Четирима български евродепутати изразиха позиции в дебата за разширяването на Европейския съюз

Четирима български евродепутати изразиха позиции в дебата по доклада относно стратегията на ЕС за разширяване по време на днешната пленарна сесия.
В доклада се предлага решенията на Съвета за отваряне и затваряне на отделни преговорни клъстери и глави да се вземат с квалифицирано мнозинство, вместо с единодушие, а окончателните решения относно присъединяването на нови държави членки да продължат да функционират с единодушие. Докладът е приет от комисията по външни работи през януари 2026 г., и в него се подчертава, че разширяването на ЕС е стратегически отговор на променящата се геополитическа реалност и жизненоважна инвестиция в сигурността и стабилността на ЕС.
Андрей Ковачев от името на групата на ЕНП каза, че разширяването е не само една от европейските политики, а дългосрочна инвестиция в сигурността, стабилността и просперитета на целия Европейски съюз, особено в сегашния геополитически контекст. То е живо доказателство, че европейският модел продължава да бъде привлекателен и притежава силен трансформиращ потенциал за обществата, които избират пътя на демокрацията, върховенството на правото и споделените европейски ценности. Той призова властите в Република Северна Македония да наваксат изоставането, да изпълняват ангажиментите от преговорната рамка и да разследват всички случаи на насилие, натиск и дискриминация срещу граждани, които открито заявяват своето българско самосъзнание. Ковачев посочи, че подобни случаи зачестяват и напомни за случай от последните дни с поругаване на Българския културен клуб в Битоля. Ковачев призова такива случаи да бъдат своевременно, обективно и прозрачно разследвани, а извършителите подведени под отговорност.
Станислав Стоянов от „Европа на суверенните нации“ каза, че разширяването на Европейския съюз трябва да бъде предвидим процес, воден от ясни правила, а изпълнението на поетите ангажименти в преговорните рамки на страните кандидатки е решаващо, както и че присъединяването на нова страна, без да са спазени Копенхагенските критерии, ще има негативни последици за целия съюз. По думите му някои страни полагат усилия и провеждат реформи, а други се опитват да хитруват. Стоянов отбеляза, че набързо скалъпените фасадни реформи подкопават легитимността на самия процес и ще донесат щети в дългосрочен план. Той поясни, че Договорът за Европейския съюз ясно определя, че разширяването изисква единодушието на държавите членки, а опитите за заобикаляне на този принцип в името на краткосрочни политически цели са недалновидни и трябва да спрат.
Ивайло Вълчев от „Европейски консерватори и реформисти“ изрази мнение, че разглеждания докладът показва значението на разширяването, но има един фундаментален проблем и това е идеята за премахване на единодушието при вземане на решения. Аз считам това за несъвместимо със сегашното законодателство на Съюза, защото то отнема правомощия на страните членки, каза Вълчев. По думите му докладът непропорционално адресира въпроси, свързани с Украйна и пренебрегва страните от Западните Балкани. „В контекста на идеите за креативно решение за бързото политическо присъединяване на Украйна към Съюза държа да изразя позицията, че подобно решение би представлявало изключителна несправедливост към страните кандидатки от Западните Балкани. Ние всички подкрепяме Украйна, но не бива да обезценяваме значението на преговорите за присъединяване към нашия съюз“, посочи Вълчев. Той добави, че членството в Съюза трябва да идва след реформи и прилагане на европейското законодателство, а след завършване на процеса всяка държава трябва да бъде не половинчат, а пълноценен и пълноправен член със всичките му прилежащи права и отговорности.
Илхан Кючук от „Обнови Европа“ каза, че политиката по разширяване допринася за европейското благосъстояние и отваря пространство за по-голяма социализация, за изграждане на европейски модел на приобщаване на страните, които са тръгнали по пътя на своята евроинтеграция, но според него разширяването на ЕС няма да се случи в днешни условия, ако не бъде поставен акцент върху реформите вътре в Европейския съюз. Той даде за пример трудностите в дебатите за бъдещето на многогодишната политика. „Как по тази методология ще успеем да се разберем с трийсет държави, с тридесет и три държави, тридесет и пет държави? Абсурдно е да говорим за разширяване, без да говорим за реформи вътре в рамките на собствения ни Европейски съюз“, каза още Кючук.
Към момента Албания, Босна и Херцеговина, Грузия, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Сърбия, Турция и Украйна са със статут на страни кандидатки, а Косово потенциален кандидат.
Стратегията ще бъда гласувана по време на пленарното заседание на 11 март 2026 г.