На 6 май в театър „Малкият арсенал“ във Венеция се състоя пресконференцията на председателя на Фондацията на Венецианското биенале на изкуствата Пиетранджело Бутафуоко и на екипа на покойната кураторка на Биеналето Койо Куо.
Биеналето за изкуствата се организира от Фондацията на Биеналето, която организира и Биеналето за архитектура, Биеналето за музика, Театралното биенале, Биеналето за танцови изкуства и Венецианския кинофестивал. Начело на Фондацията стои президент, който се номинира от министъра на културата, като номинацията се потвърждава от комисиите по култура в двете камари на италианския парламент. Следователно начело на Фондацията е човек, избран от управляващите. Но след този избор управляващите вече нямат правото да се бъркат в дейностите на Фондацията на Биеналето, която е автономна венецианска институция.
Роденият през 1963 г. в Катания Пиетранджело Бутафуоко беше номиниран начело на Фондацията на Биеналето преди почти три години от тогавашния министър на културата на Италия Дженаро Санджулиано и одобрен за поста от комисиите по култура в двете парламентарни камари, в които доминира десницата. Това автоматично превърна назначението в избор на управляващите десни. Бутафуоко е сред известните интелектуалци в Италия. На младини той е бил крайнодесен активист. След това възприема по-традиционни консервативни позиции, отбелязва АНСА. През 2015 г. Бутафуоко съобщи, че е приел исляма, припомнят „Република“ и „Джорнале“. Той е автор на редица книги, в които проявява остроумен хумор, хаплива ирония и умение да провокира читателя. Набеждаван от италианската левица, че е човек на италианската десница, Бутафуоко пише статии за няколко италиански издания, в които понякога критикува десните управляващи.
Куратор на тазгодишното издание на Биеналето на изкуствата е Койо Куо, която беше от камерунско-швейцарски произход и която беше в продължение на шест години директор на музея Цайц за съвременно изкуство в Кейптаун, в Република Южна Африка. Куо почина през май миналата година на 58-годишна възраст. Към онзи момент причината за смъртта й не беше съобщена, но впоследствие стана ясно, че тя е страдала от онкологично заболяване.
Койо Куо, родена през 1967 г. в Дула, в Камерун, е живяла дълги години със семейството си и в Цюрих. Учила е бизнес администрация и банкиране, а после и културен мениджмънт във Франция. Кариерата си на куратор започва в Африка в началото на 21-и век. От 2008 г. до 2019 г. Куо беше творчески директор на центъра за изкуства, наречен „Компания за суровини“ в Дакар. Била е и съветник на кураторите на експозициите за съвременно изкуство „Документа“ в Касел през 2007 г. и 2016 г. Куо е била също така и съветник на кураторите на Ирландското биенале за съвременно изкуство през 2016 г. Организирала редица експозиции в Африка и Европа.
Именно Койо Куо, избрана за куратор на изданието на Биеналето на изкуствата през 2026 г. от Фондацията на Биеналето, на свой ред избра водещата тема на централната изложба на този арт форум. Водещата тема тази година е „В минорни тоналности“. След смъртта на Куо Фондацията на Биеналето реши да не търси нов куратор и да не променя нейния проект и възложи на нейния екип да продължи работата по него, припомня „Артрибуне“. Екипът на Куо включва Гейб Бекхърст Фейхо, британски специалист по история на изкуствата и куратор, Мари Елен Перейра, сенегалска кураторка и културен изследовател, която работи по теми като миграция, идентичността и постколониалните практики, Раша Салти, родена в Канада изследователка, писателка и куратор на кинофестивали и изложения на съвременното изкуство, специалист по проекти, свързани с арабското кино и антиколониалната култура, Сидхарта Митър, американски арт критик, анализиращ съвременното изкуство и глобалните културни процеси и Рори Цапаи, израснал в Зимбабве и учил в САЩ куратор, писател и специалист по история на изкуствата.
Месеци преди началото на Биеналето за изкуствата се водеше полемика относно руското завръщане на него, относно израелското участие, относно обявеното участие на Иран, който после се оттегли, без да посочва точни причини за това решение и относно участието в по-общ план на страни, замесени във военни конфликти. Правителството на Италия, въпреки, че преди три години изигра роля в номинирането на Бутафуоко начело на Фондацията на Биеналето във Венеция, сега се дистанцира от решенията на Фондацията да не предприеме мерки срещу участието на Русия, която е обект на редица международни санкции заради продължаващата й война в Украйна. В разгара на полемиките 5-членното жури на Биеналето първо реши да изключи Русия и Израел от наградите на изложението, а после подаде оставка в резултат, на което сега зрителите на Биеналето ще присъждат със своя вот наградите и никой няма да бъде изключен от възможността да бъде награден, в това число и Русия и Израел.
