ИНДИЯ
В. „Индия тудей“ обръща внимание на невербалните знаци, отправени от лидерите преди началото на заседанията на ШОС.
Световните лидери, участващи днес в срещата на върха на ШОС се събраха за официална обща снимка. В този момент премиерът на Индия Нарендра Моди проведе кратък разговор с китайския президент Си Цзинпин, пише изданието.
Моди и Си бяха заснети да си стискат ръцете и да разговарят за кратко, преди лидерите да заемат местата си за общата снимка. Веднага след нея премиерът на Пакистан Шехбаз Шариф се приближи към руския президент Владимир Путин. Докато Путин се отдалечаваше от подиума, Шариф видимо го спря, като го хвана за ръката, след което двамата разговаряха.
Преди официалната снимка Моди също проведе кратък разговор с Путин, като двамата си размениха поздрави.
Контактът между Моди и Путин се състоя ден след срещата между двамата в Бишкек, по време на която индийският премиер за пореден път призова за прекратяване на войната между Русия и Украйна.
„Всеки ден, прекаран във война, връща човечеството назад, докато всяка стъпка към мира изпълва човечеството с нова надежда и ентусиазъм. Трябва да преминем от безкрайна война към прекратяване на войната, което е от решаващо значение за благополучието на човечеството“, каза Моди.
Индийският премиер подчерта, че прекратяването на конфликта е не само двустранен въпрос, а и приоритет за международната общност, като призова да се сложи край на това, което определи като „безкрайна война“.
По време на срещата си Моди и Путин обсъдиха и по-широките отношения между Индия и Русия, включително търговията и инвестициите, както и енергийната сигурност.
Двамата лидери пътуваха заедно в лимузината на Путин до мястото на провеждане на Номадските игри в Бишкек. Телевизионни кадри показаха как Моди и Путин пристигат заедно и влизат на територията на събитието за церемонията по откриването, отбелязва „Индия тудей“.
КИТАЙ
Китайският президент Си Цзинпин и руският президент Владимир Путин се ангажираха вчера да засилят ролята на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) по време на срещата си, докато двете страни се стремят да задълбочат стратегическата координация на фона на нарастващото напрежение с Вашингтон и неговите съюзници, съобщава тази сутрин в. „Саут Чайна морнинг пост“.
„Китай е готов да работи с всички страни, включително Русия, за да обсъди бъдещото развитие на организацията, да помогне за постигането на стабилен и дългосрочен растеж и да засили ролята ѝ като двигател на реформата в глобалното управление и утвърждаването на равноправна и подредена многополюсност в света“, заяви Си по време на срещата.
Путин от своя страна посочи, че Русия и Китай трябва да засилят солидарността и сътрудничеството си в рамките на организацията и да играят водеща роля.
По време на разговорите за двустранните отношения руският президент похвали развитието на връзките между Москва и Пекин, определяйки ги като модел за отношенията между държавите. Той заяви, че Русия е готова да засили сътрудничеството с Китай в области като търговията, енергетиката, промишлеността, транспорта, науката и технологиите.
„Вярваме, че под нашето стратегическо ръководство и с общите усилия на двете страни основите на китайско-руските отношения ще станат още по-здрави, темпът на развитие ще бъде още по-устойчив, а перспективите - още по-светли“, заяви Си.
Двамата лидери обсъдиха и международни и регионални въпроси от общ интерес, информира още изданието.
САЩ
В. „Ню Йорк таймс“ отбелязва в заглавие, че срещата с Русия, Индия и Иран показва какво влияние е придобил Си благодарение на войните по света.
Докато лидерите на Китай, Русия, Индия, Иран и други държави се събраха в Централна Азия за двудневна среща на върха, започнала вчера, едно нещо стана ясно още от самото начало. Въпреки че американският президент Доналд Тръмп се опитва да накара света да се върти около Вашингтон, китайският лидер Си Цзинпин има собствена мощна орбита, пише изданието.
Пристигането на китайския лидер в Бишкек - столицата на Киргизстан, за срещата на 10-членната организация за политика и сигурност, известна като Шанхайска организация за сътрудничество, подчерта широките възможности на Си да поддържа противниците на Вашингтон - както в мирно време, така и по време на война.
Разговорите се провеждат на фона на две войни, които тласнаха света към период на силна геополитическа нестабилност, потискат икономическия растеж и повишават инфлацията, отбелязва „Ню Йорк таймс“. Тези предизвикателства бяха в центъра и на дискусиите, които едновременно с това се провеждаха от другата страна на земното кълбо - в Ашвил, Северна Каролина, където се събраха финансовите министри на страните от Г-20.
За разлика от тях, срещата в Бишкек демонстрира огромното влияние, което войните дадоха на Си.
