната школа Кашима шинто-рю.
По време на своята част от семинара той показа техники с оръжие (тояга - джо) и техники на земя, включително джуджи гатаме. Тези техники са били част от айкидо по времето на Морихей Уешиба и са били част от по-старите стилове, на които се основава стилът, подчерта шихан Помяновски. Те са били преподавани в неговото доджо през 30-те години на миналия век.
"След това, с развитието на Айкидо след Втората световна война, те са били все по-малко практикувани и в крайна сметка са изчезнали", отбелязва преподавателят. 
"Главният систематизатор на айкидо е бил Кишомару Уешиба. Той е дал имената на техниките и е систематизирал материала в списък с техники и е важно да се каже, че този материал не включва нито една техника с оръжие. Джо и бокен (тояга и дървен меч) не се включват като отделни курсове, само защита срещу джо и бокен. Така че това е една много забавна ситуация", подчерта шиханът.
"Когато тренирах за четвъртия си дан и живеех и работех в Токио (в момента шихан Помяновски има 7-и дан, бел. ред.), написах есе: "Как така Хомбу доджо (централата на айкидо айкикай - бел.ред.) изисква човекът да разбира техниките на меча и на джо, но не ги преподава?" Това е класическа японска особеност, при която приемате нещата по подразбиране. Разбира се, ако сте в Япония, трябва да знаете как да използвате меча и джо. Но ние не преподаваме това, а трябва да знаете. Така че те очакват да го знаеш, особено когато си напреднал с четвърти дан. Но те не предлагат официални часове в Хомбу доджо. Но ако кажете на майстора в Хомбу доджо, че в събота ходите в друго доджо, за да тренирате, той ще каже "а, много добре, много добре, би трябвало да правите това, разбира се. Разбира се, че трябва да разбирате меча и трябва да разбирате джо" Това е особеност на японския дух и японската култура".
Но от друга страна, това означава, че "от тази гледна точка не можем да съдим за айкидо само по официално публикуваната учебна програма. Айкидо е много по-богато и всеки майстор на айкидо внася със собствения си опит някакъв допълнителен елемент. И точно по този начин всички тези елементи присъстват. Точно това се опитвам да обясня на хората, особено когато преподавам в Европа: че трябва да помним за тези връзки (със старите техники - бел. ред.) и като ги помним, можем да разберем по-добре базовата учебна програма".
"Мечът дава на техниката нещо толкова остро, колкото е ръбът на меча. Когато правите техниката, понякога виждате хора, които практикуват техниката, като влагат повече внимание. В японската философия това се нарича дзаншин. Когато държите остър меч и не се фокусирате, ще се порежете и ще порежете партньора си, така че духът на меча ви учи да сте фокусирани през цялото време, защото това е опасно за живота ви".
"Понякога хората в много доджота практикуват като танц, без този фокус. Това е погрешно. Можете да практикувате бавно. Можете да практикувате медитация, но пак трябва да бъдете много фокусирани. Това е същността и есенцията на будо (бойният път), а ние практикуваме будо, защото айкидо е бойно изкуство. Няма значение дали практикувате бавно, меко, много твърдо, или не искате да практикувате айкидо като самоотбрана. Няма значение. Всеки вид практика, независимо дали танц, или самоотбрана. Ако го правите с ментален фокус, това е будо".
Традиционните оръжия помагат и да се разберат по-добре самите техники. "Геометрията на техниката, дистанцията - без меч, не можете да разберете дистанцията. Ако сравните айкидо с джудо, дистанцията в джудо е тотално различна. В джудо започвате, докосвайки опонента си".
В айкидо обаче техниките започват със стъпка. "Хората питат защо трябва да направите стъпка, за да хванете опонента. Защото тази дистанция идва от меча. Трябва да уважавате дистанцията и риска, защото промяната на дистанцията също е риск. Човекът, който ви напада, поема риск, като се хвърля към вас. Този, които се защитава, използва това, за да анализира ситуацията и да избере най-добрия отговор. Така че работата с дистанцията идва директно от меча".
Техниките са пряко свързани с меча и по други начини. "Така например техники като никьо ("втората техника" - бел. ред.) идват от елиминирането на човек, който се опитва да хване моя меч (докато е в ножницата). Така че използвам това с моята цуба (гардът на японския меч - бел. ред.) и махам ръцете от меча си. Навремето хората са се престрували на мирни, показвали са, че нямат меч - и след това някой друг е удрял в гръб", докато самураят не може да извади меча си.
Но всичко това се е отнасяло за едно различно време. Как се е променило неговото айкидо с времето?
"Също като в България, през 70-те години ние започнахме с книги. И когато се опитвате да работите от книги, можете да си представите, че е изключително трудно", спомня си шихан Помяновски. "След това в началото на 80-те, получихме първата видеокасета, на виейчес" - формат, който младите поколения едва ли помнят. "Когато започнахме да гледаме първите демонстрирани техники, ние се чувствахме глупаво. "О, Боже, това движение е напълно различно. И това е напълно различно. Това е толкова кръгово".
Тази касета се повредила, след като я гледали 200 пъти. "А ние плакахме", спомня си той. "За да получим друга касета, трябваше да пратим някого на Запад. А по времето на комунизма не беше толкова лесно да пътувате на Запад. Така че можете да си представите драмата". По-късно последвал и първият семинар с японски учител, Тошикадзу Ишимура, който пристигнал в Полша от Швеция.
"Вторият етап започна, когато се срещнахме с Кристиан Тисие от Франция. Японският учител също започна да ни посещава по-често в Полша. След това, през 90-те разбрахме, че има различни направления в айкидо, няма само едно айкидо. Това беше голямо откритие и голям шок. Така че започнахме да имаме различни групи в Полша. Те казваха, че харесват този учител или онзи учител, създаваха различни организации. Стигна се до целия процес на фрагментиране".
"След това през 90-те години отидох на посещение в Япония и срещнах не само майстори по айкидо, но и майстор на меча".
В Страната на изгряващото слънце бъдещият тогава шихан Помяновски се запознава и със Станли Пранин, който окачествява като "най-добрия историк на айкидо", притежаващ огромна колекция от данни. 
По-късно Помяновски става посланик на Полша в Япония. "Като посланик разбира се имах специална привелигирована позиция и всяко секретно доджо беше отворено за мен. Както знаете, има много секретни доджота...не точно секретни, но с ограничен достъп, които не приемат външни ученици, семейни или на много тесни общества. И те са много консервативни", отбелязва той. "В ситуацията на посланик, човек, който е поканен официално от императора и се е ръкувал с императора, тези врати бяха отворени за мен. Така че използвах тази възможност и по време на петте си години в Япония се фокусирах както върху ученето на айкидо, така и върху изучаването на класическата техника с меч".
Тук шихан Помяновски уточнява, че е избрал Кашима шинто-рю, защото школата е свързана с това, което преподава шихан Кристиан Тисие в Европа, която той смята за най-интересна и развита. "Много от моите ученици в Полша са и ученици на Кристиан Тисие", отбелязва Помяновски.
Той е практикувал и тамешигири, разсичане с меча, за което се е наложило да отиде при друг учител. "Това е друга ексклузивна група", така че дори в Токио, не всеки практикуващ с японската сабя практикува истинското сечене. 
На финала сенсей Помяновски сподели, че любимата му техника в айкидо е ириминаге (хвърляне с влизане зад партньора - бел. ред.). "Обичам я. Тя е толкова проста и съм я тествал на хора, трениращи джудо. Пробвах я на моите хора, които са тренирали борба. Тя работи... а от ключовете, котегаеши е прекрасен".