На 6 май Пиетранджело Бутафуоко отвори вратите на Биеналето за журналисти, които в продължение на три дни, от 6 до 8 май, имат възможност да разгледат всеки един от павилионите и общата експозиция на изложението. От 9 май вратите на Биеналето ще бъдат отворени за широката общественост, която ще може на свой ред да посети общата експозиция и всички национални павилиони и да гласува в две категории – най-добър участник в общата експозиция и най-добър национален павилион, посочват АНСА и „РАИ Нюз“.
Единствено руският павилион ще работи на това Биенале при ограничения, свързани с европейските санкции, наложени на Русия заради войната в Украйна. Павилионът е отворен за посещение само в трите дни, отворени само за медиите и сега в него текат пърформанси на живо, а от 9 май до края на Биеналето на 22 ноември всичко това ще се превърне във видеопрожекции, които ще могат да се гледат само отвън, пише „Артнюз“.
В 9-минутно изказване по време на представяне на Биеналето на 6 май, публикувано изцяло в "Кориере дел Венето", председателят на Фондацията на Биеналето Пиетранджело Бутафуоко цитира думи, изречени от президента на Италия Серджо Матарела ден по-рано по време на негова среща с всички номинирани за италианските награди „Давид на Донатело“ кинодейци. Пред кинодейците Матарела заяви на 5 май: „Продължавайте напред, бъдете дръзки, развивайте и осъществявайте свободно вашите проекти“. Според Бутафуоко това е именно мисията на културата и изкуството – те трябва да бъдат свободни и дръзки и това е отправната точка и на Биеналето във Венеция тази година. Бутафуоко изрази признателност и към премиера на Италия Джорджа Мелони заради това, че тя е изразила несъгласие относно руското участие на Биеналето, но е припомнила, че Фондацията на Биеналето е автономна и свободна да действа както прецени за добре.
Бутафуоко подчерта, че свободата и дързостта, двата принципа, които следва автономната Фондация на Биеналето, водят до това да няма изкривяване на правилото „законът е еднакъв за всички“, така, че то да се превърне в „законът е еднакъв за всички, които мислят като нас, така както ние искаме“, както се случва често. Председателят на Фондацията на Биеналето каза, че настоящият свят, произлязъл от Френската революция и от желанието да се намери съвършената формула на демокрацията, сега се е превърнал в лаборатория на нетърпимост, на искания за цензура, за затваряне и за изключване.
Бутафуоко отчете, че в света има реални трагедии, има войни, има цивилни, които днес умират и те са много повече, отколкото по време на кланетата, трагедиите и ужаса, които хората си мислят, че са затворени завинаги между страниците на учебниците по история. Той подчерта, че организаторите на Биеналето не са слепи, те виждат и как демокрации, внезапно въвеждат смъртното наказание, те виждат и постоянните дискриминации, постоянното насилие, войните, които опустошават живота на хората и цели територии. Но според него ако в такава реалност Биеналето започне да подбира не произведения, а принадлежности, не визии, а паспорти, то ще престане да бъде това, което винаги е било: мястото, на което светът се среща в моменти на разделения.
Венеция от векове никога не се е страхувала от срещите с различното, с противоречивото, с конфликтите, припомни още Бутафуоко и добави, че „Венеция приема различията, противоречията, дори конфликтите, и винаги ги превръща в диалог и съвместно съществуване“. Това прави и Фондацията на Биеналето вече 130 години - събира напреженията, конфликтите, визиите и ги представя, без никога да ги банализира, без никога да ги свежда до лозунги, подчерта Бутафуоко. „Ние не подхранваме полемики. Ние не даваме отговори. Но поставяме началото на дискусии“, изтъкна той, говорейки за мисията на Биеналето на изкуствата.
