Олимпийската вицешампионка по художествена гимнастика Боряна Калейн беше наградена за "Спортист на София" за 2024 година

Олимпийската вицешампионка по художествена гимнастика Боряна Калейн беше наградена за "Спортист на София" за 2024 година на специална церемония в Музея на спорта.
Калейн заслужи признанието със спечеления сребърен медал индивидуално на Олимпиадата в Париж, наред с това през 2024 г стана европейска шампионка от Будапеща.
Гимнастичката направи изненада на домакините като дари на Музея на спорта едно от триката си, с което участва на Игрите във френската столица.
"Много съм развълнувана да бъда тук и съм щастлива, че мога да подаря едно от моите трика от Париж на Музея на спорта. Тази награда е изключително признание за мен от моя роден град, в който съм тренирала и имам страхотни спомени", заяви Калейн.
Валентина Георгиева се нареди втора, след като се класира на авторитетното 5-о място на прескок на Игрите в Париж и грабна среброто също на прескок от Европейското първенство с първия медал за България при жените от 35 години насам.
Трети е боксьорът Кубрат Пулев спечели през декември двубоя с Махмуд Чар за регулярната титла на Световната боксова асоциация (WBA).
Официални гости на награждаването бяха министърът на младежта и спорта Иван Пешев, кметът на София Васил Терзиев, Цветомир Петров, председател на Столичния общински съвет (СОС) и други.
"Изключително съм щастлив да бъдем заедно днес, за да наградим най-добрите спортисти на столичната. Искам да благодаря на всички спортисти, защото Вие сте най-добрите посланици на нашия град и на нашата държава. Желая Ви да сте здрави и си пожелавам да имаме един огромен проблем - този музей да не може да победе всички трика и медали на големите спортни успехи. Предстои да бъде приет държавният бюджет и бюджетът на Общината и тогава ще се види колко обичаме спорта. Надявам се това да е така и да го покажем с финансирането", каза Терзиев.
В анкетата следват борецът Едмонт Назарян, бронзов медалист от Европейското първенство в Букурещ в категория 63 кг класически стил, плувкинята Габриела Георгиева, шеста на 200 метра гръб на Световното първенство в Доха с национален рекорд 2:10,11 минути, първата след Таня Богомилова със световен финал в женското плуване и участничка на Олимпиадата в Париж, тенисистката Виктория Томова, влязла за първи път в Топ 50 на световната ранглиста, 17-а на Олимпиадата в Париж и финалистка на УТА 125 турнира във Валенсия, фехтовачката Йоана Илиева - 10-а на сабя от Олимпиадата в Париж, спечелила турнира за Световната купа в Люксембург, с бронз от Гран При турнира за Световната купа в Орлеан (Франция) и сноубордистът Кристиян Георгиев, световен шампион за младежи на паралелен слалом от Лахтал (Австрия).
Второто издание на анкетата бе организирано отново сред авторитетните спортни журналисти членове на Медийния съвет към Българския олимпийски комитет. Всеки от тях посочи своята тройка, като за първо място се даваха 5 точки, за второ 3 и за трето 1 точки. Преди година Калейн се нареди четвърта, тогава победител с 29 точки бе скиорът алпиец Алберт Попов.
В края на церемонията Боряна Калейн (художествена гимнастика) и Кристиян Георгиев (сноуборд) бяха обявени за лица на инициатива "Европейска столица на спорта" за 2025 година.
Специални награди за заслуги към спорта бяха връчени на Йоана Илиева, на сноубордиста Тервел Замфиров и на старши треньора на националния отбор по фехтовка Ивайло Воденов. 
Топ 8 на анкетата за "Спортист на годината на София за 2024":
1. Боряна Калейн (художествена гимнастика)     45 точки
2. Валентина Георгиева (спортна гимнастика)    22
3. Кубрат Пулев (професионален бокс)            6
4. Едмонт Назарян (борба класически стил)       3
5. Габриела Георгиева (плуване)                 2
6. Виктория Томова (тенис)                      1
7. Йоана Илиева (фехтовка)                      1
8. Кристиян Георгиев (сноуборд)                 1
Българска телеграфна агенция има споразумение за сътрудничество с Музея на спорта.
Музеят на физическата култура и спорта се намира в специално пригодена зала в Националния стадион "Васил Левски". Той е създаден с решение на Бюрото на ВКФС (Върховен комитет за физическо възпитание и спорт) и с писмо на Министерство на културата от 26 април 1956 година. Първата музейна експозиция е открита на 30 март 1962 година.
Музеят на спорта е под номер 66 в списъка на 100-те национални исторически обекта.