През последната година НЖКБ направи шест гари напълно достъпни, като в момента 106 от всичките 555 гари в Белгия имат необходимата инфраструктура за слепите, хората с увредено зрение и тези в инвалидни колички. Преди четири години едва 78 гари в страната имаха такива възможности.
За да бъде напълно или автономно достъпна, една гара трябва да има рампа или асансьор до всеки перон. Пероните трябва да са с височина 76 cm и да бъдат оборудвани с насочващи ленти за хора с увредено зрение. Трябва също така да има поне една достъпна машина за продажба на билети с бутон за помощ, позволяващ на пътуващите незабавно да се свържат със служител, който да поеме управлението на машината от разстояние.
Железопътната компания изрази амбицията да има 176 достъпни гари до 2032 г. 70% от пътуващите с влак в страната се качват на въпросните гари според НЖКБ.
Асоциацията на пътниците ТрейнТрамБус“ не е впечатлена. „Това показва липса на амбиция от страна на НЖКБ“, заяви председателят на организацията Питър Меукенс. „Каква е ползата от факта 176 гари да бъдат достъпни, ако с инвалидна количка можете лесно да се качите на влака на централната гара в Антверпен, но не можете да слезете при пристигането си например на гарата в Зеделгем?“, допълни той.
„Наистина трябва повече за хората с намалена подвижност“, съгласен е използващият инвалидна количка Верле Берт, който преподава в Университета за приложни науки в Гент. „В противен случай рискуват да бъдат осъдени да останат на закрито у дома. Или да плащат за скъпо такси, ако не могат да шофират сами“, допълни той.
(Тази новина се разпространява по споразумение между БТА и Белга)