За настоящото издание на световното арт изложение Бутафуоко подчерта, че целта му е да наслагва гледни точки и да подвига за дискусии въпроси и че в него единственото вето, което се налага, е това върху предварителното изключване. Той подчерта, че има една особено обезпокояващата тенденция за произнасяне на предварителна присъда и за налагане на цензура още преди нещо да е било представено. Така присъдата е наложена още преди да е имало дебати по нея. „Това е климат, който не помага на разбирателството“, допълни Бутафуоко и подчерта, че Биеналето не е съд, в който процесът вече се е състоял и присъдите са били предварително решени. „Биеналето е градина на мира. Това е място, където се излагат позиции, където се обсъжда, където се слуша“. „Ние не можем да затваряме. Не можем да приемаме затварянето за автоматичен отговор. Можем и трябва да спорим, можем да не сме съгласни и да изразяваме дори силно несъгласието си, но да го правим в едно споделено пространство“, подчерта той. Бутафуоко изтъкна, че Венецианското биенале е автономна институция, която води диалог с държавите, решили автономно да участват. В настоящия случай това са 100 държави, официално признати от Италианската република и които от своя страна признават Италианската република като суверенна държава. „Присъствието на тези държави може да се осъществява в съответствие с международното и националното право. И следователно няма място за оценки от друг характер. Няма място за оценки от етичен, политически, морален, религиозен или расов характер“, каза Бутафуоко. Всички тези държави са дошли сега във Венеция, един град, изградил историята и красотата си върху диалога, търговията и срещата между различни култури и религии, допълни Бутафуоко. „И точно на това ни учи Венеция: равенство в различието и в диалога“.
Той подчерта, че непрестанните приказки за цензура и изключване могат да удовлетворят единствено егото и нарцисизма на онези, които, в удобния уют на домовете си, мислят, че ще решат всичко с един моментен изблик. Бутафуоко припомни, че сега на Биеналето присъстват Украйна и Русия, както на кинофестивала във Венеция миналата есен редом едно до друго са били поставени знамената на Иран и Израел. „Защото във Венеция ние не нарамваме оръжие, за да разрешаваме конфликтите“, заключи той, подчертавайки, че това е била и философията на покойната кураторка Койо Куо.
Цитирайки най-висшите италиански лидери, припомняйки за ролята на Венеция през вековете и дори за стремежите на Великата френска буржоазна революция и споменавайки за целите, които си е поставила покойната кураторка на Биеналето, Бутафуоко представи една стратегия, целяща да потуши полемиките, да даде урок на критиците и хулителите и да върне фокуса върху изкуството на Биеналето. Но засега напрежението остава, посочва изданието „Арт нюз“
На 6 май, докато в „Малкия арсенал“ течеше пресконференцията на Бутафуоко и на екипа на Койо Куо, в градините на Биеналето имаше момент на напрежение. Руският протестен колектив „Пуси райът“, придружаван от международния протестен колектив „Фемен“ организираха протеста акция пред руския павилион. Облечени с черни дрехи и с ярко розови балаклава, протестиращите преминаха шумно през Градините на Биеналето и когато стигнаха пред руския павилион започнаха да скандират под звуците на китари: „Не се подчинявайте“ и „Кръвта е изкуството на Русия“, съобщават „Република“ и „Гадзетино“. Протестиращите запалиха и димни факли и пространството пред павилиона се изпълни с розов и бял дим, а после и с дим с цветовете на украинското знаме. В даден момент беше развято и украинското знаме, с което после беше обвита статуя пред входа на павилиона. После протестиращите се опитаха да нахлуят в сградата, която е руска собственост. Стигна се до сблъсъци със силите на реда. Напрежението продължи около половин час.
По време на протеста в павилиона на Русия се оказа руският посланик в Рим Алексей Парамонов, за да го открие официално. След това той публикува пост във Фейсбук, в който казваше, че „Има нещо наистина мрачно и ирационално в обсебеността на ЕС да преследва руската култура и изкуство чрез санкции и всякакви ограничения“. „Много е жалко, че италианското ръководство, както и ръководството на Биеналето, са се превърнали в мишена на неприемливи и брутални диктати и натиск от страна на ЕС, чиито сиви и безлични бюрократи направиха всичко възможно да спуснат „желязна завеса“ и да възпрепятстват всякакъв обмен между страните от ЕС и Русия“, допълваше Парамонов.
