АФП: Могат ли облаците да се превърнат в катализатор на война?

Могат ли облаците да се превърнат в катализатор на война? Страните по света от десетилетия манипулират тези бели маси, носещи се във въздуха – една практика, която би могла да създаде или да подклади световни геополитически напрежения при климатичните промени.
Измислена през 40-те години на миналия век, техниката за засяване на облаците представлява изпращане в тях  чрез самолет, дрон или оръдие на субстанция, например сребърен йодит, за да се благоприятства формирането на дъжд.
Първо създадена с цел борба срещу сушите, техниката се използва и срещу горските пожари или за намаляване на размера на градоносните зърна. През 2008 г. Китай използва технологията, за да се опита да попречи на дъжда да се изсипва върху обектите, на които се провеждаха Олимпийските игри в Пекин.
Засяването на облаци се превърна в истинско оръжие, когато САЩ го използваха в рамките на операцията „Попай“, за да забавят напредъка на противниковите сили през Виетнамската война. В отговор на това ООН създаде през 1976 г. конвенция, която забранява техниките за модифициране на околната среда за военни или за враждебни цели.
Но прилагането на конвенцията е много ограничено, казва Марин де Гулиелмо Вебер, изследователка от Института за стратегически изследвания към Военното училище и директорка по научните въпроси в Мониторинговия център „Отбрана и климат“.
"Конвенцията е базирана на концепцията за умишлено действие, тоест ако една страна предизвика метеорологично-климатична промяна на територията на нейна съседка, като същевременно казва, че не е имала намерение да прави това, нейната отговорност отпада“, казва изследователката.
„Трудно е за научната общност да установи връзката между природни бедствия и климатични промени. Представете си, че трябва да припишете отговорността на даден феномен на техниките за промяна на времето. Отговорността на една държава ще бъде почти невъзможна за доказване“, казва експертката.
Друго предизвикателство произтича от нарастването на недоверието спрямо научните институции, илюстрирано например от бюджетните съкращения, извършени от президента на САЩ Доналд Тръмп в американските научни агенции, казва също така специалистката.
В контекст на изключително интензивно международно объркване понякога конспиративните теории надделяват, добавя тя.
Така например през 2024 г. в резултат на исторически наводнения, станали в Южна Бразилия и в Обединените арабски емирства, хиляди потребители на интернет обвиниха научната общност, че е предизвикала поройни дъждове чрез засяването на облаците, отричайки климатичните промени.
Засяването на облаците може в този контекст да поддържа повсеместна параноя. Сега около 50 държави извършват операции за метеорологични промени по света.
Китай, голям инвеститор в техниките за  засяване на облаци, действа активно в тази насока на тибетското плато, казва Марин де Гуилиелмо Вебер. Тя проучва инициативата „Водна река“, подета през 2018 г. от Пекин, за да се намери решение на недостига на вода и да се укрепи хранителната сигурност  на страната.
Но това може да повлияе на водните ресурси на страните по-надолу, като например Индия, казва изследователката.
"Ако една страна научи, че нейната съседка променя времето, тя ще бъде изкушена веднага да я обвини заради някоя суша“, казва експертката.
Така например през 2018 г. по такъв повод се разгоря напрежение между Израел и Иран, когато ирански генерал обвини Йерусалим, че „краде облаци“, за да попречи на дъжда да вали над Иран, в момент, в който Ислямската република страдаше от сериозна суша.  Тези обвинения в крайна сметка бяха опровергани от ръководителя на иранската метеорологична служба.
"Ако той не го беше оспорил, имаше риск хората, които имат действително голям проблем със сушата да се мобилизират срещу Израел“, казва френският адвокат и интелектуалец Матийо Симоне. През 2022 г. той учредява Световния ден на облаците, именно за да привлече вниманието на хората върху юридически вакуум във връзка с тях. Според Симоне облаците трябва да бъдат разглеждани като общо благо и нито една страна не трябва да може да решава сама какво ще прави с облаците.
Тази година Симоне се надява, че ще се конкретизира идеята му облаците да бъдат включени в световното наследство на ЮНЕСКО.  (БТА)
 
(Превод от френски: Габриела Големанска)