На светлинни години сме оттам, където започнахме преди 40 години, заяви Пламен Юруков, председател на Българската айкидо федерация

По повод проведения в София айкидо-маратон Асен Георгиев от БТА взе интервю с Пламен Юруков, президента на Българската айкидо федерация. За начало го поканихме да се представи.
-Казвам се Пламен Юруков, на 61 години съм. С айкидо активно се занимавам от 40 години тази година и аз имам личен юбилей. Аз съм от самото начало, когато още по времето на комунизма сформирахме първата група група на ентусиасти и започнахме заниманията в стадион "Академик". 
Асен Георгиев: Тренирахте ли по различен начин тогава?
Пламен Юруков: Естествено преди 40 години даже в света айкидо не беше толкова развито, така че мога да кажа в момента сме на светлинни години напред от това, което беше тогава. Тогава дойдоха двама поляци, Йежи Помяновски и Роман Хофман, които показаха истинско айкидо. Аз тогава бях още в казармата, но един месец след това като излязох, моят треньор по карате - преди това бях и 6 години в карате - ми каза, "има айкидо, знам, че се интересуваш много" и тогава се включих в тази група. Беше много трудно, защото тогава от книги, от снимки в книги трябваше да се възпроизведе движение, което никак не е лесно. Но след това аз лично намерих посланика на Конго, който беше 1-и дан, а той пък покани 1 французин Бернар Бори 5-и дан, и по този начин се поставиха още през комунизма сериозни основи на българското айкидо.
АГ: Как очаквате айкидо да изглежда в бъдещето, може би след 50 години?
ПЮ: Айкидо може би той е ориентирано прекалено много към традиционни ценности към историята и затова не е променило последните 60 и 70 години методиката си. Това, което очаквам сега е, тъй като има прекалено много бойни изкуства и прекалено много неща, които приличат на него, тоест от една страна майндфулнес, йога, здравословен начин на живот... От другата имаме ММА (смесени бойни изкуства - бел. ред.). Айкидо в момента е някъде по средата. Предполагам, че то ще се разшири и ще си възвърне това, което е имало в историята. То е имало силна медитация, духовно развитие. В същото време в момента техниките са направени така, че да бъдат по-безопасни, но тези които искат, нямат проблем да се върнат към по-старите техники, които не са толкова плавни, а са по-резки и изключително приложни.
АГ: Коя част от айкидо о-сенсей Морихей Уешиба би разпознал днес веднага и кое би го изненадало?
ПЮ: Морихей Уешиба създава сърцевината на изкуството. Това е благодарение на антропологията и философията на омото-кьо, това е една шинтоистка японска духовна организация, която между  другото е била много свързана с "Бялото братство" в България. Дори нейният лидер тогава, Онисабуро Дегучи, той казва "истински учител има в България" - има предвид Петър Дънов, така че това, което той оставя, е философията на хармонията, приятелството, духовното развитие и той прави движенията по-кръгли и по-плавни, които водят до - в случая не говорим за създаване, а за пропускане на тази енергия ки. Вече са много популярни и акупунктурата и акупресурата, която помага за по-доброто здраве на човека. Но, ако си стегнем тялото, тогава акупресурата не работи. Именно това е идеята на айкидо, с плавни и леко отпуснати движения, с много кръгови движения човек да подобри и да поддържа много добре своето здраве. Както физическо, така и духовно. Между другото на японски здраве се пише с два йероглифа. Единият означава тяло, другият означава разум. Това е свързано неразривно свързано с тяхната медицина.
АГ: Какво означава ки за вас? Това е част от името на айкидо, но какво означава за вас в личен план и не само.
ПЮ: Ки е жизнената сила, жизнената енергия, която позволява всички органи на тялото да работят нормално да работят в пълния си капацитет и човек може да се наслаждава на един разумен и изключително здравословен и комфортен начин на живот.
АГ: Това е въпросът, който  съм сигурен, че са ви задавали и преди: може да бъде ефективно в ситуации на реална самоотбрана?
