Вълната от завои надясно продължава в Латинска Америка с избирането за колумбийски президент в неделя на Абелардо де ла Есприеля, подкрепян от Доналд Тръмп и изповядващ твърда линия по отношение на организираната престъпност и ултралиберална политика в икономическо отношение.
Повечето президентски дворци в Латинска Америка вече са заети от представители на ново поколение десни лидери, които се отличават със силова или нетипична реторика.
Освен идеологическа промяна на регионално ниво, експертите виждат в тази динамика благоприятна почва за кандидати тип "аутсайдери" - резултат на желанието за скъсване с традиционните партии.
Според Лиса Саноти, изследователка в базирания в Будапеща Институт за демокрация към Централноевропейския университет, както и в Ултра-лаб в Сантяго, "президентските избори дават възможност за заобикаляне на отслабените или дискредитирани традиционни партии, и да се създаде директна връзка с избирателите".
Общото между тези нови лидери, повечето от които са млади, е капацитетът им да изгражда силна лична марка, да влизат в коалиции според моментните нужди и да се възползват от емоциите на обществеността, каза Саноти, която е специалистка по крайната десница.
Избраният за президент на Салвадор на 37 години през 2019 година Наиб Букеле, който вкара в затвора 2% от населението на страната си, послужи като образец.
Предлагайки привидно прости решения на недоволството, свързано с престъпността, икономическия застой и дискредитирания политически елит, той си спечели огромна популярност в страната си и се радва на голяма подкрепа на континентално ниво в Южна Америка.
Четиридесет и седем годишният Абелардо де ла Есприеля явно се вдъхновява от Букеле - като се започне с неговите грандиозни затвори с висока степен на сигурност и се стигне до външния му вид, характеризиращ се с грижливо поддържана брада.
"Недоволство"
Освен образите си на мъжкари, тези нови лидери използват страха и недоволството от декласирането, за да привличат поддръжници и извън рамките на традиционния десен електорат.
Абелардо де ла Есприеля получи добри резултати от бързо разрастващата се средна класа, която е недоволна от икономическия застой и най-вече от влошаването на ситуацията в сферата на сигурността, което беше ключов въпрос на всички скорошни латиноамерикански избори.
"През две хилядните години станахме свидетели на "розова вълна" в Латинска Америка", обяснява Антъни Перейра - политолог в Тулейнския университет, според когото популистките тенденции са по-скоро регионална традиция, а не ново явление.
Той казва, че поскъпването на суровините е дало възможност на левицата да финансира увеличаването на минималната работна заплата, да намали неофициалната безработица и да отвори достъпа до кредитиране и образование.
"Броят на хората, които живеят в бедност, намаля, намаляха и неравенствата в доходите", подчертава той. След като суровините значително поевтиняха и след пандемията от КОВИД-19, "оптимизмът от второто десетилетие на века се превърна в разочарование и недоволство".
Засилване на организираната престъпност
Същевременно, "организираната престъпност се засили и установи контрол върху цели квартали и затвори. Избирателите започнаха да гледат с по-добро око на политиците, представящи се за антисистемни", казва още Перейра.
От Еквадор до Бразилия престъпни групировки се превърнаха в конгломерати, които разполага с милиони и даже с милиарди долари благодарение на консумацията на наркотици по целия свят, като насилието продължава да ги съпътства.
Освен че изнасят тонове кокаин за Европа и САЩ, те се обогатяват и чрез изнудване или незаконен добив от мини, като се възползват от скока в цената на златото.
Според последното проучване на "Латинобарометро" 75% от анкетираните в повече от десет страни от региона смятат, че престъпността се е увеличила през изминалата година.
Около една трета от латиноамериканците смятат, че са лично засегнати от престъпността или че тя засяга техни роднини.
"Липсата на сигурност е непоносима. Вече не можем да излизаме, като преди, винаги трябва да сме нащрек", оплаква се 60-годишната домакиня Сандра Гутиерес, която е гласувала за Де ла Есприеля.
Тестът на властта
Веднъж дошли на власт обаче, някои лидери от тази нова дясна вълна вече се натъкват на трудности.
Срещу Родриго Пас в Боливия има повтарящи се демонстрации, които доведоха до повсеместен недостига на стоки. Даниел Нобоа в Еквадор първоначално намали нивата на убийствата, но понастоящем те достигат рекордни равнища. Популярността на Хосе Антонио Каст в Чили се срина през първите му 100 дни на власт.
Експертите се питат дали Абелардо де ла Есприеля ще сподели участта им
"Той направи една черно-бяла кампания, като акцентира върху разломните линии, а управлението е в сиви нюанси", казва Хуан Алварес от Института "Каро и Куерво" в Колумбия.
(БТА)
(превод от френски език: Божидар Захариев)