АП: Тръмп харесва морски блокади, но Иран се различава значително от Венецуела и Куба

Президентът Доналд Тръмп прибегна до морски блокади, за да окаже натиск върху правителствата на Венецуела, Куба, а сега и на Иран, за да ги накара да изпълнят исканията му, но в Близкия изток предпочитаната от него тактика се сблъсква с реалност, която се различава коренно от тази в Карибско море.
Иран, за разлика от Куба или Венецуела, блокира ключов търговски маршрут за доставки на енергия, което означава, че колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова повече ще страда световната икономика. Техеран представлява и по-голяма военна заплаха, надхвърляща тази от страна на неприятелите на САЩ в собственото им полукълбо, и изисква продължително военно присъствие далеч от бреговете на САЩ.
Контролът над Ормузкия проток дава голяма влияние на Иран по време на нестабилното примирие, тъй като нарастващите икономически рискове - особено по-високите цени на горивата в САЩ в година на избори - биха могли да принудят републиканското правителство на Тръмп да прекрати блокадата на иранските пристанища и крайбрежие, казват експерти. 
„Сега въпросът е коя страна - САЩ или Иран - може да издържи повече“, каза Макс Буут, военен историк и старши научен сътрудник по въпросите на националната сигурност в Съвета за външни отношения.
Ефективността на тактиката на Тръмп за оказване на натиск - използване на най-мощния военноморски флот в света за блокиране на търговията със санкционирания ирански петрол и други стоки - все още е предмет на сериозни дебати. Някои експерти твърдят, че успехът на Тръмп във Венецуела вероятно се дължи повече на военната операция на САЩ, при която беше задържан лидерът Николас Мадуро, отколкото на американските военни кораби, които конфискуваха петролни танкери, подложени на санкции, за да наложат американски контрол над Венецуела.
Междувременно петролното ембарго на САЩ срещу Куба предизвика най-тежката икономическа криза на острова от десетилетия. Макар американски и кубински официални представители да се срещнаха наскоро на острова за необичайни преговори, финансовият натиск не успя да постигне обявената цел на администрацията Тръмп - смяна на ръководството.
„Смятам, че успехът на мисията срещу Мадуро във Венецуела вероятно е вдъхнал увереност на президента“, каза Тод Хънтли, директор на Програмата по право в областта на националната сигурност към Университета Джорджтаун.
Това обаче не прави ситуацията във Венецуела и Иран сходна - нито географски, нито военно, нито политически. „Има някои съществени разлики“, каза Хънтли, пенсиониран капитан от Военноморските сили и главен военен прокурор.
Въпреки че блокадата срещу Иран, наложена от САЩ, нанесе тежък удар на икономиката на Техеран, включително като спря товарните кораби да внасят различни стоки, Иран все пак успява да транспортира част от петрола си, подлежащ на санкции, според компании за проследяване на кораби.
Ислямската република отхвърли исканията на Тръмп за отварянето на Ормузкия проток, през който обикновено преминават 20% от световния петрол, а тази седмица отново извършваше атаки по кораби.
Забавените доставки през протока доведоха до скок на цените на бензина далеч извън региона и повишиха цената на храните, както и на много други видове продукти, създавайки политически проблем за Тръмп преди междинните избори през ноември. 
„Блокадите обикновено са само един инструмент от механизма, използван в конфликт“, каза Салваторе Мерколяно, професор по морска история в Университета Кембъл в Северна Каролина. „Те могат да бъдат важни. Но това е само един елемент. И не мисля, че това ще бъде достатъчно, за да убеди иранците.“ 
„Нито един кораб не е избегнал американските сили“, посочи адмирал Брад Купър миналата седмица, шеф на Централното командване на САЩ. Командването, отговарящо за Близкия изток, съобщи, че по данни до вчера то е наредило на 31 кораба да обърнат или да се върнат на пристанище.
Представители на търговското корабоплаване са скептични. Специализираната платформа за морски данни и анализи „Лойдс Лист Интелиджънс“ (Lloyd's List Intelligence) заяви, че от 13 април „постоянен поток от трафик на сенчестия флот“ е преминавал през Персийския залив, включително 11 танкера с ирански товар, които са напуснали Оманския залив извън протока.
Фирмата за морско разузнаване „Уиндуорд“ (Windward) заяви тази седмица, че иранският трафик продължава „чрез измама“.
Иранските кораби имат няколко начина да избегнат блокадата, включително фалшифициране на данните за проследяване на местоположението им или пътуване през пакистански териториални води, каза Мерколяно. Той отбеляза също, че самият обем на корабния трафик, което военните трябва да проверяват, е предизвикателна задача.
Последният път, когато САЩ наложиха блокада, подобна на тази, насочена срещу ирански кораби, беше по време на администрацията на Кенеди в началото на 60-те години, когато САЩ наложиха блокада срещу Куба, каза Хънтли. „И дори не се наричаше блокада“, каза той. „Наричахме я карантина.“
Някои морски блокади в историята са имали влияние, като например британската блокада срещу Германия по време на Първата световна война. „Но те обикновено имат много дългосрочно въздействие, докато Тръмп търси краткосрочни, бързи резултати“, според Буут, военния историк.
Той каза, че Тръмп вероятно смята, че блокадата на санкционираните петролни танкери, свързани с Венецуела, е изиграла ключова роля за смяната на властта там. Буут обаче подчерта, че причината е по-скоро отстраняването на Мадуро и последвалото сътрудничество от страна на неговия вицепрезидент и настоящ временен президент Делси Родригес.
„В Куба или Иран няма Делси Родригес“, каза Буут. „Мисля, че успехът му във Венецуела го е заблудил, като го е накарал да мисли, че това е модел, който може да бъде повторен и на други места. Той го вижда като огромен успех с малка цена. А всъщност се оказва, че това е уникално стечение на обстоятелства.“
(БТА)
(Превод от английски език: Елена Инджева)