П.Ю: То може да бъде и първоначалната форма е било точно такава, но понеже целта е била и да се разпространи и не само между военни, не само от самурайската класа, откъдето произлизат всички японски бойни изкуства. А целта е то да се занимава основно със здравето на човека и именно с тази енергия, жизненоважната енергия ки. Така че много лесно може да се отиде към техниките, които са предназначени точно за самозащита или са част били част от военната подготовка на самураите, на японската военна класа. В същото време самата му философия много добре се използва за подготовка на телохранители, които са лични телохранители с тези бързи движения. Айкидо от самото си начало предвижда бой с няколко противник. Тоест това означава, че съзнанието на човека, който е тренирал, наблюдава всичко около него на 360 градуса, което при спорта когато си един на един, тази подготовка не се използва много. В същото време айкидо се използва от много правоохранителни органи по света, за да може да задържи хора, така че без да ги наранява, да може спокойно да ги арестува без да се наложи да ги бие. Това е нещо много важно, особено ефективно. Когато един престъпник или някой зависим човек - когато е дрогиран, той не усеща болката на удара и тогава техниките помагат той да бъде сгънат и много лесно да бъде преместен от един място на друго, без да се наранява.
АГ: Всичко това - сливане с опонента, избягване на атаката - всичко това изисква запазване на спокойствие и присъствие на духа. Как тренирате, за да го правите под напрежение?
ПЮ: Другото, за което е айкидо е много добро, е за мениджмънта и за обучение по висш мениджмънт - това е взимане на решения под напрежение, тоест самите занимания, медитацията, стойката, дишането - това естествено изисква по-дълга практика. Това помага наистина за спокойно отношение към ситуацията. Ако говорим за улична ситуация примерно на правоохранителни органи, то говорим те да упражняват принципа на деескалация, а не влизайки да се състезават, да се бият с човека, който трябва да арестувате или да задържат и по този начин цялото това нещо става много по-спокойни и много по-безопасно и тогава няма да има по медиите съобщения за случаи на насилие от страна на органите. 
АГ: А в не толкова боен план, в напълно ежедневен - как помага айкидото да се справяте с конфликти в ежедневието?
ПЮ: Ами първо помага да разделиш човека от проблема, да не го приемаш лично, след това спокойно да видиш проблемът накъде е насочен да не се изправиш директно срещу него, а да го оставиш, да го погледнеш отстрани и да видиш накъде се развива и след това без конфликт да го отклониш. Да можеш да го отклониш. Понеже проблемите идват обикновено от хората, по-рядко от животни или от друга ситуация - да можеш да успокоиш нещата и да да контролираш целия процес. Това в айкидо се нарича водещ контрол.
АГ: Споменахме със сенсей Помяновски, че България в момента единствената страна в Европа, в която айкидо се преподава в национална спортна академия.
ПЮ: Да имаме степени бакалавър, магистър и дори може да се прави докторат - не само в Европа в целия свят. Той говори за Европа, защото е председател на Европейската айкидо федерация, но в целия свят това нещо е уникално.
АГ: Това според вас това ще промени начина, по който се преподава и практикува айкидо?
ПЮ: Това е много, много важен въпрос, защото традиционната подготовка на един сенсей учител или треньор е едно нещо. Но спортната наука се развива непрекъснато и се разви много от 40-50 години. Според мен мисля, че дори е времето тя да се намеси по-сериозно, за да може обучението, преподаването, методологията в айкидо да стане по-съвременна, по-лесна за усвояване и по-полезна за хората.
АГ: Накрая два технически въпроса: Каква е ролята на укеми, уменията за безопасно падане, в цялостната философия на айкидо?
ПЮ: Ако мога фигуративно да се изкажа, ако си представя едно завихряне, това се получава между уке и наге (хвърляният и хвърлящият) в айкидо което изразява ин и ян. И тогава се получава чрез правилното укеми баланса и хармонията с партньора, а в чисто практичен план - няма страх от падаме. Човек може да винаги да се предпази в чисто такъв ежедневен план на мен ми се е случвало дори когато децата бяха малки да мине колело отзад да ме бутне, аз да я хвана, да падна, така че да не нараня себе си и да предпазя детето си. Това се получава вече след много години практика и е част от естественото, неосмислено движение.
АГ: И последният, също технически въпрос - коя е любимата ви техника от айкидо, ако има такава и защо?
ПЮ: Любимата ми техника е първата техника, иккьо. Тя и както първа, така и най-трудна за изучаване и се изучава много години. Тя съдържа всички принципи на айкидо в себе си и с нея се започва, но голяма грешка правят тези колеги, които е подценяват и мислят, че са я научили бързо. Независимо, че е хват с ръцете на ръката на партньора, тя се изпълнява основно с краката и с ханша. И на мен ми отнеме повече от две десетилетия, за да я разбера, но все още я уча и работя по нея.