Нито една държава не е била по-важна за Русия и Иран в поддържането на техните икономики и военни усилия от Китай. Си подкопава усилията на САЩ и съюзниците им да окажат икономически натиск върху Русия и Иран, използвайки огромната геополитическа и икономическа тежест на Пекин като най-големия в света вносител на суров петрол и износител на потребителски стоки.
В Бишкек приоритетът на Си е да укрепи образа си на лидер на незападните държави и да се противопостави на това, което той нарича американска хегемония. Въпреки това най-вероятно ще бъде предпазлив по отношение на публично заявяваната от него подкрепа за Иран, отбелязва изданието и добавя, че китайският лидер не може да си позволи да провокира Тръмп по-малко от месец преди планираното си пътуване до Вашингтон, където ще се опита да удължи крехкото икономическо примирие между САЩ и Китай.
Срещата на върха тази седмица в Бишкек напомня за ограниченията на водената от САЩ икономическа война. Руският президент Владимир Путин и иранският президент Масуд Пезешкиан - и двамата силно зависими от Китай, пристигнаха в киргизстанската столица в понеделник, докато се опитват да се противопоставят на западните усилия за изолирането им и да продължат да преследват собствените си военни цели.
Пекин до голяма степен изпълни тази роля, осигурявайки икономически спасителен пояс както на Москва, така и на Техеран и използвайки икономическата си тежест, за раздразнение на Вашингтон.
Макар влиянието на Си да нараства, то има своите граници. Въпреки че Шанхайската организация за сътрудничество е отчасти организация за сигурност, Пекин не желае да изпраща военни сили, за да защитава членове като Иран, който се присъедини към организацията през 2023 г., или Русия. Вместо това официалната позиция на Китай е за диалог и прекратяване на конфликтите, отбелязва „Ню Йорк таймс“.
Вчера Си се срещна с Путин за двустранни разговори в Бишкек, но дали ще се срещне отделно с иранския лидер ще покаже доколко китайският лидер е готов да прокара тази линия преди планираното си посещение в САЩ, заключава изданието.
Руският президент Владимир Путин проведе отделни срещи със Си и Моди в рамките на множеството двустранни разговори в кулоарите на срещата на върха на ШОС в Бишкек, пише от своя страна в. „Вашингтон пост“.
Очаква се той да разговаря с иранския президент Масуд Пезешкиан днес.
Русия, която вече четири години и половина води пълномащабна инвазия в Украйна, и Иран, който от шест месеца е във война със САЩ и Израел, разглеждат срещата на върха като важна платформа за укрепване на отношенията си с партньори извън Запада, отбелязва изданието.
ШОС е основана през 2001 година от Китай, Русия и четири централноазиатски държави като форум за сигурност. През последния четвърт век организацията се разрасна както по численост, така и по влияние, макар целите и програмите ѝ да остават неясни, а разпознаваемостта ѝ да е ниска.
Днес организацията включва 10 държави: Русия, Китай, Индия, Иран, Пакистан, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан. Много други държави имат статут на „партньори в диалога“.
Заедно с Русия Китай представя ШОС като алтернатива на организации, ориентирани към Запада като Г-7. През последните години Пекин се стреми да разшири обхвата и влиянието на организацията, като обещава помощ за развитието и финансова подкрепа.
За много от членовете на ШОС срещата на върха е възможност да покажат, че поддържат силни връзки на международната сцена въпреки влошаването на отношенията със Запада, отбелязва „Вашингтон пост“.
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
Британският в. „ Файненшъл таймс“ от друга страна обръща внимание на участието на руския финансов министър Антон Силуанов в срещата на върха на Г-20 в Ашвил, Северна Каролина.
Той бе изключен от „семейната снимка“ на представители на световните власти на срещата, след възражения от страна на няколко европейски държави, които са били изненадани от присъствието му.
Участието на Силуанов в срещата - първата му физическа поява на подобен форум след пълномащабното руско нахлуване в Украйна през 2022 г. - предизвика протести от европейски представители, които от началото на войната, започната от президента Владимир Путин, се опитват да изолират Москва.
Двама запознати със ситуацията заявиха, че в крайна сметка Силуанов е бил поканен да не участва в снимката на присъстващите, направена вчера сутринта, след като повечето високопоставени европейски представители са отказали да бъдат снимани редом с него.
Германският финансов министър Ларс Клингбайл заяви пред журналисти в Ашвил, че присъствието на Силуанов на срещата на Г-20 го е „обезпокоило сериозно“.
„Бих искал от американската страна да има по-голяма яснота, че той не трябва да бъде приет тук като обикновен гост“, каза той.
Представители на американското министерство на финансите потвърдиха, че министърът Скот Бесънт се е срещнал със Силуанов по време на срещата на върха. Говорител на ведомството заяви, че Бесънт е провел „продуктивна среща с руския финансов министър".