Датският премиер Мете Фредериксен насрочи тазгодишните парламентарни избори за 24 март, с повече от половин година предсрочно, съобщиха агенциите. Този път избирателите са призовани да отидат до урните в необичайна обстановка на напрежение едновременно с двете световни суперсили Русия и САЩ.
Изборите ще бъдат произведени в момент, когато отношенията с Вашингтон – който Копенхаген смята за най-близкия си съюзник – са силно обтегнати заради желанието на президента Доналд Тръмп да придобие Гренландия, отбелязва Франс прес.
„Скъпи датчани, днес поисках от Негово Величество краля да свика избори за Фолкетинг (датския парламент)“, каза Фредериксен пред депутатите в законодателния орган. „Дали ще продължа да бъда ваш премиер, ще зависи от това доколко силен мандат ще дадете на социалдемократите на парламентарните избори, които ще бъдат произведени на 24 март 2026 г.“
По конституция Фредериксен трябваше да насрочи следващите избори в срок до четири години от последните, които бяха произведени на 1 ноември 2022 г.
Фредериксен се възползва от възможността да представи предизборната си програма, която включва промяна на възрастта за пенсиониране и въвеждане на данък богатство.
Тя подчерта, че Дания трябва да продължи да се превъоръжава и да допринася за защитата на Европа от Русия, на фона на адаптирането на континента към новите геополитически реалности след завръщането на Тръмп в Белия дом, посочва АФП.
„Политиката на сигурност е и ще остане в основата на датската политика за много, много години напред“, каза Фредериксен.
Копенхаген е един от най-големите спомоществователи на Украйна във военно и гражданско отношение.
Северната страна е изправена и пред заплахи „от запад и риск от терористични атаки от юг“, посочи премиерът. „Ние европейците трябва да бъдем единни“, заяви Фредериксен.
През следващите четири години в Дания „ще се наложи да се справяме със собствени сили“, отбеляза тя и добави, че отношенията с Вашингтон ще трябва да бъдат предефинирани.
Дания и Гренландия в момента обсъждат със САЩ бъдещето на Гренландия, автономна арктическа територия, която според Тръмп е от решаващо значение за американската „национална сигурност“.
Заплахите, които той отправяше на по-ранен етап, че ще придобие острова, ако трябва и със сила, постепенно отстъпиха място на диалога, откакто той договори „рамка“ на споразумение с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, осигуряващо по-голямо влияние на САЩ в тази част на света.
Но въпреки това Копенхаген настоява, че само Дания и Гренландия могат да вземат решения за съдбата на арктическия остров.
Непосредствено след утихването на спора НАТО започна мисия в Гренландия с кодовото име „Арктически страж“, чиято задача е укрепване на присъствието на алианса в Арктика.
„Но това, че Дания ще бъде в предизборна кампания, не означава, че през това време останалият свят ще спре, за да ни чака. Той ще остане все така размирен и, както всички знаем, спорът около Гренландия не е приключил“, посочи Фредериксен.
Фредериксен, която е потомствен социалдемократ, стана най-младият премиер на страната си на 41 години през 2019 г.
Дъщеря на словослагател и детегледачка, през 2022 г. тя бе преизбрана, сформирайки коалиционно правителство с основните си политически опоненти – десноцентристите.
РЪСТ НА ПОПУЛЯРНОСТТА СЛЕД НЕУСПЕХИ
Макар и рейтингът на Фредериксен да се повиши в последно време доста осезаемо благодарение на дипломатическото напрежение около Гренландия, на европейските избори и на местните избори миналата година нейната Датската социалдемократическа партия (ДСДП) претърпя поражение.
ДСДП загуби почти половината общини, които контролираше, включително столицата Копенхаген, което сложи край на безпрецедентно над стогодишно управление на социалдемократите в главния град на Дания.
Според проучване по поръчка на Втори канал на датската обществена телевизия (ТВ2), за ДСДП биха гласували 21% от избирателите. Ако това се потвърди, партията ще остане първа политическа сила, но с 6,5-процентен спад в подкрепата в сравнение с 2022 г.
Външният министър и лидер на коалиционните партньори от „Модератерне“ (Партията на умерените) Ларс Льоке Расмусен каза пред репортери, помолен да коментира свикването на изборите, че „ако зависеше от нас (от партията му), бихме изчакали“. Председателят на другия коалиционен партньор в управлението „Венстре“ (Либералната партия) и министър на отбраната Троелс Лунд Поулсен, от своя страна обяви, че ще се кандидатира за премиер на предстоящата избори и предупреди за заплаха от формирането на ляво мнозинство, поради което по думите му на Дания е нужно "отговорно десноцентристко правителство", съобщи англоезичното издание "Копенхаген пост".
КРИЗИСЕН МЕНИДЖЪР
Фредериксен вкарва страната си в предизборен режим след най-голямата външнополитическа криза в най-новата история на Дания, но това не е първото сериозно предизвикателство, с което премиерът трябваше да се справя при управлението си, отбелязва изданието „Юроактив“.
Елизабет Сване, политически наблюдател в местния вестник „Политикен“, коментира пред „Юроактив“, че безпрецедентната криза около Гренландия, в която Тръмп заплашваше да използва военна сила, а европейските сили разположиха свои войници на арктическия остров, е била предшествана от ковид кризата през 2020 г., в която още тогава Фредериксен си е извоювала репутацията на „уверен кризисен мениджър“.
Нетрадиционната коалиция, с която тя управлява, включва ДСДП и двете либерални десноцентристки формации „Модератерне“ и „Венстре“ (Либералната партия). И макар и социалдемократите да се очаква да останат първа политическа сила, трите управляващи партии в крайна сметка най-вероятно ще загубят мнозинството си, отбелязва „Юроактив“.
ДЪЛГОЛЕТИЕ ВЪВ ВЛАСТТА И НЕТРАДИЦИОННА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ
Фредериксен е на трето място сред премиерите в ЕС, управляващи от най-дълго време (палмата на първенството държи унгарският лидер Виктор Орбан). Друга отличителна черта за нея като политик е, че тя скъса с традиционната политика на европейските социалдемократи по отношение на миграцията и се сближи по този въпрос с крайнодесния премиер на Италия Джорджа Мелони, допълва „Юроактив“.