Две години след 7 октомври 2023 г. през погледа и паметта на книгите

Израелците днес си спомнят за жертвите на кървавото нападение отпреди две години, когато бойци на палестинското ислямистко движение „Хамас“ и техни съратници атакуваха южната част на страната. В тази безпрецедентна атака бяха убити 1200 души, сред които цивилни и военни, а 250 души бяха взети за заложници в Газа. От тях около 50 се намират все още там, като се смята, че половината от тях вече не са между живите.
Нападението отпреди две години отприщи войната между израелските сили и  „Хамас“ в палестинския анклав. Войната в Газа отне живота на над 67 000 палестинци и разсели 90 процента от 2-милионното население на анклава, припомнят Франс прес и Асошиейтед прес. Данните за жертвите в Газа са на контролираното от „Хамас“ министерство на здравеопазването на палестинската територия. Тези данни ООН и други организации обаче смятат за достоверни. Конфликтът предизвика хуманитарна катастрофа в ивицата Газа, а критици на Израел заговориха за „геноцид“, извършван там.
На 29 септември президентът на САЩ Доналд Тръмп представи план в 20 точки за край на войната в Газа и за намиране в по-дългосрочен план на решение на израелско-палестинския конфликт. В Кайро започнаха поредните непреки преговори между Израел и „Хамас“ за прекратяване на войната в Газа.
Много страни по света подкрепят идеята за решение с две държави на израелско-палестинския конфликт. Сред тях са както такива, които признаха Държавата Палестина, като Франция, Австралия, Великобритания, Испания или Канада, и такива, които все още не са го направили, като например Италия. Някои анализатори обаче си задават въпроса дали след последната война в Газа ще е възможно бъдещо мирно съжителство между израелците и палестинците.
По своему на този въпрос отговор се опитва да даде една книга, появила се на книжни пазар точно днес, на втората годишнина от кървавото нападение срещу Израел. Книгата е озаглавена „Нашите непобедими сърца“ и се издава съвместно от издателската къща „Фламарион“ и френското издание „Нувел Обс“, отбелязват Франс прес и „Те Еф 1“. Творбата е по идея на журналиста от „Нувел Обс“ Димитри Крие, който първоначално е искал да събере в една книга свидетелските разкази на млади израелци и на млади жители на Газа за войната в палестинския анклав и за израелско-палестинския конфликт, разказват френските медии. В крайна сметка обаче книгата се превръща в диалог, воден чрез кореспонденция между 22-годишната палестинка Тала Албана от ивицата Газа и 25-годишната израелка Мишел Амзалак.
Тази кореспонденция започва преди година и половина именно по инициатива на журналиста от „Нувел Обс“. Допреди началото на кореспонденцията нито Тала е имала възможност да разговаря със своя израелска връстница, нито пък Мишел – със своя палестинска връстница. След година и половина кореспонденция двете се срещат за първи път в Париж по повод премиерата на книгата, съдържаща писмата им.
„Никога не съм си представяла, че ще разговарям с израелка“, разказва Тала по повод кореспонденцията си с Мишел. „В Газа ние сме отглеждани закърмени с омразата към Израел“, допълва тя. Палестинката споделя, че в началото на кореспонденцията с израелката тя се е страхувала, че по този начин предава близките си и че сътрудничи с врага.
Мишел, която живее в Сдерот, град в Израел много близо до Газа, пък разказва, че е била заинтересувана да чуе свидетелски разказ за реалността в Газа, за случващото се там. „Информациите, които ни съобщават медиите в Израел, са много различни от онова, което четем в социалните мрежи“, допълва тя, цитирана от Франс прес. Мишел споделя, че е критично настроена към политиката на израелския премиер Бенямин Нетаняху.
В началото на кореспонденцията помежду им двете млади жени са предпазливи, но постепенно започват да се разкриват една на друга, да споделят ежедневните трудности, с които се сблъскват. Така например Тала разказва на Мишел, че от глад дори не успява да събере мислите си, за да напише поредното писмо. Мишел споделя, че  когато Тала й е разказала, че баща й е трябвало да се лиши от последния си залък хляб заради нея, тя си е дала сметка какво означават приказките за глад в Газа.
В нито един момент по време на тази кореспонденция двете млади жени не са си разменили обвинения за това кой е отговорен за ситуацията в Газа, до която се стигна след атаката отпреди две години срещу Израел.
Тала успява да напусне Газа в края на август, след като получава виза, за да учи право в университета в Галуей в Ирландия. По чисто съвпадение право учи и Мишел, но в университета на Йерусалим, допълва „Радио Франс“.
