България е сред страните, където клеветата е само частично декриминализирана, отчита Съветът на Европа

България, Кипър, Литва и Сърбия прилагат частична декриминализация на клеветата, докато миналата година 13 държави от Съвета на Европа са премахнали изцяло текстовете за клевета от наказателните си закони. Това се посочва в доклад за свободата на медиите, изготвен от организациите в платформата "Безопасност на журналистите" и представен днес от Съвета на Европа.
Премахването на клеветата от наказателното право започна през 90-те години на миналия век след критични решения на Европейския съд по правата на човека и обществени кампании за това, че журналистиката не е престъпление, се отбелязва в документа. Допълва се, че миналата година няколко държави са осигурили полицейска закрила за журналисти, срещу които са били отправени смъртни заплахи, като се дават примери с България, Словакия и Италия. В доклада се посочва пример за натиск над медиите със случая със сайта "Медиапул", срещу чиято редакция бе заведено дело за рекордно обезщетение.
Български застраховател заведе иск за половин милион евро, след като сайтът писа по въпрос от обществен интерес - за проблеми в България със системата "Зелена карта", се пояснява в доклада. Исканите обезщетения могат да доведат до фалит на медията, се уточнява в текста.
Имаше и положителни новини, допълват авторите. Групите за свобода на медиите изразиха големи надежди след встъпването в длъжност на ново правителство в България през юни 2023 г., пише в документа.
Незаконното прилагане на шпионски софтуер срещу журналисти, използването на неправомерни съдебни дела срещу тях за възпрепятстване на разследващата им работа и несигурността пред много журналисти в изгнание, особено от Русия и Беларус, са сред основните опасения, изразени в доклада, се отбелязва в съобщение на Съвета на Европа. Миналата година са били разгледани 285 сигнала за сериозни заплахи или посегателства срещу свободата на медиите в Европа, в сравнение с 289 сигнала през 2022 г.
Въпреки че през 2023 г. броят на убитите журналисти и уличното насилие срещу тях намаля, сигналите показват нарастващо разнообразие от заплахи и опити за натиск, при които журналистите трябва да вършат своята работа. Медийната свобода е възпрепятствана от злоупотреби със съдебни дела (SLAPPS), заведени от политици и бизнеса по закони за защита на доброто име, като целта е оказване на тормоз над журналисти и медии с наказателни присъди, високи обезщетения и глоби, отбелязват авторите на доклада.
Отправен е призив държавите от Съвета на Европа да предприемат реформи в полицията и съдебната система, така че да подобрят защитата и безопасността на журналистите и други медийни служители.