ЕС иска повторно отваряне на Ормузкия проток и край на ударите по енергийната и водна инфраструктура

Европейските лидери поискаха повторно отваряне на Ормузкия проток и мораториум върху ударите по водната и енергийна инфраструктура в Близкия изток по време на снощната си среща в Брюксел, на която обсъдиха и покачващите се цени на енергията, причинени от войната, предадоха световните агенции.
Европейският съвет излезе със съвместен призив за стабилизиране на енергийните доставки и „деескалация и максимална сдържаност“ от враждуващите страни.
„Европейският съвет осъжда загубата на цивилни животи и следи отблизо дългосрочното въздействие на военните действия, включително върху икономическата стабилност“, се казва в изявлението. Лидерите също така поискаха от Иран да спре да нанася удари по съседите си, и обявиха стремеж към международно сътрудничество за предотвратяване на мащабни бежански кризи в Близкия изток. В изявлението си европейските лидери приветстваха „засилените усилия, обявени от държавите членки, включително чрез засилена координация с партньори в региона, за осигуряване на свобода на корабоплаването в Ормузкия проток, след като условията бъдат изпълнени“.
Френският президент Еманюел Макрон заяви, че ЕС „ще се застъпи за деескалация и връщане към стабилност в Близкия изток“. „Бойните действия трябва да прекратят, поне за няколко дни, за да се опитаме да дадем шанс на преговорите“, заяви той.
„Много сме обезпокоени от енергийната криза“, заяви белгийският премиер Барт Де Вевер преди срещата. Той заяви, че цените на енергията са били твърде високи и преди войната, но че конфликтът е „създал нов скок“.
Европейските лидери отклониха молбите на президента на САЩ Доналд Тръмп да изпратят военни средства за осигуряване на Ормузкия проток. Австрийският канцлер Кристиан Щокер заяви, че Европа „няма да позволи да бъде изнудвана“ да се присъедини към военната кампания на САЩ и Израел в Близкия изток.  „Интервенцията в Ормузкия проток така или иначе не е вариант за Австрия“, заяви той.
Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас заяви, че сред лидерите „няма апетит“ за разширяване на европейски военноморски сили в Червено море, за да се помогне за осигуряването на сигурността на Ормузкия проток или по друг начин да се присъединят към конфликта.
Германският канцлер Фридрих Мерц повтори позицията си, че Германия „ще може да се включи само след като оръжията замлъкнат“ и в очакване на международен мандат.
Въпреки че ЕС не е страна в конфликта, холандският премиер Роб Йетен заяви, че разбира причините на САЩ и Израел за началото на кампанията срещу „бруталното“ иранско правителство. Той призова ЕС да засили както санкциите срещу Иран, така и подкрепата за иранските опозиционни групи.
Други обаче остро определиха войната като „незаконна“ и дестабилизираща.
„Ние сме против тази война, защото е незаконна. Тя причинява много щети на цивилното население, както и икономически последици, от които целият свят, особено глобалният юг, вече страда“, заяви испанският премиер Педро Санчес
Лидерите на ЕС също така заявиха, че войната в Иран не е довела до незабавни миграционни потоци към обединението, но подчертаха необходимостта от „поддържане на високо ниво на бдителност и осигуряване на готовност“. Те също така заявиха, че блокът е готов да мобилизира напълно своите дипломатически, правни, оперативни и финансови инструменти, за да предотврати неконтролираните миграционни потоци и да защити сигурността в Европа.