Във Венеция в знак на протест срещу участието на Русия пристигна и Надежда Толоконникова, руска музикантка и една от основателките на „Пуси райът“. По време на визитата й в Града на каналите тя ще проведе срещи с големи колекционери като част от нейна кампания за освобождаване на руски политически затворници в Русия, пише „АДН Кронос“. Самата Толоконникова беше политически затворник в Русия, след като беше осъдена на две години затвор заедно с нейни колежки от „Пуси райът“ за участието си в протестен пърформанс срещу Владимир Путин в катедралата „Христос Спасител“ в Москва през февруари 2012 г. Миналия декември „Пуси райът“ бяха определени като екстремистка организация от московски съд. Толоконникова, която отдавна е напуснала Русия и е и в списъка на „чуждестранните агенти“, изготвен от Москва, се издирва в родината си за нарушение на правилата, предвидени за чуждестранни агенти, както и за публично оскърбяване на религиозните чувства на вярващите, посочва „АДН Кронос“.
Вчера тя се включи в нов протест на „Пуси райът“ и на „Фемен“ във Венеция срещу руското участие в Биеналето. Този път протестната проява беше пред централата на Фондацията на Биеналето – палата „Ка Джустиниан“ в центъра на града, посочва „Еспресо“. Протестиращите отново носеха розови балаклави и отново запалиха димни факли с розов цвят и цветовете на украинското знаме. Те отново скандираха лозунги срещу участието на Русия в Биеналето и викаха „Слава на Украйна“. В даден момент те поискаха да влязат в сградата, за среща с Бутафуоко, но им беше казано, че той не е там. Накрая Надежда Толоконникова беше допусната да влезе вътре и да връчи протеста нота на представител на Фондацията на Биеналето.
Пак на 6 май във Венеция протест имаше и срещу израелския павилион на Биеналето. Той беше организиран от колектива, нарекъл се „Съюз изкуство, а не геноцид“. В протеста се включиха около 200 души, пише АНСА. Те се събраха в близост до Оръжейната зала на комплекса „Арсенал“, а после отидоха пред павилиона на Израел, носейки плакати, на които пишеше: „Стоп на геноцида“ и „Не на изкуството, което прикрива геноцида“. Протестният колектив призова и за обща стачка днес във Венеция в знак на протест срещу израелското участие в Биеналето.
Ден преди това, на 5 май, около 60 художници, участващи в общата изложба на Биеналето, се събраха пред входа на Градините на Биеналето за колективна акция, наречена „Хор на солидарността под звуците на дронове“. Протестът беше вдъхновен от песента Drone Song на композитора от ивицата Газа Ахмед Муин. По време на протестната акция творците имитираха звуци на прелитащ дрон и пускаха записи с бръмчене на дронове, припомнят Асошиейтед прес и изданието „Артнюз“ . Акцията целеше да насочи вниманието към тежкото положение на хората, засегнати от геноцид и от войни по света, в частност на палестинците. Звуците на дрон не бяха случайно избрани като нетрадиционен музикален съпровод. В съвременните конфликти дроновете вече играят ключова роля.
Засега италианският премиер Джорджа Мелони не е коментирала изказването на Бутафуоко от 6 май, в което се чу нейното име. Президентът Серджо Матарела също не е коментирал начина, по който думите му, отправени по повод друго културно събитие, бяха вплетени в речта на Бутафуоко, за да аргументират решенията на Фондацията на Биеналето във връзка с едно коренно различно събитие – руското участие на Биеналето. Възражения относно използването на думите на Матарела дойдоха обаче вчера от министъра на културата на Италия Алесандро Джули, посочват АНСА и „Скай Ти Джи 24“.Според Джули подобно използване на думите на държавния глава е било неуместно. Според него това не променя факта, че Русия на Путин присъства на Биеналето във Венеция „благодарение на споразумение, договорено зад гърба на правителството и чрез заобикаляне на санкциите“. Джули подчерта, че на Биеналето е трябвало да се говори за изкуство, а сега вместо това се говори „за пропагандно изкуство и за путинистка Русия, която присъства във Венеция след четири години на отсъствие“. Министърът дори изрази хипотезата, че ако управляващите в Италия са били своевременно информирани още от началото за връщането на Русия на Биеналето, то е можело да се поставят условия, като например освобождаване на украински деца, отвлечени от руснаците. Джули обаче отчете, че Фондацията на Биеналето е автономна и решава сама как да процедира.
Преди броени дни изданието „Кориере дел Венето“ отбеляза, че е нямало как да се преговаря относно руското участие на Биеналето, защото принципът на това участие е дефиниран в Статута на Фондацията на Биеналето. Там е посочено, че собственици на национални павилиони, само уведомяват Фондацията, че имат намерение да участват, а не кандидатстват за разрешение. Тази процедура е била спазена и сега.