По време на първата им среща в Париж двете млади жени са притеснени, но постепенно  се отпускат и провеждат дълъг разговор. Сега книгата с кореспонденцията им ще бъде преведена на още няколко езика. Тала и Мишел се надяват, че тя ще бъде публикувана и на родните им езици. Същевременно те се страхуват, че това може да им навлече гнева на някои от сънародниците им. Мишел се опасява, че книгата би могла да има негативни последици за нея, визирайки крайната поляризация на мнението в Израел относно израелско-палестинския конфликт, отбелязва Франс прес. Тала пък разказва, че дори не е споделяла с близките си, че си пише с израелка. Мишел казва, че е споделила само с няколко души за тази кореспонденция. Двете млади жени обаче в никакъв момент не съжаляват, че са поели този риск, на който те гледат като на малка стъпка към разчупването на бариерите между израелците и палестинците, обобщава Франс прес.
Книгата с кореспонденцията между една млада палестинка и една млада израелка, представителки на едно ново поколение показва, че диалогът е възможен, а според Тала и Мишел тяхната кореспонденция е може би първият камък в процеса на изграждането на трайно решение на израело-палестинския конфликт, пише "Радио Франс".
Израелското издание „Таймс ъф Израел“ припомня, че миналата година по повод първата годишнина от атаката на 7 октомври 2023 г. бяха публикувани няколко книги, разказващи за ужаса на този ден. Най-паметната от тях беше тази на израелския журналист Амир Тибон от изданието „Ааарец“, озаглавена „Портите на Газа“. Тибон е жител на кибуца Нахал Оз и в книгата си разказва от първо лице какво е да си оцелял от атаката на 7 октомври 2023 г., когато жителите на Нахал Оз бяха атакувани от нападателите. Тибон заедно със съпругата си и двете си дъщери, съответно на 3 годинки и на 20 месеца, са се укрили в специално пригоденото за целта помещение в дома им и така са оцелели. В творбата журналистът разказва за часовете на ужас, които той е преживял заедно с близките си на 7 октомври 2023 г., но се връща и към историята на кибуца си и на ивицата Газа и прави анализ на десетилетията, довели Израел до настоящата ситуация, отбелязва „Таймс ъф Израел“.
Друга книга, публикувана миналата година по повод първата годишнина от 7 октомври 2023 г., беше тази на израелския журналист Даниел Хаик от медията „Ай 24 нюз“. Тя беше озаглавена „Червена събота. Оцелелите от кланетата на 7 октомври 2023 г. свидетелстват“. В тази творба журналистът разказваше за травмата на израелската нация и за отзвука и последиците от атаката. В нея са представени свидетелските разкази на израелска пацифистка, барикадирала се в продължение на часове в една от стаите в дома си в атакувания на 7 октомври 2023 г. кибуц Нир Оз, на жител на кибуца, който е жертвал живота си, за да спаси двете си дъщери и внука си, на любител фотограф документирал музикалния фестивал „Нова“, който също беше атакуван от нападателите, на израелско-френски войник, който е изгубил най-близкия си приятел по време на боевете срещу терористите от „Хамас“ в атакувания от тях кибуц Беери. Авторът се опитва да даде отговори на въпроси от сорта защо разузнаването е проявило такава небрежност, кой е накарал израелците да повярват, че „Хамас“ се е отказал да проявява агресия към тях, успяло ли е след трагедията от 7 октомври израелското общество да се обедини отново и как то ще направи така, че подобен погром да не се повтаря, пише „Таймс ъф Израел“.
Третата книга, публикувана миналата година по повод първата годишнина от атака, беше на френската журналистка Валери Абекасис и беше озаглавена „Площадът на заложниците“. Творбата също проследява ужаса на атаката от 7 октомври и последвалата борба за защита на Израел и за освобождаването на заложниците, отведени в Газа.
За ужасите на атаката разказваше и книгата на френския журналист Ерве Дегин и на Ницан Хоровиц, израелски журналист, бивш депутат и министър на здравеопазването по време на кабинета на израелския премиер Нафтали Бенет, озаглавена „Обсадените – в ада на 7 октомври“. Творбата е смразяващ и изключително добре документиран разказ за кървавото нападение, пише израелското издание.
Пак по повод първата годишнина от атаката от 7 октомври се появи миналата година и книгата на Себастиан Спицер, френски журналист и писател, озаглавена „И ние ще продължаваме да танцуваме – 7 октомври и след това, оцелелите разказват“.
