АФП: Сумодипломацията е тежък инструмент на японската "мека сила"

В центъра на тепиха двама исполини се гледат дълго под вежди, преди да се сблъскат с глух трясък. Сумистите, героите на японския "национален спорт", се завръщат в арсенала на меката сила, която архипелагът разгръща в чужбина.
Зад кулисите на турнира, който приключи наскоро в Токио и бе спечелен от младия украински талант Аонишики, вече се подготвяше друго събитие: турне в Париж през юни, след като миналата година такова беше организирано в Лондон.
Това е възраждане на неформалната дипломация на сумото, след като рикиши (борците) почти не бяха напускали архипелага от турнира в Лас Вегас през 2005 г.
Използването на такива посланици обаче има дългогодишна традиция: още през 1854 г. сумистите са демонстрирали силата си пред комодор Пери, изпратен от САЩ, за да постигне дипломатическо и търговско отваряне на Япония след два века изолация.
В дневника си той обаче описва като "варварски" демонстрациите на сила на борците, "по-скоро приличащи на бикове, отколкото на хора".
Пери "е наблюдавал всичко, свързано с Япония, от позицията на почти пълно невежество за страната", отбелязва Джесaмин Р. Абел, професор по азиатски изследвания в университета "Пен Стейт".
Днес, напротив, "за зрител, който вече смята Япония за "готина", сумото само подсилва" тази представа.
Сумисти срещу панди
Архипелагът добре е разбрал това. Държавата "се стреми да популяризира "туризма на бойните изкуства", не само сумо, но и кендо или карате", подчертава Косуке Таката, доцент във Факултета по спортни науки на Университета "Васеда".
Такива обиколки се организнират през целия 20 век в САЩ, Европа, СССР и Китай, където съпътстват японската дипломация в разгара на Студената война.
През 1973 г. борците посещават Пекин, за да отпразнуват установяването, година по-рано, на дипломатически отношения между Япония и Китай, управляван от Мао Цзедун, който, от своя страна, прилага "пандадипломацията", като изпраща две панди в Токио.
Предвид, че в момента отношенията между Китай и Япония са в най-лошото си състояние – последните две панди в Япония бяха върнати в Китай – подобна обиколка вече няма да има същия ефект, смята Ерик Еселстром, професор по история в Университета на Върмонт.
По онова време Китай "беше относително слаб, а Япония – доста силна икономически", и двете съседни държави бяха "във фаза на взаимно преоткриване", обяснява той.
През последните 20 години такива посещения се организираха по-рядко, тъй като Японската асоциация по сумо (ЯАС) се фокусираше върху местната публика, докато популярността ѝ намаляваше, подкопана от множество скандали (нагласени мачове, незаконни залози, насилие). След това КОВИД-19 попречи на всякакви пътувания в чужбина.
Ясутоши Накадачи, бивш борец и отговорен за организацията на пътуването до Париж, спомена за "сложна ситуация" за ЯАС, но и за липса на запитвания от чужди страни.
"Не е забавление"
Контекстът вече е различен: през 2025 г. Япония посрещна рекорден брой туристи, които все повече се интересуват от сумото, като турнирите се играят пред пълни трибуни.
Промоутърът на турнира в Париж Дейвид Ротшилд казва, че е опитал контакти с ЯАС преди десетина години, но не получил отговор до 2023 г. "След много обсъждания нещата се ускориха: за един месец направихме почти всичко".
А какво е изискването на ЯАС? "Сумото трябва винаги да се разглежда като традиция. То не е само спорт и не е забавление", обяснява Ротшилд.
Париж вече е посрещал сумотори през 1986 и 1995 г., а представителите на ЯАС си спомнят за пътуването, по време, когато те самите са били борци.
"Борехме се сериозно, но най-вече бяхме доволни, че можем да се наслаждаваме на Париж", спомня си Ясутоши Накадачи, докато Сехеи Кисе казва, че е бил впечатлен от срещата си с Жак Ширак, тогавашния френски президент и голям фен на сумото.
Като запален киноман, рикиши Вакамотохару се надява да посети площад "Конкорд", където е снимана една от сцените на филма "Дяволът носи Прада". Веднъж стъпил на парижките павета, той самият може да се превърне в истинска атракция. (БТА) (Превод от френски: Асен Георгиев)