Министърът на културата Джули, който ще бойкотира откриването на Биеналето за широката общественост утре, каза вчера, че може би в края на май все пак ще дойде във Венеция, за да посети италианския павилион и да отдаде почит на италианското изкуство и на Италия. Това напомни на мнозина, че докато Пиетранджело Бутафуоко говори за диалог и за неизключване на никого от Биеналето, в общата изложба на арт форума от над 100 творци, подбрани от Койо Куо, няма нито един италианец. Това игнориране няма как да е било случайно и Бутафуоко е запазил мълчание по този въпрос, коментират анализатори и посочват, че присъствието на Италия на арт форума се свежда само до нейния национален павилион на Биеналето.
Няколко часа след речта на Бутафуоко във Венеция на 6 май, на церемонията по присъждане на наградите „Давид на Донатело“ във филмовото студио „Чинечита“ в Рим филмът „Градовете в равнината“ на Франческо Сосай, чието действие се развива във Венеция и в равнините около града, обра 8 от престижните статуетки, в това число и тези за най-добър филм, най-добра режисура, най-добър актьор в главна роля и най-добър оригинален сценарий, припомнят „РАИ Нюз“ и АНСА. Продукцията разказва именно за този диалог между различните, към който се стреми и Фондацията на Биеналето.
По време на церемонията по връчване на наградите „Давид на Донатело“ редица отличени актьори изразиха позиции в подкрепа на палестинската кауза, обявиха се за „свободна Палестина“ и изразиха съпричастност към участниците в хуманитарната флотилия за ивицата Газа, посочва АНСА.
Подобно на Биеналето и подготовката за церемонията за наградите „Давид на Донатело“ беше белязана от напрежение заради съкращаване на средствата за киноиндустрията и заради това, че работниците в отрасъла, които изнасят кинопроектите на гърба си и остават много често анонимни за зрителите, от 27 години нямат национален колективен трудов договор, припомня АНСА. На 6 май работниците дори организираха протест пред киностудиото „Чинечита“.
За достойно отношение на държавата към италианската киноиндустрия се обявиха и редица гости на наградната церемония, както и доста от наградените творци. Най-емоционална в това отношение беше речта на 31-годишната актриса Матилда Де Анджелис, участвала в близо 30 филмови и телевизионни продукции, която беше отличена с „Давид на Донатело“ за най-добра второстепенна роля за филма „Навън“. Тя заяви, че сега в Италия се наблюдава културно обедняване и изрази подкрепа за протестиращите работници от киноотрасъла. Според Де Анджелис в Италия едва когато дадена категория творци и работници са унижени, започва да се говори за тях, както е в случая сега с киноработниците. В Италия „големите творци се забелязват само, когато умрат, когато принадлежат на миналото, а не на настоящето и следователно, когато не могат да досаждат, когато не са в състояние да направят нещо“, заяви тя. „Не разбирам защо киното няма централна роля в една страна като нашата, чийто основи са изкуството и красотата“, допълни Де Анджелис. Тя призова италианското кино да бъде "чисто, честно, социално, политическо“, припомня "Скай Ти Джи 24".
Друга силна реч по време на същата наградна церемония беше тази на 83-годишната актриса Аурора Куатроки, която има зад гърба си над 50-годишна кариера, включваща роли в близо 40 пиеси, 40 кинопродукции и близо 20 сериала и която на 6 май получи „Давид на Донатело“ за най-добра главна роля за филма „Радост моя“, който също е трактовка по темата за диалог между различните, посочва „Скай Ти Джи 24“. Самата Аурора Куатроки с достолепния си вид е много различна от модерния свят на шоубизнеса, в който много често се акцентира върху младостта, сексапила и ефектната визия, но различните по възраст и на вид сякаш са забравени. В изказването си на церемонията, Куатроки призова за връщане на киното в големите киносалони, като по този начин му се отдаде истинско признание. Тя подчерта, че днес много филми се прожектират в мизерни залички и никой точно по тази причина не отива да ги гледа. Думите й, които тя буквално изкрещя, прозвучаха особено актуално в момент, в който в отрасъла се водят дискусии, свързани с трансформациите на кинопазара, кризата с традиционните киносалони и новите навици на публиката да гледа филми в стрийминг платформите или свалени законно или незаконно от интернет.