Словенецът Горан Драгич си спомни за триумфа на Евробаскет 2017 и какво е да имаш Лука Дончич за съотборник

Бившият словенски национал и играч от Националната баскетболна асоциация Горан Драгич се върна към триумфа на Евробаскет 2017 и разказа какво е да имаш изгряващата тогава звезда Лука Дончич за съотборник.
38-годишният Драгич участва в подкаста на един от братята на Янис Адетокунбо - Танасис Адетокунбо: Thanalysis Show.
"Лесно е. През 2017 година за първи път играхме заедно. По това време Лука беше малко по-различен. Все още беше млад и аз го взех под крилото си. Бяхме съотборници. Още тогава се виждаше невероятния му талант. Да бъдеш титуляр в националния отбор на 17, 18 години, да вкарваш толкова - беше нещо невероятно", коментира Горан Драгич.
Той и Дончич се събраха в националния отбор на Словения и за Европейското първенство през 2022 година. Тимът бе сред фаворитите за титлата, но отпадна от Полша на четвъртфиналите.
"Предишното Европейско първенство беше доста различно. Преди бях Батман, а той Робин, а след това ролите се размениха. Бях наистина щастлив да играя с него. Толкова изключителен баскетболист и добро хлапе", каза още Драгич, който е играл под ръководството на бащата на Лука Дончич - Саша Дончич.
"Когато бях на 15 години, подписах първия си професионален договор. И знаете ли кой беше менторът ми в отбора тогава? Саша Дончич, бащата на Лука. Когато имахме мач или тренировка, Лука, който беше още дете, идваше, бърше пода или каквото е необходимо. През 2017-а за първи път играх с него, а сега той е суперзвезда в НБА. Това е кръговратът на живота", разказа Горан Драгич.
През февруари 2011-а Финикс Сънс прати Драгич в Хюстън Рокетс, а сделката била финализирана докато словенецът е съотборниците му били в самолета на път за Торонто за мач срещу Раптърс.
"Имахме тренировка и след това летяхме за Торонто. Крайният срок за трансфери беше 13:00 часа следобед. Приключихме тренировката, пътувахме до летището и се качихме на самолета в 12:30, когато оставаха 30 минути до крайния срок. Седях то Стив Неш и съм заспал. Когато кацнахме, Стив ми каза "Извинявай, Джи, но беше трансфериран". Взех си багажа, отидох на терминала и летях до Хюстън. На следващия ден играх срещу Нетс. Право на работа", спомни си Драгич.