Белгия иска от лидерите на ЕС да споделят риска от използването на замразени руски активи за Украйна
На срещата на върха в Копенхаген вчера лидерите на ЕС изразиха широка подкрепа за идеята да се използват руските активи, замразени на Запад, за отпускане на заем от 140 млрд. евро на Украйна, но заявиха, че ще обсъдят въпроса по-подробно, за да се опитат да изяснят правните аспекти на операцията.
Белгия, където се намират по-голямата част от замразените активи, е категорична, че преди да се съгласи с плана, ще се нуждае от силни гаранции от страна на ЕС, че няма да бъде оставена сама да се справя с Москва, ако руските активи трябва да бъдат върнати внезапно.
"Няма безплатни пари. Винаги има последствия", каза Де Вевер пред репортери в Копенхаген. "Вчера обясних на колегите си, че искам да подпишат, че ако вземем парите на Путин и ги използваме, всички ще носим отговорност, ако нещо се обърка", разясни той.
Тъй като финансираната от САЩ военна помощ за Киев приключва и много правителства в ЕС изпитват фискални затруднения, Европейската комисия предложи ЕС да използва паричните наличности от замразените ценни книжа на Руската централна банка, за да подкрепи Киев през 2026 и 2027 г.
Кремъл осъди предложението, дефинирайки го като "чиста кражба".
"Не ме поставяйте в ролята на лошия тук", каза Де Вевер. "От първия ден съм бил много конструктивен“, каза той и добави, че се нуждае от максимална правна сигурност и солидарност.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви вчера, че изпълнителният орган на ЕС ще доразвие плана и ще се погрижи да бъдат отчетени опасенията на Белгия.
"Напълно ясно е, че Белгия не може да бъде единствената държава членка, която поема риска. Рискът трябва да бъде споделен върху повече плещи", каза тя.