Идеята, бързо наречена от медиите „данък върху селските къщи“, имаше за цел да защити откритите селски пространства и земеделските земи във Фландрия. Тя щеше да засегне така наречените „зоново несъответстващи“ жилища, т.е. къщи или преустроени фермерски сгради, разположени в райони, официално предназначени за земеделие.
Първоначално предложението беше подкрепено от влиятелната фермерска организация „Буренбонд" (Boerenbond) и природозащитната група „Натюрпунт" (Natuurpunt), които рядко постигат общи позиции по политически въпроси. Фламандският министър на околната среда Йо Браунс първоначално го определи като „добро предложение в подходящия момент“.
Въпреки това министър-председателят на Фландрия Матиас Дипенделе почти веднага отхвърли идеята, заявявайки, че „има и други решения освен по-високи данъци“. До неделя Браунс също промени позицията си и заяви, че няма намерение да въвежда годишен данък за хората, живеещи в селските райони.
Дебатът разкри разделения във фламандската управляваща коалиция. Някои политици твърдят, че прекалено много земеделска земя се превръща в жилищни или бизнес площи, което оказва натиск върху селското стопанство и природата. Други поставиха под въпрос дали Фландрия наистина е изправена пред недостиг на земеделска земя и заявиха, че по-строгото прилагане на съществуващите устройствени правила би било по-ефективно от въвеждането на нови данъци.
Браунс все още подкрепя идеята за еднократно плащане, когато стари фермерски сгради се преустройват в жилища или търговски имоти в земеделски райони. Но коалиционните партньори от националистическата партия „Нов фламандски алианс" (N-VA) и социалистическата партия „Напред" (Vooruit) също са против тази идея.
Темата стана политически чувствителна, тъй като много жители на Фландрия живеят в селски домове извън официално определените жилищни зони.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и Белга)