УзА: Узбекистанско-българското сътрудничество бележи нов етап

В обзорен материал узбекистанската новинарска агенция УзА днес отбелязва навършването на 34 години от установяване на дипломатически отношения между Узбекистан и България. В периода от 12 септември 1992 г. досега Ташкент и София постоянно развиват политическия си диалог, припомня агенцията.
В частност, като част от активната външна политика на Ташкент, насочена към разширяване на сътрудничеството с Европейския съюз, се обръща засилено внимание на обогатяването на отношенията с България. Политическият диалог е важна област на партньорство. Например, през юни 2025 г., по време на официалното посещение на българския президент Румен Радев в Узбекистан се проведоха разговори с президента на Узбекистан Шавкат Мирзийоев.
Страните постигнаха редица споразумения, насочени към издигане на отношенията им на качествено ново равнище. По-конкретно, държавните глави подписаха съвместна декларация за засилване на сътрудничеството. Разменена беше и програма за 2026-2027 г. между външните министерства, както и споразумение за установяване на партньорство между Ташкент и София.
Засилват се междупарламентарните връзки. По-конкретно, диалогът между законодателните органи на двете страни служи като важна платформа за укрепване на политическите отношения и обмен на опит.
Положителен тласък се наблюдава и в търговско-икономическото сътрудничество. По време на разговорите на високо равнище през миналата година беше подчертана необходимостта от увеличаване на търговския оборот и разширяване на доставките на текстил, хранителни продукти, химически и фармацевтични продукти, метални изделия и технологично оборудване. Като приоритети бяха определени и съвместните проекти в селското стопанство, фармацевтиката, геологията, изкуствения интелект, дигиталното развитие, информационните технологии и туризма.
Транспортът и логистиката са перспективна област. Българските пристанища Варна и Бургас се считат за важен логистичен център за Транскаспийския международен транспортен маршрут или „Средния коридор“, свързващ Европа и Централна Азия. През юни българското Министерство на транспорта предложи превръщането на тези две пристанища в ключов регионален транспортен и логистичен център между Европа и Централна Азия. Тази област е важна и за разширяване на възможностите за навлизане на узбекски продукти на европейския пазар.
Отношенията в рамките на ЕС също са ключов компонент на узбекско-българското сътрудничество. Като член на ЕС България играе ключова роля в развитието на икономическите и политическите връзки на Узбекистан със Стария континент. Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Узбекистан и ЕС влезе в предварително приложение на 1 март тази година. Документът ще създаде солидна правна основа за съвместното развитие на важни области като търговия, инвестиции, икономика, енергетика и транспорт.
Връзките в хуманитарната сфера също се задълбочават. На преговорите миналата година бяха обсъдени и засилването на академичния и научния обмен, засилване на сътрудничеството между висшите учебни заведения и организиране на културни събития. По-специално, беше постигнато споразумение за провеждане на седмица на културата и киното между Узбекистан и България.
Връзките между регионите също допринасят за сближаването между двата народа. Бухара и Варна, Самарканд и Пловдив са побратимени градове. Миналата година Ташкент и София подписаха споразумение за партньорство. Подобни стъпки откриват нови възможности за развитие на културен, икономически и хуманитарен обмен.
Туризмът също предлага огромен потенциал. Исторически градове като Самарканд, Бухара и Хива представляват голям интерес за българските туристи. Историческите градове и планинският терен по крайбрежието на Черно море също са привлекателни за узбекистанците.. Така туризмът и преките транспортни връзки ще укрепят допълнително хуманитарните връзки.
Развиващите се от 34 години дипломатически отношения между Узбекистан и България сега придобиват ново значение. Посещенията на високо равнище през последните години, съвместните декларации, новите области на икономическо сътрудничество, транспортните и логистични проекти и хуманитарните връзки създават солидна основа за партньорството между двете страни. Систематичното преминаване на постигнатите споразумения към практическо приложение открива нови възможности за по-нататъшно задълбочаване на отношенията между Ташкент и София. Подобно сътрудничество е в интерес не само на двете страни, но и за Централна Азия и Европа.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и УзА)