През месеците, последвали нападението на 7 октомври 2023 г., на книжния пазар се появиха още редица творби, посветени на него, сред които „Как сте? Разговори след 7 октомври“ на Делфин Орвийор, „Израел, 7 октомври 2023 г. – един погром през 21-и век“ на Жереми Андре, „7 октомври – те или ние“, на Жан-Пиер Ледо, „7 октомври 2023 г., Израел-Газа – сблъсъкът на трагедиите“ на Беноа Кристал и Галахър Фенуик, „7 октомври, манифест срещу заличаването на едно престъпление“ на Сара Файнбърг, Дейвид Рейнарк, Елизабет Дьо Фонтьоне и Самуел Сандлър, „7 октомври 2023 г. – от създаването на Израел до офанзивата на „Хамас“ на Клод Монике и Женофева Етиен и „7 октомври – най-убийственият ден в историята на Израел, разказан от жертвите и техните близки“ на Лий Ярон, припомня „Таймс ъф Израел“, като отбелязва, че списъкът не е изчерпателен. Авторите на тези книги са журналисти, политолози, анализатори или общественици. 
Пак миналата година, по повод първата годишнина от атаката от 7 октомври, „Либерасион“ констатираше, че само във Франция има публикувани около 20 книги, посветени на това нападение. А според кореспондента на Франс прес в Израел Михаел Блум към първата годишнина от атаката в Израел са били публикувани около 50 книги, посветени на темата. В някои книжарници в Израел дори има специални рафтове, посветени само на тази тема.
През настоящата година в Израел се появи под формата на книга смразяващият разказ на израелски заложник, прекарал 16 месеца в плен в Газа и освободен през февруари т.г. по време на поредното кратковременно прекратяване на огъня, пише Асошиейтед прес. Това е 53-годишният Ели Шараби от кибуца Беери. Преводът на английски на книгата му озаглавена „Заложник“ има премиера днес. Това е първи разказ за 7 октомври 2023 г. и всичко, което го последва, през погледа на един от израелските заложници.
По време на атаката преди две години е убито семейството на Ели Шараби, но той научава за убийството на съпругата си и на двете си дъщери едва когато е освободен. През пленничеството си той мисли, че те са живи и само това го крепи да не рухне. 
В книгата Ели Шараби разказва как по време на 16-те месеца в плен той е гладувал, краката му са били вързани с вериги, през повечето време е прекарал в тъмни тунели под Газа, гъмжащи с насекоми и плъхове, как не е можел да се мие месеци наред и как единствените пъти, когато е виждал светлина навън, е било, за да бъде преместен от терористите от едно скривалище в друго. В даден момент негов пазач го е пребил и му е счупил няколко ребра. Заедно с него в плен са били няколко по-млади заложници, за които по време на тежките месеци на пленничество Ели Шараби е започнал да играе ролята на духовен баща. Той ги е научил да се молят, да се раздвижват всеки ден, въпреки че са били оковани с вериги, да оцеляват, като мислят за дребните положителни неща, които са им се случили по време на пленничеството, като например това че в конкретен ден ги е охранявал пазач, който не е бил чак толкова лош в сравнение с останалите. В книгата Ели Шараби разказва какво е да си обречен на гладуване и как неговите похитители от „Хамас“ са се хранели като царе благодарение на плячкосване на пакети хуманитарна помощ, предназначена всъщност за гладуващите цивилни в Газа.
При освобождаването си през февруари Ели Шараби тежи 44 килограма и когато президентът на САЩ Доналд Тръмп вижда кадри с него, казва, че той е изглеждал като оцелял от Холокоста. 
След освобождаването си Ели Шараби се присъединява към усилията за освобождаването на останалите заложници. Той дори се среща с Тръмп и говори пред Съвета за сигурност на ООН.
Ели Шараби разказва сега, че в Газа като заложник е останал 24-годишният талантлив израелски пианист Алон Охел, когото той през месеците на пленничество е възприемал като осиновен син. Шараби е присъствал лично, когато Алон Охел е разбрал, че няма да бъде освободен заедно с него и с още няколко израелски заложници през февруари. Така моментът на освобождаването от повод за радост се е превърнал в един от най-тежките мигове в живота на Ели Шараби. Той разказва, че за последно е видял Алон Охел във видео, публикувано от „Хамас“ миналия месец.
Ели Шараби споделя пред Асошиейтед прес, че иска чрез прозата си в творбата си „Заложник“ да отведе хората в тунелите на „Хамас“ при останалите заложници, да накара твърдолинейните лидери на Израел и всеки друг с влияние да сложат край на войната и да върнат заложниците у дома.
Бившият заложник разказва също, че само един път за кратко се е връщал в родния си кибуц, но не е посмял да влезе в дома си. Той казва, че в даден момент ще трябва да го направи, колкото и мъчително това да е за него. Асошиейтед прес припомня, че в атаката от 7 октомври 2023 г. в кибуца Беери, в който е живеел Ели Шараби, са били убити 106 жители, а 30 са били отвлечени от нападателите.